поднасят слънцето в шепи.
— Не ми изглежда възможно — измърмори Мат по-скоро на себе си. — Това число цената ли е?
— Не съм писар — отвърна Алудра. — Сметките са приблизителни. Изчисленията съм направила доколкото мога, но останалото ще трябва да се пресметне от по-знаещи. Прероденият Дракон може да си позволи такива разходи.
Лейлвин гледаше Мат с любопитство. Някои неща се бяха променили и с нея, заради Тюон. Но не по начина, който бе очаквал.
Споменаването на Ранд завихри цветове пред очите му и Мат потисна въздишката си, докато ги разсее. Ранд сигурно можеше да се справи с тия разходи, но
Но това беше проблем на Ранд. Да го изгори дано, дано да одобреше това, което му подготвяше Мат.
— Това май не включва работната сила — отбеляза Мат, като огледа отново страниците. — Колко леяри на камбани ще ти трябват за този проект?
— Всички, които можеш да намериш — отвърна Алудра. — Не ми ли обеща това? Всички от Андор до Тийр.
— Май да. — Всъщност не беше очаквал да го приеме буквално. — А медта и калаят? Тях не си ги пресметнала.
— Ще ми трябва всичко.
— Всичко… В какъв смисъл
— Всичко — повтори тя простичко и спокойно. — Всяка бучка мед и калай, която може да се изкрънка от тази страна на Гръбнака на света. — Изхъмка. — Е, това май е прекалено амбициозно.
— Адски прекалено — измърмори Мат.
— Прав си. Добре, да допуснем, че Дракона владее Кемлин, Кайриен, Иллиан и Тийр. Ако ми осигури всяка мина и склад за мед и калай в тези четири града, предполагам, че ще стигне.
— Всеки склад — повтори Мат унило.
— Да.
— В четирите най-големи градове на света.
— Да.
— И „предполагаш“, че това ще стигне.
— Мисля, че точно това казах, Матрим Каутон.
— Страхотно. Ще видя какво мога да направя. Няма ли да искаш Тъмния да дойде да ти лъсне обувките, като си почнала? Може би ще можем да изровим Артур Ястребовото крило и да го накараме да ти потанцува.
При споменаването на Артур Ястребовото крило Лейлвин го изгледа с гняв. След малко Алудра довърши бележките си, обърна се и също го изгледа. Заговори спокойно, съвсем леко враждебно:
— Моите дракони ще са голяма сила за един пълководец. Твърдиш, че това, което искам, е прекомерно. Не е. То е просто необходимо. — Замълча и го погледна накриво. — Няма да лъжа, че не очаквах тази
— Не си права — измърмори Мат и отново погледна скиците. — Смътна позната само. Дал съм ти клетвата си.
Бейл изсумтя. Дали просто му стана весело, или беше насмешка, не можеше да се разбере, без да се види лицето му. Мат не го погледна. Алудра го гледаше съсредоточено. Очите им за миг се срещнаха и Мат си даде сметка, че може би е твърде рязък с нея. Може би се чувстваше неловко покрай нея. Малко. Бяха започнали да се сближават преди Тюон. И това в очите на Алудра не беше ли болка?
— Съжалявам, Алудра. Не биваше да говоря така.
Тя сви рамене. Мат си пое дъх.
— Виж, знам, че… хм, странно как Тюон…
Тя махна с ръка, за да го прекъсне.
— Няма нищо. Имам си драконите. Ти ми даде шанс да ги създам. Други неща вече са без значение. Желая ти щастие.
— Ами… — Мат се почеса по брадичката и въздъхна. По-добре просто да го подмине. — Както и да е, надявам се да мога да направя това. Но наистина искаш много ресурси.
— Леярите и материалите ми трябват — рече тя. — Направих каквото мога тук без ресурси. Все още ми трябват няколко недели за проба — ще трябва да направим един дракон за проверка. Тъй че имаш време да събереш всичко това. Но няма да е лесно, а ти все още отказваш да ми кажеш кога ще трябват драконите.
— Не мога да ти кажа неща, които не зная, Алудра — отвърна Мат и погледна на север. Усети странно придърпване, все едно някой бе закачил рибарска въдица във вътрешностите му и леко — но настойчиво — я дърпаше. „Ранд, ти ли си това, да те изгори дано?“ Завихриха се цветове. — Скоро, Алудра — усети се, че казва. — Времето е малко. Скоро.
Тя помълча, сякаш доловила нещо в гласа му.
— Добре. Ако е така, значи исканията ми не са прекалени, нали? Ако светът тръгва на война, ковачниците скоро ще са нужни за върхове на стрели и подкови. По-добре сега да ги вкараме в работа за моите дракони. Уверявам те, че всеки, който направим, ще струва колкото хиляда меча в битка.
Мат въздъхна, изправи се и докосна шапката си с пръст.
— Добре. Разбрахме се. Стига Ранд да не ме опече жив в мига, в който му предложа това, ще видя какво мога да направя.
— Би било разумно да проявиш уважение към госпожа Алудра — провлече Лейлвин и го изгледа накриво. — А не да си толкова пренебрежителен към нея.
— Ама бях искрен! Да ме изгори дано, жено! Не можеш ли да усетиш кога човек е искрен?
Тя отново го изгледа все едно се мъчеше да реши дали точно в тази фраза няма някаква подигравка. Мат завъртя очи. Жени!
— Госпожа Алудра е гениална — каза строго Лейлвин. — Не разбираш какъв дар ти предлага. Че то, ако Империята имаше тези оръжия…
— Ти гледай да не ги дадеш на нея, Лейлвин. Не искам да се събудя някоя сутрин и да разбера, че си избягала с плановете в опит да си върнеш титлата!
Тя като че ли се обиди, че допуска такова нещо, макар да си беше съвсем логично. Сеанчанците имаха странно чувство за хумор — Тюон нито веднъж не се беше опитала да избяга от него, макар да имаше много възможности.
Разбира се, Тюон почти от самото начало бе подозирала, че ще се омъжи за него. Имаше Прорицанието на онази дамане. Да го изгори дано,
— Корабът ми вече се тласка от други ветрове, Матрим Каутон — каза простичко Лейлвин, обърна му гръб и погледна Бейл.
— Но не искаш да ни помогнеш да бием сеанчанците — възрази Мат. — Ти като че ли…
— В много дълбока вода заплува точно сега, младежо — прекъсна го Бейл с кротък глас. — Дълбока, да, пълна с риба лъв. Май е време да спреш да пляскаш толкова силно.
Мат затвори уста.
— О, добре.
Тия двамата не трябваше ли да се отнасят към него с повече уважение? Не беше ли там сеанчански принц или нещо такова? Но пък трябваше да се сети, че това няма да му помогне с Лейлвин и с брадатия моряк.
Все едно,
