Буря се надига

разпореди. Талманес се надигна, подаде глава навън за миг да предаде заповедта, след което се върна и седна отново.

— Благодаря — каза Верин. — Гърлото ми е доста пресъхнало. — Излъчваше познатата разсеяност, обичайна за Сестрите от Кафявата Аджа. Заради дупките в паметта първата среща на Мат с Верин му беше като в мъгла. Всъщност всичките му спомени за нея бяха мъгляви. Но като че ли помнеше как си беше мислил за нея, че има темперамент на учен.

Този път поведението й му се стори прекалено превзето. Все едно, че се опираше на предварителните представи за Кафявите и ги използваше. Да подлъже хората като уличен артист, който баламосва селски момчета с хитро разместване на трите карти в играта.

Тя му хвърли поглед. Онази усмивка ъгълчето на устните й… Усмивка на безскрупулен играч, на който не му пука, че си му хванал номера. След като си го разбрал, можете и двамата да се забавлявате на играта, а защо не и да избудалкате някой друг?

— Разбираш ли колко силно си тавирен, млади човече? — попита Верин.

Мат сви рамене.

— За тия работи по-добре потърси Ранд. Честно, нищо не съм в сравнение с него. — Пак скапаните цветове!

— О, не бих и помислила да подценявам важността на Дракона — засмя се Верин. — Но не можеш да криеш светлината си в сянката му, Матрим Каутон. Не и пред всички, които не са слепи поне. В друго някое време щеше безспорно да си най-могъщият жив тавирен. Вероятно най-могъщият от всички, които са живели от столетия.

Мат пак помръдна на пейката. Кървава пепел, как го караше да се върти все едно, че му е неудобно. Може би просто трябваше да стане.

— За какво говориш, Верин? — попита вместо това, скръсти ръце и се опита поне да се престори, че му е удобно.

— Говоря за това как ме издърпа през половината континент. — Усмивката й се разшири, щом един войник влезе с димяща чаша ментов чай. Тя я взе, благодари му и войникът излезе.

— Издърпал съм те? Ти търсеше мен.

— Едва след като установих, че Шарката ме притегля нанякъде. — Верин задуха чая. — Това означаваше ти или Перин. Не можеше да е по вина на Ранд, защото него можах да го напусна много лесно.

— Ранд ли? — попита Мат и прогони поредния вихър от цветове. — Била си с него?

Верин кимна.

— Как… изглеждаше той? Дали е… разбираш…

— Луд ли? — попита Верин.

Мат кимна.

— Боя се, че да — каза Верин и устните й леко се извиха надолу. — Мисля, че все още се владее обаче.

— Проклетата Единствена сила — измърмори Мат и бръкна под ризата си, за да опипа утешителния медальон с лисичата глава.

Верин вдигна глава.

— О, не съм убедена, че проблемите на младия ал-Тор се дължат изцяло на Силата, Матрим. Много хора биха искали да хвърлят вината за нрава му на сайдин, но да го направиш означава да пренебрегнеш невероятното напрежение, с което натоварихме това бедно момче.

Мат вдигна вежда и хвърли поглед към Том.

— Тъй или иначе… — Верин отпи от чая. — Човек не би могъл да вини много покварата, след като тя вече няма да му влияе.

— Няма ли? — попита Мат. — Решил е повече да не прелива?

Тя се засмя.

— По-скоро риба ще спре да плува. Не, покварата вече няма да му влияе, защото вече няма поквара. Ал-Тор прочисти сайдин.

— Какво?!

Верин отпи от чая. Мълчеше.

— Сериозно ли говориш? — продължи Мат.

— Напълно — отвърна тя.

Мат отново погледна към Том. После придърпа палтото си и прокара длан през косата си.

— Какво правиш? — попита с насмешка Верин.

— Не знам — каза Мат глупаво. — Предполагам, че трябва да се чувствам някак различно, или нещо такова. Целият свят се е променил, нали?

— Би могло да се каже. Макар че бих възразила, че самото прочистване е по-скоро като камъче, хвърлено в езеро. На вълните ще им трябва известно време, за да стигнат до брега.

— Камъче ли? Камъче?

— Е, може би канара по-скоро.

— Проклета планина, ако питаш мен — измърмори Мат. Ама наистина ужасна пейка!

Верин се изкикоти. Проклети Айез Седай. Не трябваше ли да им харесва това? Сигурно беше поредната клетва, която са дали и не са казали на никого, нещо свързано с това да се държат загадъчно. Изгледа я сърдито.

— За какво се смееш?

— Просто си помислих, че скоро ще изпиташ малко от онова, което аз изпитах през тези последни няколко дни.

— И то беше?

— Ами, мисля, че говорех за това, преди да се отклоним по несъществени теми.

— По проклетото пречистване на Верния извор — измърмори Мат.

— Преживях прелюбопитни събития — продължи Верин. Пренебрегвайки забележката му, естествено. — Може би не го знаеш, но за да Пътуваш от определено място, трябва да прекараш известно време в него. Обикновено спирането за една вечер е достатъчно. Съответно, след като се разделих с Дракона, отидох до едно близко село и си взех стая в хана. Настаних се, за да изуча стаята и да се подготвя да отворя Портал на заранта.

— Посред нощ обаче дойде ханджията. Обясни притеснено, че трябва да се преместя в друга стая. Били открили теч в покрива точно над стаята ми и скоро щяло да закапе през тавана. Възразих, но той настоя. — Тя въздъхна. — Тъй че се преместих от другата страна на коридора и започнах да изучавам тази стая. Точно когато вече имах чувството, че я познавам достатъчно добре, отново бях прекъсната. Този път ханджията — още по-притеснен — обясни, че жена му си загубил пръстена в тази стая по време на сутрешното чистене. Събудила се посред нощ и била много разстроена. Ханджията — който изглеждаше доста уморен — се извини и поиска отново да ме премести.

— И? — попита Мат. — Съвпадение, Верин.

Тя вдигна вежда и се усмихна, докато той отново се наместваше на пейката. Да го изгори всичко, не се въртеше притеснено!

— Отказах да ме преместят, Мат — каза тя. — Заявих на ханджията, че е добре дошъл да претърси стаята след като напусна, и обещах, че няма да взимам никакви пръстени, ако открия такива. После твърдо му затръшнах вратата. — Отпи от чая. — Няколко минути по-късно ханът се подпали — въглен от камината се изтъркалял на пода. Всички се спасиха, за щастие, но ханът изгоря до основи. С Томас се преместихме в съседното село, за да си намерим стаи там.

— И какво? — каза Мат. — Все още звучи като съвпадение.

— Това продължи три дни — каза Верин. — Прекъсвана бях дори когато се опитвах да изуча място извън сграда. Случаен пътник моли да сподели огъня ти, паднало дърво разбива бивака ти, стадо овце минава наблизо, извива се внезапна буря. Различни случайни събития непрекъснато успяваха да ми попречат да изуча района.

Талманес подсвирна. Верин кимна.

— Всеки път щом се опитвах да изуча даден район, нещо се объркваше. Неизбежно се местех по