Буря се надига

някаква причина. Обаче когато решавах, че няма да правя нищо, за да изуча дадено място, и че не се каня да правя портал, не се случваше нищо. Друг сигурно щеше просто да продължи по пътя си и да се откаже временно от Пътуването, но упоритостта ми надделя и започнах да проучвам явлението. Ставаше съвсем редовно.

Кървава пепел! Ранд трябваше да прави такива неща на хората. Не Мат.

— Според описанието ти би трябвало още да си в Тийр.

— Да. Но скоро започнах да чувствам притегляне. Нещо ме дърпа, тегли ме. Все едно че…

Мат отново помръдна.

— Все едно, че има проклета рибарска кука в теб ли? И леко те дърпа, отдалече — но настоятелно?

— Да — каза Верин с усмивка. — Много подходящо описание.

Мат си замълча.

— Реших да използвам по-обикновено средство за пътуването си. Помислих си, че може би неспособността ми да Пътувам е свързана с близостта на ал-Тор, или може би с постепенното разнищване на Шарката поради влиянието на Тъмния. Осигурих си място в един търговски керван, пътуващ на север към Кайриен. Имаха един празен фургон и се съгласиха да го дадат под наем срещу разумно заплащане. Бях изтощена от това непрекъснато да стоя будна заради пожари, плачещи бебета и постоянното местене от една стая в друга. Поради това, боя се, че спах по-дълго, отколкото трябваше. Томас също поспа.

— Когато се събудихме, с изненада открихме, че керванът е завил на северозапад, вместо да продължи право към Кайриен. Говорих със старшия на кервана и той обясни, че в последния момент получил съвет, че може да вземе по-добра цена за стоката си в Муранди, отколкото в Кайриен. Помисли и спомена, че всъщност трябвало да ми каже за промяната, но се залисал и забравил. — Верин отпи бавно от чая. — Тогава вече със сигурност разбрах, че съм насочвана. Много други нямаше да го забележат, подозирам, но аз съм проучвала естеството на тавирен. Керванът се беше придвижил към Муранди — само малко всъщност, — но заедно с притеглянето това ми беше достатъчно. Говорих с Томас и решихме да упорстваме и да не тръгнем натам, накъдето ни тегли. Приплъзването е по-низш заместител на Пътуването, но няма същото ограничение с познаването на района. Отворих портал, но когато стигнахме крайната точка, се озовахме не в Тар Валон, а в малко градче в северната част на Муранди! Това трябваше да е невъзможно. Но след като го обсъдихме, осъзнахме, че Томас беше говорил с добро чувство за един лов, по време на който се отбил в Трустеър, а аз бях отворила портала точно в този момент. И че неволно съм се съсредоточила на погрешното място.

— И ето ни тук — каза недоволно Томас.

— Точно така — продължи Верин. — Любопитно, нали, млади Матрим? Случайно се озовах тук, на пътя ти, точно когато много ти трябваше някой, който да направи портал за войската ти?

— Все пак би могло да е съвпадение.

— А притеглянето?

Не знаеше какво да отвърне на това.

— Тавирен действа точно на принципа на съвпадението — каза Верин. — Намираш изоставен предмет, който се оказва много полезен за теб, или случайно срещаш някой индивид точно в подходящия момент. Произволният шанс произволно действа в твоя изгода. Или не си го забелязал? — Тя се усмихна. — Няма ли да хвърлиш зарове за това?

— Не — отвърна той с неохота.

— Едно нещо ме притеснява обаче — каза Верин. — Нямаше ли друго лице, което случайно да се окаже на пътя ти? Ал-Тор е накарал онези Аша’ман да претърсват околностите за мъже, които могат да преливат, и подозирам, че затънтени селски райони като тези са първи в списъка им, защото е по-вероятно преливащи да останат незабелязани по такива места. Някой от тях можеше да се окаже на пътя ти и да ти даде портал.

— Едва ли — отвърна Мат и потръпна. — Не бих доверил Бандата на такива като тях.

— Дори за да ви прехвърли в Андор за един миг?

Мат се поколеба. Е, може би.

— Аз трябваше да съм тук по някаква причина — отрони тя замислено.

— Все пак мисля, че влагаш твърде много в това — каза той и се размърда отново на проклетата пейка.

— Може би. А може би не. Първо, трябва да договорим цената, за да ви прехвърля в Андор. Допускам, че искате да стигнете до Кемлин?

— Цена ли? Но ти смяташ, че Шарката те е довела тук! Защо ще ми искаш цена?

— Защото — каза тя и вдигна пръст, — докато чаках да те намеря — честно казано, не знаех дали ще си ти, или младият Перин, — си дадох сметка, че има няколко неща, които мога да ти дам и които никоя друга не би могла. — Бръкна в един джоб на дрехата си и извади няколко листа. Единият беше с рисунката на Мат. — Не ме попита откъде се сдобих с това.

— Ти си Айез Седай. — Мат сви рамене. — Предположих, че си го… насайдарила.

— Насайдарила? Аз получих този лист, Матрим…

— Наричай ме Мат.

— Получих този лист, Матрим, от един Мраколюбец, който ми каза — взе ме за слугиня на Сянката, — че Отстъпник е заповядал мъжете на рисунките да бъдат убити. Ти и Перин сте в голяма опасност.

— Не съм изненадан — отвърна той, като се постара да прикрие ледените тръпки, които го побиха от думите й. — Верин, Мраколюбци се опитват да ме убият от деня, в който напуснах Две реки. Да ме изгори дано, от деня преди да напусна Две реки. Какво променя това?

— Това е друго — каза Верин и изведнъж стана много сериозна. — Нивото на опасност, в което си… Аз… Добре, да се съгласим просто, че си в много, много голяма опасност. Съветвам те да си много предпазлив през следващите няколко недели.

— Винаги съм предпазлив — увери я Мат.

— Ами, стани още по-предпазлив. Укрий се. Не рискувай. Ролята ти в това, което предстои, ще е много важна.

Мат сви рамене. Да се укрие? Можеше да го направи. С помощта на Том сигурно можеше така да се маскира, че и сестрите му да не могат да го познаят.

— Мога да го направя. Адски проста цена. Колко време ще ти отнеме, докато ни прехвърлиш до Кемлин?

— Това не беше цената ми, Матрим — отвърна му тя с усмивка. — Беше съвет. Съвет, в който мисля, че трябва да се вслушаш много сериозно. — Пъхна малък сгънат лист под рисунката. Беше запечатан с капка кървавочервен восък.

Мат го погледна подозрително.

— Какво е това?

— Указания — каза Верин. — Които ще изпълниш на десетия ден, след като ви оставя в Кемлин.

Той се почеса по врата, намръщи се и понечи да счупи печата.

— Няма да го отваряш до този ден — спря го Верин.

— Какво? Но…

— Това е цената ми — каза простичко Верин.

— Проклета жена — измърмори Мат и отново погледна листчето. — Няма да се закълна за нещо, дето не знам какво е.

— Знаех си, че условията ми ще ти се сторят жестоки, Матрим.

Мат погледа навъсено печата, после стана и заяви:

— Аз съм пас в това.

Тя присви устни.

— Матрим, ти…

— Казвам се Мат — прекъсна я той и взе шапката си от пейката. — И казах, нямаме сделка. Все едно, двайсет дни марш и ще стигна до Кемлин. — Дръпна платнището на палатката и махна с ръка. — Няма да се оставя да ме оплетеш в нишките си.