Буря се надига

и бе останал само сияещият ключ за достъп. Беше в екстаз, със зяпнала уста, и държеше ключа за достъп високо пред себе си, като в триумф. Или в преклонение.

А после стисна зъби, отвори широко очи и уста, все едно бе подложен на огромен натиск. Светлината проблесна и изчезна. Всичко потъмня. Мин примига във внезапната тъмнина. Яркият образ на Ранд сякаш се беше врязал във взора й. Наистина ли бе направил онова, което си мислеше? Беше ли изгорил цяла крепост с гибелния огън?

Всички онези хора. Ловците със сърната… жените с кобилиците… войниците на стените… конярите отвън…

Тях ги нямаше. Изгорени от Шарката. Убити. Мъртви завинаги. Ужасът от това я накара да залитне и тя опря гръб в едно дърво.

Толкова много хора, погубени за миг. Мъртви. Унищожени. От Ранд.

Откъм Нинив се появи светлина, Мин се обърна и видя Айез Седай огряна от топлото, меко сияние на глобус над дланта й. Очите й бяха грейнали сякаш със своя вътрешна светлина.

— Ти си извън контрол, Ранд ал-Тор — заяви тя.

— Правя каквото трябва — отвърна той от сенките. Гласът му прозвуча изтощено. — Провери го, Нинив.

— Какво?

— Глупака. Още ли е там Принудата й? Махнало ли се е докосването на Грендал?

— Мразя това, което направи току-що, Ранд — изръмжа Нинив. — Не. „Мразя“ не е достатъчно силно. Ненавиждам това, което направи. Какво е станало с теб?

— Провери го! — прошепна Ранд, вече заплашително. — Преди да ме осъдиш, нека първо разберем дали греховете ми са донесли нещо повече от проклятието, което съм заслужил.

Нинив вдиша дълбоко и погледна Рамшалан — няколко айилски Деви все още го държаха. Пресегна се, докосна го по челото и се съсредоточи.

— Няма я. Изтрита е.

— Значи е мъртва — каза Ранд от тъмното.

„Светлина! — помисли Мин, осъзнала какво е направил. — Той не използва Рамшалан като пратеник, а като стръв. Използва го като начин да си докаже, че Грендал е мъртва.“ Белфир изгаряше някого от Шарката напълно, така че най-последните му действия все едно изобщо не ги е имало. Рамшалан щеше да помни, че е посетил Грендал, но нейната Принуда вече не съществуваше. В известен смисъл тя беше убита преди Рамшалан да я е посетил.

Мин неволно се попипа по шията. Отоците от ръката на Ранд все още не бяха спаднали.

— Не разбирам — почти изскимтя Рамшалан.

— Как се биеш с противничка, която е по-хитра от теб? — прошепна Ранд. — Отговорът е прост. Караш я да си помисли, че седиш на масата срещу нея, готов да играеш нейната игра. После я удряш с юмрук в лицето колкото можеш по-силно. Ти ми служи добре, Рамшалан. Ще ти простя за хвалбите пред лордовете Вивиан и Колсуел, че би могъл да ме манипулираш, както си поискаш.

Рамшалан се отпусна съкрушен и Девите го оставиха да се смъкне на колене.

— Милорд! Много вино пих онази вечер и…

— Шшт. Както казах, ти ми служи добре днес. Няма да те екзекутирам. Ще намериш село на два дни път оттук, на юг.

С тези думи Ранд се обърна, като сянка се плъзна през дърветата към портала и прекрачи през него. Мин забърза подире му, Нинив я последва. Девите минаха последни, като оставиха замаяния Рамшалан в гората.

— Това, което направи, е отвратително, Ранд ал-Тор — заговори Нинив веднага щом порталът се затвори. — В онзи дворец живееха десетки, може би стотици хора!

