Буря се надига

Няколко от жените се намръщиха и не една от тях прегърна Извора инстинктивно, сякаш се озъртаха за опасност.

— Няма да е нужно това — каза Егвийн на жените. — Все още не. Моля, освободете Извора.

Поколебаха се, но — привидно — я приеха за Амирлин. Една по една освободиха силата. Егвийн не го направи.

— Много се радвам да видя, че се върна невредима, Майко — каза Лелейн. Заобиколи Трите клетви, добавяйки думата „невредима“.

— Благодаря — отвърна Егвийн спокойно.

— Каза, че си имала да направиш важно разкритие — добави Варилин. — За сеанчанското нападение ли е?

Егвийн бръкна в кесията на полата си и извади гладката бяла палка с всечената в нея цифра „три“ на шрифта от Приказния век в основата. Последваха ахвания.

Егвийн заплете Дух в Палката и заговори с ясен глас:

— Заклевам се, че няма да изричам дума, която е невярна. — Остави клетвата да попие в нея като нещо материално, кожата й се стегна и настръхна. Беше лесно да го пренебрегне. Болката не беше нищо в сравнение с онова, което бе изтърпяла. — Заклевам се, че няма да правя оръжие, с което човек да убива друг човек. Заклевам се, че никога няма да използвам Единствената сила за оръжие, освен срещу Мраколюбци и Твари на Сянката, или като последно крайно средство, за да защитя своя живот или този на своя Стражник, или на друга Сестра.

Съветът бе затихнал. Егвийн освободи сплита. Усещането по кожата й бе толкова странно! Сякаш някой бе защипал излишното под шията й и по гръбнака, беше го издърпал и изпънал на място.

— Нека да не се мисли повече, че мога да избягна съблюдаването на Трите клетви — заяви Егвийн. — Нека да не се изрича повече, че не съм пълна Айез Седай. — Никоя не напомни, че не е минала изпитанието, за да получи шала. За това щеше да се погрижи в друг ден. — А сега, след като видяхте, че използвах Клетвената палка, и след като знаете, че не мога да лъжа, ще ви кажа нещо. Докато бях в Бялата кула, една Сестра дойде при мен и довери, че е от Черната Аджа.

Очите на жените се опулиха и няколко от тях ахнаха тихо.

— Да — продължи Егвийн. — Знам, че не обичате да се говори за тях, но може ли някоя от вас честно да твърди, че Черната Аджа не съществува? Можете ли да спазите клетвите и да заявите, че никога не сте обмисляли тази възможност — дори вероятността — между нас да има Мраколюбки?

Всички мълчаха. Въпреки ранния час в палатката стана горещо. Душно. Никоя от тях не се изпоти, разбира се — всички знаеха стария от векове номер с избягването на това.

— Да — каза Егвийн. — Срамно е, но е истина, която ние — като водачки на своите хора — трябва да признаем. Не публично. Но между нас е неизбежно. Видях от първа ръка какво може да причини недоверието и тихото политиканстване. Няма да позволя същата болест да зарази и нас тук. Ние сме от различни Аджи, но имаме една цел. Трябва да знаем, че можем да си вярваме безусловно, защото в този свят има твърде малко друго, на което може да се вярва.

Погледна Клетвената палка, която бе взела от Серин тази сутрин. Поглади я с палец. „Жалко, че не можа да намериш това, Верин. Може би нямаше да те спаси, но ми се иска да можеше да го опиташ. Щях да мога да използвам помощта ти.“

Вдигна глава.

— Аз не съм Мраколюбка — заяви на събралите се. — И вие знаете, че това не може да е лъжа.

Заседателките изглеждаха озадачени. Е, скоро щяха да разберат смисъла на думите й.

— Време е да се докажем. Някои умни жени в Бялата кула се натъкнаха на тази идея и смятам да я разширя. Всяка от нас поред ще използва Бялата палка, за да се освободим от Трите клетви, а след това отново поред всички ще ги изрекат. След като всички се обвържем отново, ще можем да заявим, че не сме слуги на…

Шериам прегърна Извора. Егвийн беше предвидила това. Заби щит между нея и Извора и тя ахна безпомощна. Берана извика стъписано, няколко други прегърнаха Извора и се заозъртаха.

Егвийн се обърна и погледна Шериам в очите. Лицето на жената бе почервеняло почти като косата й и тя дишаше задъхано. Като пленен заек, с единия крак в примката, ококорил очи от уплаха. Стисна превързаната си ръка…

„О, Шериам — помисли Егвийн. — Надявах се, че Верин греши за теб.“

— Егвийн? — почна Шериам. — Аз просто…

Егвийн пристъпи напред.

— Черна Аджа ли си, Шериам?

— Какво? Разбира се, че не?

— Общуваш ли с Отстъпниците?

— Не! — извика Шериам и се заозърта.

— Служиш ли на Тъмния?

— Не!

— Освобождавана ли си от клетвите си?

— Не!

— Имаш ли червена коса?

— Разбира се, че не. Никога не съм…

— И замръзна.

„И ти благодаря и за този трик, Верин“ — помисли Егвийн.

В палатката стана много, много тихо.

— Сбърках, разбира се — заговори Шериам, изпотена от страх. — Не чух добре въпроса. Не мога да лъжа, разбира се. Никоя от нас не може…

Млъкна, щом Егвийн й протегна Клетвената палка.

— Докажи го, Шериам. Жената, която дойде при мен в Кулата, ми даде името ти като водачка сред Черната Аджа.

Шериам я погледна в очите.

— Тъй значи — промълви тя тъжно. — И коя бе тази, която дойде при теб?

— Верин Матуин.

— Виж ти… — Шериам се отпусна на стола. — Изобщо не очаквах това от нея. Как е заобиколила клетвите към Великия господар?

— Изпи отрова — отвърна Егвийн със свито сърце.

— Много умно. — Жената с огнената коса кимна. — Никога не бих могла да се реша на това. Никога…

Егвийн заплете връзки Въздух, уви с тях Шериам и затегна сплитовете. Обърна се към изумените жени.

— Светът върви към Последната битка. Нима очаквахте, че враговете ни ще ни оставят на мира?

— Коя още? — прошепна Лелейн. — Коя още бе спомената?

— Много други — отвърна Егвийн. — Заседателки между тях.

Мория скочи и побягна към изхода. Едва успя да направи две стъпки. Десетина Сестри поотделно затвориха бившата Синя с щитове и я овързаха в сплитове Въздух. След секунди тя висеше във въздуха със запушена уста и по страните на овалното й лице се стичаха сълзи.

Романда цъкна с език, докато я обикаляше.

— И двете от Синята. Много драматичен начин да направиш разкритията си, Егвийн.

— Ще се обръщаш към мен с „Майко“ — заяви Егвийн и слезе от подиума. — И не е толкова странно, че тук ще има по-висок процент от Сините, след като цялата Аджа избяга от Бялата кула. — Вдигна Клетвената палка. — Причината да направя разкритието така беше проста. Как щяхте да реагирате, ако просто бях заявила, че са Черни, без да предложа доказателство?

Романда наведе глава.

— Права си и за двете неща, Майко.

— Значи не би имала нищо против да си първата, която ще положи отново клетвите?