Буря се надига

облегалките, облечена в тънката копринена зелена рокля с жълтите шарки по корсажа.

Колко странно бе усещането в тази рокля. И колко грешно. Белите й рокли, въпреки че беше принудена да ги носи, се бяха превърнали в символ на непокорство. Да се преоблече сега означаваше край на съпротивата й. Беше уморена, емоционално и физически, от нощната битка. Но не можеше да се предаде на умората. Нямаше да е първата й почти безсънна нощ преди важен ден на решения и проблеми.

Усети се, че потупва нервно с пръсти по облегалката, и спря.

Вече нямаше начин да се върне в Бялата кула като новачка. Непокорството й беше подействало само защото беше пленена Амирлин. Ако се върнеше доброволно, щяха да го приемат като раболепие или като арогантност. Освен това този път Елайда със сигурност щеше да заповяда да я екзекутират.

Тъй че отново бе заседнала на едно място, също както след пленяването й от агентите на Бялата кула. Стисна зъби от безсилие. Някога погрешно си беше мислила, че Амирлин не може лесно да бъде подмятана от случайните обрати в Шарката. От нея се очакваше да държи нещата под контрол. Всички други реагираха на събитията пасивно, но Амирлин беше жена на действието!

Все повече започваше да разбира, че да си Амирлин не е по-различно. Животът беше буря, все едно дали си доячка, или кралица. Кралиците просто бяха по-добри в излъчването на самообладание сред тази буря. Ако Егвийн приличаше на статуя, недосегаема от ветровете, то бе защото знаеше как да се огъва с тези ветрове. Това създаваше илюзията за контрол.

Не. Не беше просто илюзия. Амирлин наистина притежаваше повече контрол, макар и само защото контролираше себе си и задържаше бурята отвън. Огъваше се пред нуждите на момента, но действията й бяха добре обмислени. Трябваше да е логична като Бяла, разсъдлива като Кафява, решителна като Синя, милостива като Жълта, дипломатична като Сива. И да, отмъстителна като Червена, когато се наложи.

Нямаше връщане за нея като новачка в Бялата кула, а не можеше да чака преговори. Не и след като сеанчанците се бяха одързостили да ударят Бялата кула, не и след като Ранд оставаше без всякакъв надзор, не и след като светът затъваше в хаос, а Сянката събираше силите си за Последната битка. Така й оставаше да вземе трудно решение. Разполагаше със свежа армия от петдесет хиляди бойци, а Бялата кула беше понесла невероятен удар. Айез Седай щяха да са изтощени, Гвардията на Кулата — пострадала и разбита.

След няколко дни Изцеряванията щяха да са приключили и жените щяха да са си отдъхнали. Не знаеше дали Елайда е оцеляла след нападението, но трябваше да приеме, че все още управлява. Това й оставяше много тясно пространство за действие.

Знаеше кое е единственото решение. Нямаше време за чакане Сестрите в Бялата кула да вземат правилното решение. Трябваше да ги принуди да я приемат.

Надяваше се, че историята в крайна сметка ще й прости.

Стана, дръпна платнищата на входа и замръзна. На земята точно пред нея седеше Гавин.

Той бавно се изправи, все толкова чаровен, колкото го помнеше. Не беше красавец като брат си. Гавин беше по-стабилен, по-… истински. Удивително, това сега го правеше по-привлекателен в очите й, отколкото Галад. Галад приличаше на същество извън реалността, на фигура от легендите и преданията. Беше като стъклена статуетка, предназначена да се постави на маса и да й се възхищават, но не и да се докосва.

Гавин беше различен. Чаровен, с тази блестяща червеникавозлатиста коса и нежни очи. Докато Галад никога не се тревожеше за нищо, загрижеността на Гавин го правеше истински. Както и способността му да допуска грешки, за жалост.

— Егвийн — каза той, докато оправяше меча си и изтупваше крачолите на панталона си. Светлина! Спал ли беше тук, пред палатката й? Слънцето вече бе на половината до зенита. Трябваше да се е прибрал да отдъхне!