— До един превърнати в идиоти от Принудата на Грендал — отвърна й Ранд. — Тя никога не позволява човек да се доближи до нея, без първо да е унищожила ума му. Онова момче, Керб, бе познало едва частица от мъчението, което получават повечето й любимци. Оставя ги без способност да мислят или действат — единственото, което могат, е да коленичат и да я обожават, може би да слугуват по нейна заповед. Направих им услуга.

— Услуга ли? Ранд, ти използва белфир! Те бяха унищожени завинаги!

— Казах — промълви Ранд. — Услуга. Понякога го желая за самия себе си. Лека нощ, Нинив. Спи толкова добре, колкото можеш, защото времето ни в Арад Доман свърши.

Мин се загледа след него, докато си отиваше. Искаше й се да затича, да го настигне, но се задържа. След като Ранд излезе, Нинив се смъкна на един стол, въздъхна и отпусна глава на ръката си.

На Мин й се дощя да направи същото. До този момент не бе осъзнала колко изцедена е. Близостта до Ранд напоследък й причиняваше това дори когато не беше зает с толкова ужасни неща като тази нощ.

— Да можеше Моарейн да е тук — промълви тихо Нинив и замръзна, стъписана сякаш от думите си.

— Трябва да направим нещо, Нинив — каза Мин.

Нинив кимна унило.

— Може би.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ако той е прав? — попита Нинив. — Колкото и упорит глупак да е, ако наистина трябва да бъде такъв, за да победи? Старият Ранд никога нямаше да може да унищожи цяла крепост, пълна с хора, за да убие една от Отстъпниците.

— Разбира се, че нямаше да може — отвърна Мин. — Тогава все още не му беше безразлично! Нинив, всички тези хора…

— А колко хора щяха все още да са живи, ако беше също толкова безскрупулен от самото начало? — попита Нинив, зареяла поглед встрани. — Ако можеше да праща следовниците си, както изпрати Рамшалан? Ако можеше да нанася удари, без да се тревожи колко много ще се наложи да убие? Ако беше заповядал на войските си да ударят крепостта на Грендал, нейните хора щяха да се съпротивляват фанатично и накрая все едно щяха да умрат. А тя щеше да е избягала… Може би трябва да е точно такъв. Последната битка е близо, Мин. Последната битка! Смеем ли да пратим на бой с Тъмния човек, който не е готов да принесе жертва заради това, което трябва да направи?

Мин поклати глава.

— Смеем ли да го пратим такъв, какъвто е, с този поглед в очите? Нинив, той е престанал да се интересува. Нищо не е важно вече за него, освен да надвие Тъмния.

— А не искаме ли да бъде точно така?

— Аз… — Мин млъкна. — Победата няма да е никаква победа, ако Ранд се превърне в нещо толкова лошо като Отстъпниците… Ние…

— Разбирам — каза изведнъж Нинив. — Светлината да ме изгори, но да, ти си права. Просто не харесвам отговорите, които ми дават онези заключения.

— Кои заключения?

Нинив въздъхна.

— Че Кацуан е права. — И добави почти без дъх: — Непоносима жена! — После стана. — Хайде. Трябва да разберем какви са плановете й.

Мин стана и тръгна с нея.

— Сигурна ли си, че тя има планове? Ранд беше суров с нея. Може би просто стои с нас, за да го види как ще сбърка и ще се провали без нея.

— Има планове. Ако има нещо, което да е сигурно при тази жена, то е, че крои планове. Трябва просто да я убедим да ни запознае с тях.

— А ако не поиска?

— Ще поиска — каза Нинив и погледна към мястото, където порталът на Ранд беше разцепил килима на пода. — Щом й разкажем за тази нощ, ще ги сподели. Не харесвам тази жена и подозирам, че чувствата ни са взаимни, но никоя от нас двете не може да управлява Ранд сама. — Присви устни. — Безпокоя се, че няма да можем да се справим и заедно. Да тръгваме.

Мин я последва. „Да управляват“ Ранд? Това беше друг проблем. Нинив и Кацуан бяха толкова загрижени за управляването, че не можеха да разберат, че може би ще е по-добре