Буря се надига

предела и е паднала тъкмо заради това. Коя по-добре можеше да говори за опасностите от такова поведение от тази, която толкова дълбоко беше пострадала от него?

— Съветът ти се приема, Дъще — каза Егвийн. — Но сериозно, не е нужно да се тревожиш толкова. Дните ми минават в самота, с малко бой от време на време, за подправка. Тези нощни срещи ми помагат да оцелея. — Потръпна и извърна очи към прозореца, към мръсната и пуста улица.

— Трудно ли се издържа? — попита тихо Сюан.

— Килията е толкова тясна, че докосвам срещуположните страни едновременно — отвърна Егвийн. — И не е много дълга при това. Когато легна, трябва да свия колене, за да се събера. Не мога да стоя права, защото таванът е толкова нисък, че трябва да се изгърбя, а не мога и да седя, без да ме боли, защото вече не ме Церят между всеки два боя. Сламата е стара и вони. Вратата е дебела и цепнатините не пропускат много светлина. Не знаех, че в Кулата има такива килии. — Погледна отново Сюан. — Щом бъда напълно подкрепена като Амирлин, тази стая и другите като нея ще бъдат премахнати, вратите ще се изкъртят, самите килии ще се запълнят с тухли и хоросан.

Сюан кимна.

— Ще се погрижим за това.

Егвийн отново извърна очи и забеляза, за свой срам, че е позволила роклята й да се промени на кадин- сор на айилска Дева, чак до копията и лъка на гърба. Върна с усилие облеклото си и вдиша дълбоко.

— Никое човешко същество не бива да бъде държано така. Дори да е…

Сюан се намръщи, щом Егвийн спря.

— Какво?

Егвийн поклати глава.

— Просто ми хрумна. Така трябва да е било за Ранд. Не, по-лошо. Разправят, че бил заключен в по- малък сандък от моята килия. Аз поне мога да прекарвам част от нощта в бъбрене с теб. Той нямаше никого. Нямаше вярата, че боят, който търпи, означава нещо. — Светлината дано да дадеше да не й се наложи да изтърпи толкова дълго като него. Беше затворена само от няколко дни.

Сюан мълчеше.

— Тъй или иначе, аз имам Тел-айеран-риод — каза Егвийн. — През деня тялото ми е в плен, но нощем душата ми е на свобода. И всеки ден, който изтърпя, е още едно доказателство, че волята на Елайда не е закон. Тя не може да ме пречупи. Подкрепата й от другите се подкопава. Повярвай ми.

Сюан кимна и се изправи.

— Добре. Ти наистина си Амирлин.

— Разбира се, че съм — отвърна Егвийн разсеяно.

— Не, Егвийн. Казах го от сърце.

Егвийн се обърна изненадана.

— Но ти винаги си вярвала в мен!

Сюан повдигна вежда.

— Поне почти от самото начало.

— Винаги съм вярвала, че в теб има потенциал — поправи я Сюан. — Е, ти вече го реализира. Част от него поне. Но достатъчно. Както и да задуха щормът, ти доказа едно. Заслужила си мястото, което заемаш. Светлина, момиче, може да се окажеш най-добрата Амирлин, която светът е познавал от тази страна на владенията на Артур Ястребовото крило! — Замълча за миг. — А никак не ми е лесно да призная това, имай предвид.

Егвийн хвана ръцете й и се усмихна. Виж ти, Сюан бе почти готова да се просълзи от гордост!

— Единственото, което постигнах, е, че съм заключена в килия.

— И го направи като Амирлин, Егвийн — каза Сюан. — Но вече трябва да се връщам. Някои от нас не могат да си позволят да се излежават по цял ден като теб. Имаме нужда от истински сън, иначе може да паднем в несвяст във водата за пране.

Издърпа ръцете си от ръцете на Егвийн с кисела гримаса.

— Можеш просто да му кажеш да…

— А, това да не съм го чула повече — прекъсна я Сюан и й размаха пръст. Забравила ли беше изречената току-що похвала за Егвийн като Амирлин? — Дала съм думата си и по-скоро ще стана на рибешка карантия, отколкото да я наруша.

Егвийн примигна.

