Буря се надига

навън, за да я бият. Наказанието нямаше да е от Силвиана. На боя се гледаше като на награда, компенсация за Червените сестри затова, че прекарват по цял ден в тъмницата да я пазят.

След боя щяха да я върнат в килията и да й дадат купа безвкусна овесена каша. Ден след ден едно и също. Но нямаше да се прекърши, особено докато можеше да прекарва нощите си в Тел-айеран-риод. Всъщност в много отношения онова бяха дните й — преживявани в свобода и действие, — а това — нощите й, в бездействие и мрак. Това си казваше наум.

Утрото минаваше бавно. По някое време издрънчаха железни ключове и един се завъртя в старата ключалка. Вратата се отвори. Отвън стояха две Червени сестри, едва очертани като силуети — светлината беше толкова непривична за Егвийн, че не можеше да различи лицата им. Сграбчиха я грубо под мишниците, въпреки че тя изобщо не се съпротивляваше. Издърпаха я навън и я хвърлиха на пода. Егвийн чу как едната плесна камшика в дланта си — явно предвкусваше удоволствието — и се стегна за ударите. Щяха да чуят смеха й като всеки друг ден досега.

— Чакайте — спря ги нечий глас.

Ръцете, които държаха Егвийн, се стегнаха. Тя се намръщи. Не можеше да извърти глава да види коя е, понеже бяха притиснали лицето й в плочките на пода. Но гласът… беше на Катерин.

Сестрите отпуснаха хватката си и вдигнаха Егвийн на крака. Тя примигна срещу ярката светлина на лампите. Катерин стоеше в коридора със скръстени ръце.

— Трябва да се освободи — каза Червената с някакво странно самодоволство в гласа.

— Какво?! — изненада се едната пазачка: Егвийн чак сега видя, че е мършавата Баразайн.

— Амирлин е осъзнала, че наказва не тази, която заслужава наказание — каза Катерин. — Грешката не пада изцяло върху главата на това… насекомо, наречено новачка, а на онази, която трябваше да я вкара в правия път.

Егвийн я изгледа изненадано. После нещо прещрака в ума й, всичко се намести и тя каза:

— Силвиана.

— Точно така. — Катерин кимна. — Ако новачките не са послушни, не трябва ли вината да падне върху онази, която трябва да ги обучава?

Значи Елайда все пак бе осъзнала, че не може да докаже, че Егвийн е Мраколюбка. Отклоняването на вниманието към Силвиана беше умен ход. Ако Елайда бъдеше наказана затова, че е била Егвийн с помощта на Силата, но Силвиана бъдеше наказана много повече затова, че е оставила Егвийн извън контрол, това щеше да опази авторитета на Амирлин.

— Мисля, че Амирлин направи разумен избор — заяви Катерин. — Егвийн, сега трябва да… получиш наставленията си от Наставницата на новачките.

— Но ти каза, че сгрешилата е Силвиана? — каза Егвийн объркано.

— Не от Силвиана. — Самодоволството на Катерин като че ли порасна още повече. — От новата Наставница на новачките.

Егвийн я погледна в очите.

— Аха. И вярваш, че ще успееш там, където Силвиана се е провалила?

— Ще видиш. — Катерин се обърна и тръгна по плочестия коридор. — Отведете я в квартирата й.

Егвийн поклати глава. Елайда се оказваше по-веща, отколкото беше очаквала. Разбрала беше, че затварянето не върши работа, и вместо това беше намерила изкупителна жертва, която да накаже. Но Силвиана, свалена от поста й на Наставница на новачките? Това щеше да деморализира самата Кула, тъй като много Сестри смятаха Силвиана за образцова Наставница на новачките.

Червените поведоха с неохота Егвийн към жилищата на новачките, чийто сектор вече се намираше на двадесет и втория етаж. Изглеждаха ядосани, че са пропуснали възможността да я набият.

Егвийн ги изключи от ума си. Усещането, че просто може отново да ходи, беше чудесно. Не беше свобода, не и с две пазачки до нея, но все пак много приличаше на свобода. Светлина! Не беше сигурна колко дни още щеше да издържи в онази влажна дупка!

