Буря се надига

си беше изпуснала нервите, или наистина си мислеше, че Егвийн е Мраколюбка. Можеше да държи на едното или другото, за да се защити. Второто щеше да я оправдае почти напълно, но първото щеше да е по-лесно да се докаже.

— Би могла да успее в обвиненията си към теб — каза Сюан, явно тръгнала в същата посока на разсъждения. — Ще бъдеш осъдена на екзекуция. Тогава какво?

— Няма да успее. Няма никакво доказателство, че съм Мраколюбка, така че Съветът изобщо няма да го позволи.

— А ако грешиш?

Егвийн се поколеба.

— Е, добре. Ако Съветът реши, че трябва да бъда екзекутирана, ще позволя да ме измъкнете. Но не преди това, Сюан. Не преди това.

Сюан изсумтя.

— Може да нямаш възможност тогава, Майко. Ако Елайда успее да ги прикотка, ще действа бързо. Наказанията й може да са бързи като щорм. Знам това със сигурност.

— Ако това се случи, смъртта ми ще е победа — заяви твърдо Егвийн. — Елайда ще е тази, която се е предала, не аз.

Сюан поклати глава и измърмори:

— Запънала си се като котва.

— Приключихме с тази тема, Сюан — каза строго Егвийн.

Сюан въздъхна, но не настоя повече. Нервите като че ли й пречеха да седне, защото пренебрегна столчето в другия край на стаята и остана права до прозореца вдясно от Егвийн.

Стаята за клиенти издаваше оживена дейност. Груб тезгях разделяше помещението на две и стената зад него беше надупчена с ниши с големината на чифт обувки. Понякога повечето бяха пълни с работни обуща от кожа или платно, с увиснали каишки или закопчалки, лъснали на призрачната светлина на Тел- айеран-риод. Но всеки път, щом Егвийн погледнеше към стената, обувките се меняха, едни изчезваха и се появяваха други. Явно не се задържаха задълго в нишите в реалния свят, след като оставяха толкова смътен образ за себе си в света на сънищата.

Предната половина на дюкяна беше запълнена със столчета за клиенти. Обувките на задната стена бяха с различна направа и големина, наред с мострите за проба на размера. Човек влизаше в дюкяна, изпробваше за големината и си избираше модела. След това обущарят — или по-скоро помощниците му — му ги изработваха. На широките стъклени прозорци отпред с бели букви бе изписано името на обущаря — Наорман Машинта, — а до името стоеше с по-дребен шрифт цифрата „три“. Дюкянът се поддържаше от третото поколение Машинта, нещо съвсем обичайно за всички хора в града. Всъщност Егвийн, все още донякъде под влияние на порядките в Две реки, намираше за странно, че някой може да реши да изостави родителския занаят заради друг, освен ако не е трето или четвърто дете.

— След като обсъдихме очевидното — каза тя, — какви новини има?

— Ами… — Сюан се подпря на перваза на прозореца и се загледа към зловещо пустата улица отвън. — Един твой стар познат пристигна наскоро в лагера.

— Нима? — попита Егвийн разсеяно. — Кой?

— Гавин Траканд.

Егвийн се сепна. Това беше невъзможно! По време на бунта Гавин беше взел страната на фракцията на Елайда. Не беше възможно да е минал на страната на бунтовничките. Пленен ли беше? Но Сюан не се изрази така.

За миг Егвийн се превърна в разтреперано от вълнение момиче, запленено от силата на прошепнатите му обещания. Успя обаче да се задържи в ролята на Амирлин и да върне мисълта си към настоящето. Овладя се и реагира с външно безразличие.

— Гавин ли? Колко странно. Нямаше и да си помисля, че може да се окаже там.

Сюан се усмихна.

— Добре се справи. Въпреки че паузата беше дълга, а когато все пак попита за него, прозвуча прекалено незаинтересовано. Това те издава лесно.

— Светлината да те ослепи дано. Това поредният изпит ли беше? Той наистина ли е там?

— Придържам се към Клетвите, моля — отвърна Сюан обидено. Егвийн бе една от малкото, които знаеха, че след усмиряването й и последвалото изцеряване Сюан беше освободена от Трите клетви. Но също като Егвийн беше избрала все пак да не лъже.

— Тъй или иначе, мисля, че времето за изпитването ми свърши — каза Егвийн.

— Всяка, която се среща с теб, винаги ще те изпитва, Майко — отвърна Сюан. — Трябва да си подготвена за изненади. Във всеки момент могат да ти подхвърлят нещо, просто за да видят как ще реагираш.

— Благодаря. Но наистина нямам нужда да ми се напомня.

— Така ли? Звучи малко като казано от Елайда.

— Това не е справедливо!

— Докажи го — каза Сюан самодоволно.

Егвийн се овладя с усилие. Сюан беше права. По-добре да приеме един съвет, особено ако е добър, отколкото да негодува.

— Права си, разбира се. Разкажи ми повече за идването на Гавин.

— Не знам много повече — призна Сюан. — Всъщност трябваше вчера да спомена за това, но срещата ни беше прекъсната. — Вече се срещаха по-често — всяка нощ след затварянето на Егвийн, — но предната нещо беше събудило Сюан, преди да приключат разговора си. Мехур на злото, беше й съобщила тя, включващ оживели палатки, опитващи се да душат хора. Трима бяха загинали, сред тях и една Айез Седай.

— Все едно — продължи Сюан. — Гавин не е казал много неща пред мен. Мисля, че е тук, защото е чул, че си пленена. Суматохата около пристигането му беше доста забавна, но сега е отседнал в командния пост на Брин и посещава редовно Айез Седай. Обмисля нещо. Непрекъснато ходи да разговаря с Романда и Лелейн.

— Това е обезпокоително.

— Е, те са явната власт в лагера — отвърна Сюан. — Освен когато Шериам и другите не успеят да изтръгнат малко власт. Нещата не вървят добре без теб. Лагерът се нуждае от водач с качества. Всъщност жадуваме за това, както гладен рибар жадува за добър улов. Айез Седай са хора на реда все пак. Това…

Млъкна. Най-вероятно щеше да започне отново да убеждава Егвийн да се съгласи да избяга. Поколеба се и продължи:

— Ох, добре ще е за нас, когато се върнеш, Майко. Колкото по-дълго се задържаш тук, толкова по-силни стават фракциите. Вече почти можеш да откроиш фронтовете насред лагера. Романда от едната страна, Лелейн от другата, и един свиващ се дял, който все още не иска да вземе страна.

— Не можем да си позволим поредно разделение — каза Егвийн. — Не и помежду ни. Трябва да докажем, че сме по-силни от Елайда.

— Нашето разцепление поне не минава през редиците на Аджите.

— Фракции и разцепления — каза Егвийн, докато ставаше. — Вътрешни борби и раздори. По-добри сме от това, Сюан. Кажи на Съвета, че желая да се срещна с тях. Може би след два дни. Утре двете с теб трябва да се срещнем отново.

Сюан кимна колебливо.

— Ами добре.

Егвийн я изгледа.

— Мислиш, че е неразумно ли?

— Не. Притеснява ме колко се натоварваш. Амирлин трябва да се научи да пести силите си. Някои на твоето място са се проваляли не защото им е липсвал капацитет за величие, а защото са разтягали този капацитет до предела, тичали са, когато е трябвало да вървят бавно.

Егвийн се въздържа да й напомни, че тя самата като Амирлин много често беше тичала главоломно бързо. Но спокойно можеше да й се възрази, че Сюан наистина се е напрягала до