Потисна притеснението и безпокойството си за него. Не беше време да се държи като влюбено момиче. Време беше да се държи като Амирлин.

— Гавин — заговори тя и вдигна ръка, за да го спре. — Не съм започнала още да мисля какво да правя с тебе. Други проблеми ме ангажират. Събра ли се Съветът, както помолих?

— Така мисля. — Обърна се и хвърли поглед към центъра на лагера. Голямата палатка за събиранията на Съвета едва се виждаше между шубраците.

— Значи трябва да се явя пред тях — каза Егвийн и вдиша дълбоко. Понечи да тръгне.

— Не. — Гавин застана на пътя й. — Егвийн, трябва да поговорим.

— По-късно.

— Не, не по-късно, да го изгори дано! Чаках месеци. Трябва да знам какви са нещата помежду ни. Трябва да знам дали ти…

— Спри!

Той замръзна. Нямаше да се остави да я пленят тези очи, да го изгори дано! Не и точно сега.

— Казах, че все още не съм изяснила чувствата си — заяви тя хладно. — И го казвам сериозно.

Гавин се намръщи.

— Не вярвам на това айезседайско спокойствие, Егвийн. Не и след като очите ти са толкова искрени. Аз пожертвах…

— Ти си пожертвал? — прекъсна го Егвийн, като издаде малко от гнева си. — А аз какво пожертвах, за да възстановя Бялата кула? Жертви, които ти обезсмисли, действайки против изричните ми желания! Не ти ли каза Сюан, че бях забранила спасителни акции?

— Каза ми — отвърна той сковано. — Но бяхме разтревожени за теб!

— Е, тази тревога беше жертвата, която поисках, Гавин — заяви тя раздразнено. — Не разбра ли какво недоверие показа към мен? Как мога да разчитам на теб, щом няма да ми се подчиняваш, за да се чувстваш по-добре?

Гавин не изглеждаше засрамен. Изглеждаше смутен. Това всъщност беше добър знак — като Амирлин тя имаше нужда от мъж, който да споделя откровено каквото мисли. Насаме. Но за пред хората и трябваше мъж, който да я подкрепя. Не можеше ли да го разбере?

— Ти ме обичаш, Егвийн — каза той упорито. — Виждам го.

— Егвийн жената те обича — отвърна тя. — Но Егвийн Амирлин ти е ядосана. Гавин, ако ще си с мен, ще трябва да си и с жената, и с Амирлин. Бих очаквала от теб — мъж, който е обучаван да бъде Първи принц на Меча — да разбираш тази разлика.

Гавин извърна поглед.

— Не го вярваш, така ли?

— Кое?

— Че аз съм Амирлин. Не приемаш титлата ми.

— Опитвам се — отвърна той и я погледна отново. — Но кръв и пепел, Егвийн. Когато се разделихме, беше просто Посветена, а това не беше толкова отдавна. Сега са те избрали за Амирлин? Не знам какво да мисля.

— И не разбираш как колебанието ти подронва всичко, което би могло да има между нас?

— Мога да се променя. Но трябва да ми помогнеш.

— Точно затова исках да говорим по-късно — каза тя. — Ще ме пуснеш ли да мина?

Той се отдръпна встрани с явна неохота.

— Но не сме довършили този разговор — предупреди я. — Най-после взех решението си за нещо и няма да престана да го преследвам, докато не го имам.

— Добре — отвърна Егвийн и го подмина. — Не мога да мисля за това сега. Трябва да заповядам на хора, на които държа, да избият друга група хора, на които държа.

— Ще го направиш значи? — попита зад гърба й Гавин. — В лагера се говори. Чух го, въпреки че почти не се отделях оттук цялата сутрин. Някои смятат, че ще заповядаш на Брин да щурмува града.

Тя се поколеба.

— Това ще е позор — каза той. — Пет пари не давам за Тар Валон, но мисля, че разбирам какво ще причини на теб, ако го нападнеш.