Но беше спечелила. Едва сега започваше да го осъзнава. Беше спечелила! Беше устояла на най-тежките наказания, които можеше да измисли Елайда, и беше излязла победителка! Амирлин щеше да бъде наказана от Съвета, а тя щеше да е на свобода.

Всеки познат коридор сякаш грееше с приветствена светлина, а всяка стъпка, която правеше, беше като победен марш на хиляда души през бойно поле. Беше спечелила! Войната не беше свършила, но тази битка беше нейна.

Изкачиха няколко стълбища и навлязоха в по-обитаваните части на Кулата. Скоро покрай тях мина група новачки. Зашепнаха си, щом видяха Егвийн, и се пръснаха.

След няколко минути малката й процесия започна да подминава все повече и повече хора по коридорите. Сестри от всички Аджи, забързани и угрижени на вид… но стъпките им се забавяха, щом видеха минаващата покрай тях Егвийн. Посветените в роклите им с цветна ивица изобщо не бяха толкова дискретни. Стояха на пресечките и я зяпаха открито. В погледите на всички се четеше изненада. Защо я бяха пуснали на свобода? Изглеждаха напрегнати. Дали се беше случило нещо, за което Егвийн не знаеше?

— А, Егвийн — извика глас, докато вървяха по един коридор. — Чудесно, вече си свободна. Бих искала да поговоря с тебе.

Егвийн се обърна изумена. Беше Серин, неустрашимата Кафява Заседателка. Белегът на страната й винаги й придаваше много по-… плашещ вид, отколкото у повечето Айез Седай, а усещането се подсилваше от белите кичури в косата й, издаващи преклонна възраст. Малко Кафяви сестри можеше да се нарекат „плашещи“, но Серин определено попадаше в тази отбрана група.

— Водим я в стаята й — заяви Баразайн.

— Е, ще поговоря с нея пътьом — отвърна невъзмутимо Серин.

— Тя не може да…

— Отказваш ли ми, Червена? На Заседателка?

Баразайн се изчерви.

— Амирлин няма да остане доволна, като чуе това.

— Тогава тичай да й го кажеш — отвърна Серин. — Докато обсъдя някои важни неща с младата ал- Вийр. — Измери с поглед двете Червени. — И ни отворете малко място, моля.

Двете наведоха очи и леко се отдръпнаха. Егвийн ги изгледа с любопитство. Като че ли авторитетът на Амирлин — всъщност на цялата й Аджа — беше малко помръкнал. Серин се обърна към нея, подкани я с жест и двете тръгнаха бавно по коридора. Червените ги последваха на няколко стъпки зад тях.

— Поемаш риск, като разговаряш с мен така — каза Егвийн.

— Човек и да си покаже носа от квартирата си е риск напоследък — изсумтя Серин. — Твърде много съм разочарована от събитията тук, за да ме занимават дреболии. — Замълча, погледна я и добави малко по- тихо: — Освен това да ме видят с теб може би вече си заслужава риска. Искам да разбера нещо.

— Какво? — попита Егвийн с любопитство.

— Ами, искам всъщност да видя дали те може да бъдат потормозени. Повечето от Червените не приемат добре освобождаването ти. Смятат го за голямо поражение от страна на Елайда.

— Тя трябваше да ме убие — отвърна Егвийн. — Още преди няколко дни.

— Това щеше да се приеме като провал.

— Толкова голям, колкото да се принуди да свали Силвиана ли? — попита Егвийн. — Изведнъж да решиш, че е виновна Наставницата на новачките, и то цяла неделя след събитието?

— Това ли ти казаха те? — попита с усмивка Серин, гледаше право напред. — Че Елайда „изведнъж“ е стигнала до това решение, съвсем сама?

Егвийн я погледна учудено.

— Силвиана настоя да бъде изслушана от пълния Съвет — обясни Серин. — Стана пред всички нас, пред самата Елайда, и заяви, че начинът, по който се отнасят с теб, е противозаконен. Което вероятно си е така. Въпреки че не си Айез Седай, не биваше да те поставят в такива ужасни условия. — Серин замълча и я погледна. — Силвиана настоя да бъдеш пусната на свобода. Изглежда, те уважава много, поне според мен. Говореше с гордост как си понасяла наказанията й, все едно си най-добрата й ученичка. Обвини Елайда и призова да бъде свалена като Амирлин. Беше… доста необичайно.