Буря се надига

вместо това да му помагат. Нинив държеше на Ранд, но виждаше в него проблем, който трябва да бъде оправен, вместо човек в нужда.

Тъй че Мин придружи Айез Седай. Излязоха в тъмния двор — Нинив направи кълбо от светлина — и забързаха покрай задната част, покрай конюшните и към къщичката на вратаря. По пътя си подминаха Аливия. Бившата дамане изглеждаше разочарована. Сигурно отново бе върната от Кацуан и другите — Аливия прекаляваше с опитите си да накара Айез Седай да я учат на нови сплитове.

Най-сетне стигнаха до къщичката на вратаря — или каквато беше поне, докато Кацуан не убеди вратаря да се премести. Беше едноетажна постройка със сламен покрив, боядисана в жълто. Между кепенците на прозорците струеше светлина.

Нинив пристъпи и почука на здравата дървена врата. Отвори Мерайз, Зелената:

— Да, Чедо? — Сякаш нарочно се опитваше да вбеси Нинив.

— Трябва да говоря с Кацуан — изръмжа Нинив.

— Кацуан Седай няма работа с теб точно сега — каза Мерайз и посегна да затвори вратата. — Ела утре и може би ще те види.

— Ранд ал-Тор току-що изгори и премахна с белфир цял дворец, пълен с хора — каза Нинив толкова високо, че да се чуе от всички в къщата. — Аз бях с него. Мерайз замръзна.

— Пусни я — чу се гласът на Кацуан отвътре и Мерайз с неохота доотвори вратата.

Кацуан седеше на няколко възглавнички на пода с Амис, Баир, Мелайне и Сорилея. Стаята бе застлана с проста кафява черга, повечето скрита под насядалите жени. В сивото каменно огнище зад тях червенееше жар. В ъгъла имаше трикрако столче с котле с чай на него.

Нинив нахлу в къщичката, като едва удостои Мъдрите с поглед. Мин я последва колебливо.

— Кажи ни за това събитие, дете — подкани я Сорилея. — Усетихме оттук как се огъна светът, но не разбрахме какво го е причинило. Допуснахме, че трябва да е работа на Тъмния.

— Ще ви кажа — отвърна Нинив и си пое дъх. — Но искам да ме включите в плановете си.

— Ще видим — каза Кацуан. — Разкажи първо.

Мин седна на едно дървено столче до стената, а Нинив почна да разказва.

Мъдрите слушаха, присвили уста. Кацуан само кимваше от време на време. Мерайз, с изкривено от ужас лице, наля чай — ако се съдеше по миризмата, беше черен, от Тремалкинг. Нинив приключи разказа си, все така права.

„О, Ранд — помисли си Мин. — Това трябва да те разкъсва отвътре.“ Но не можеше да го усети през връзката. Чувствата му изглеждаха студени. Не, ледени.

— Разумно беше, че дойде при нас, дете — каза Сорилея на Нинив. — Сега можеш да се оттеглиш.

Очите на Нинив се разшириха от гняв.

— Но…

— Сорилея — каза кротко Кацуан. — Това дете може да е от полза за плановете ни. Тя все още е близо до момчето ал-Тор. Той й се е доверил достатъчно, за да я вземе със себе си тази вечер.

Сорилея погледна другите Мъдри. Състарената Баир и слънцекосата Мелайне кимнаха. Амис изглеждаше замислена, но не възрази.

— Може би — каза Сорилея. — Но може ли да е покорна?

— Е? — обърна се Кацуан към Нинив. Никоя като че ли не забелязваше Мин. — Можеш ли?

Очите на Нинив все още горяха от гняв. „Светлина — помисли си Мин. — Нинив? Да се подчини на Кацуан и другите? Та тя ще се пръсне от яд!“

Нинив дръпна плитката си.

— Да, Кацуан Седай — отвърна със стиснати зъби. — Мога.

Мъдрите изглеждаха изненадани, че чуват тези думи от устата й, но Кацуан кимна отново, все едно бе очаквала отговора. Кой можеше да очаква от Нинив да е толкова… благоразумна?

— Седни, Чедо — покани я Кацуан и махна с ръка. — Да видим дали можеш да изпълняваш и заповеди. Може да се окажеш единствената спасяема от сегашната реколта.