— Ама разбира се. — И прикри усмивката си, щом забеляза, че призрачната фигура на Сюан сега има светлочервена панделка в косата. — Е, хайде, отивай си.

Сюан кимна рязко, седна и затвори очи. След малко се стопи и изчезна от Тел-айеран-риод.

Егвийн постоя, загледана в мястото, където беше доскоро Сюан. Може би беше време да се върне в обикновения сън, за да остави ума си да си почине. Но връщането в обикновените сънища щеше да е стъпка към събуждането, а събудеше ли се, щеше да намери само онзи тесен затвор и задушната му тъмница. Копнееше да поостане само още малко в Света на сънищата. Помисли си дали да посети сънищата на Елейн и да я помоли за среща… но не, това щеше да отнеме твърде много време, и то при условие, че Елейн успееше да задейства своя тер-ангреал. Рядко успяваше напоследък.

Усети се, че излиза от Тар Валон. Обущарският дюкян около нея изчезна.

Появи се в лагера на бунтовничките. Глупаво място за посещение всъщност. Ако в Света на сънищата имаше Мраколюбци или Отстъпници, като нищо можеше да оглеждат лагера и да търсят информация, също както самата тя понякога посещаваше кабинета на Амирлин в Тел-айеран-риод, за да търси податки за плановете на Елайда. Но Егвийн имаше нужда да дойде тук. Не се запита защо. Просто знаеше, че е така.

Доскоро обикновено поле, районът бе присвоен от Айез Седай и превърнат в… нещо. Отчасти във военен лагер, отчасти в село, макар че никое село не се беше гордяло някога с такова попълнение от Айез Седай, новачки и Посветени. Отчасти в паметник на слабостта на Бялата кула.

Егвийн тръгна по главната улица, където тревата бе отъпкана на кал, а калта — разорана на коловози като коларски път. От двете й страни минаваха дървени пътеки, а зад тях по равната земя бяха изпънати палатки. Нямаше хора, освен по някой мярнал се спящ, случайно попаднал в Тел-айеран-риод. Тук — зърната за миг фигура на жена в изящна зелена мантия. Сънуваща Айез Седай може би, въпреки че беше също толкова възможно да е някоя слугиня, представяща си, че е кралица. Там — жена в бяло със сплъстена русолява коса, твърде стара, за да е новачка. Това вече нямаше значение. Книгата на новачките отдавна трябваше да е отворена за всички. Бялата кула беше твърде отслабнала, за да отхвърля източници на сила заради възрастта.

Двете жени изчезнаха почти толкова бързо, колкото се появиха. Малко сънуващи се задържаха задълго в Тел-айеран-риод — човек трябваше или да има изключително умение като Егвийн, или тер-ангреал като пръстена, който използваше Сюан. Имаше и трети начин. Да попадне в оживял кошмар. От тях напоследък не се мяркаха, слава на Светлината.

Пустият в Света на сънищата лагер изглеждаше странно. Егвийн отдавна беше престанала да се плаши от злокобното отсъствие на хора в Тел-айеран-риод. Но този лагер бе някак по-различен. Приличаше на военен, след като всички войници са били избити на бойното поле. Изоставен, но все пак знаме в прослава на живота на онези, които са го обитавали. Егвийн имаше чувството, че може да види разделението, за което беше говорила Сюан, в струпаните от двете страни на улицата палатки.

След като хората ги нямаше да я отвличат, можеше да види цялата картина по-ясно. Можеше да укорява Елайда за пукнатините между Аджите в Бялата кула, но и Айез Седай на самата Егвийн бяха започнали да се цепят. Добре, три Айез Седай трудно можеха да се съберат на едно място, без две от тях да се съюзят. Беше здравословно жените да бъдат окуражавани да кроят заговори и да сплетничат. Неприятното идваше, когато започнеха да смятат други от своите за врагове, вместо просто за съпернички.

Сюан беше права, за съжаление. Егвийн не можеше да загуби още много време, като залага на надеждата си за обединение. А ако Бялата кула все пак не свалеше Елайда от трона? А ако въпреки напредъка на Егвийн цепнатините между отделните Аджи останеха незапълнени? Тогава какво? Да тръгне на война?