Мерайз се изчерви.

— Не, Кацуан — каза Амис. — Не единствената. Егвийн има много чест.

Другите две Мъдри кимнаха.

— Какъв е планът? — попита Нинив.

— Твоята част в него… — започна Кацуан.

— Чакай — прекъсна я Нинив. — Моята част ли? Искам да чуя цялото.

— Ще чуеш цялото, когато сме готови да ти го кажем — отвърна строго Кацуан. — И не ме карай да съжалявам за решението си да говоря в твоя полза.

Нинив затвори устата си с усилие, очите й пламтяха. Но не се развика.

— Твоята част — продължи Кацуан — е да намериш Перин Айбара.

— Каква ще е ползата от това? — попита Нинив и веднага добави: — Кацуан Седай.

— Това е наша работа — отвърна Кацуан. — Той напоследък пътува на юг, но не можем да открием къде точно. Момчето ал-Тор може би знае къде е. Разбери го, кажи ни и може би ще ти обясня идеята.

Нинив кимна с неохота, а другите заобсъждаха колко напрежение от белфир би могла да понесе Шарката, преди да се разнищи напълно. Нинив слушаше мълчаливо, явно се опитваше да разбере нещо повече за плана на Кацуан, макар че като че ли нямаше много податки.

Мин почти не слушаше. Какъвто и да беше планът, някой трябваше да се погрижи за Ранд. Деянието му този ден можеше да го унищожи отвътре, каквото и да твърдеше. Предостатъчно други имаше, които да се грижат какво ще прави той в Последната битка. Нейната работа бе да го доведе до тази Последна битка жив и със здрав разсъдък, с непокътната и цяла душа.

Все някак.

Глава 38Новина в Тел-айеран-риод

— Егвийн, вразуми се — каза Сюан, полупрозрачна заради пръстена тер-ангреал, с чиято помощ влизаше в Тел-айеран-риод. — Каква полза да гниеш в онази килия? Елайда ще се погрижи изобщо да не излезеш на свобода, не и след като си направила на вечерята това, което каза. — Поклати глава. — Майко, понякога просто трябва да погледнеш истината в очите. Колкото и да кърпиш една мрежа, все ще се наложи накрая да я захвърлиш и да изплетеш нова.

Егвийн седеше на трикрако столче в ъгъла на стаята, предната част на обущарски дюкян. Беше избрала мястото случайно, просто за всеки случай, като избегна самата Бяла кула. Отстъпниците знаеха, че Егвийн и другите влизат в Света на сънищата.

Със Сюан Егвийн можеше да се отпусне повече и да бъде повече себе си. И двете разбираха, че Егвийн сега е Амирлин, а Сюан — по-низша от нея, но в същото време нещо ги свързваше. Другарство, дължащо се на ролята, която бяха изпълнявали. Тази връзка по някакъв странен начин беше прераснала в нещо близко до приятелство.

В момента Егвийн беше готова едва ли не да удуши приятелката си.

— Това вече го обсъдихме — каза тя твърдо. — Не мога да избягам. Всеки ден, който изтърпявам затворена — но без да се прекърша, — е пореден удар за властта на Елайда. Ако изчезна преди нейния съд, ще подроня всичко, за което съм се трудила!

— Съдът ще бъде нагласен, Майко — каза Сюан. — А ако не е, наказанието ще е леко. Според това, което ми разказа, тя не чупи кости, когато те бие — ами че тя дори кожата не разкъсва.

Това беше вярно. Беше й текла кръв от счупено стъкло, а не от камшика на Елайда.

— Дори едно формално порицание от Съвета ще подрони властта й — отвърна Егвийн. — Съпротивата ми, отказът ми да напусна затвора си означават нещо. Заседателките лично идват да ме посетят! Ако избягам, ще изглежда все едно, че съм се огънала пред Елайда.

— Тя не те ли обяви за Мраколюбка? — изтъкна Сюан.

Егвийн се поколеба. Да, Елайда го беше направила това. Но не беше дала доказателство.

Законът на Кулата беше заплетен и уточняването на подходящото наказание, както и тълкуванието, можеше да са сложни. Трите клетви трябваше да са попречили на Елайда да използва Единствената сила за оръжие, тъй че тя можеше да е мислила, че това, което прави, не е нарушение. Или