Буря се надига

слънчева светлина — небето беше облачно, разбира се, каквото си беше през последните няколко недели. Всички се стараеха да не забелязват колко е неестествено това, но Нинив все още усещаше назряващата на север буря.

Толкова малко време оставаше, докато Лан стигне до Клисурата! Светлината дано да даде да го забавят малкиерите, дошли да го подкрепят. Светлината дано да даде да не остане сам. Мисълта за него, как навлиза в Погибелта срещу орди от Твари на Сянката, опустошили родната му земя…

— Трябва да нападнем там — почна Нинив. — Итуралд казва, че Погибелта гъмжи от тролоци. Тъмния събира силите си. Бъди сигурен, ядрото им ще е при Клисурата, откъдето е най- лесно да ударят по Андор и Кайриен!

— Точно затова няма да атакуваме при Клисурата, Нинив — отвърна Ранд невъзмутимо, както винаги. — Не можем да позволим врагът да ни диктува избор на бойното поле. Последното, което искаме, е да се бием там, където те желаят или където ни очакват. — Обърна поглед на север. — Да, нека да се събират. Мен търсят и няма да им се предложа. Защо да се бия при Тарвинската клисура? Най- разумно е да прехвърлим армиите си направо в Шайол Гул.

— Ранд — започна отново тя, мъчеше се да прозвучи благоразумно. Не можеше ли да разбере, че е права? — Няма начин Лан да успее да събере достатъчно голяма сила, за да задържи масово настъпление на тролоците. Особено след като повечето войски на Пограничниците правят Светлината знае какво тук. Ще го разбият и тролоците ще нахлуят!

При споменаването на Пограничниците лицето на Ранд се изопна. Тръгнали бяха на среща с техни пратеници.

— Тролоците ще нахлуят — повтори той.

— Да.

— Добре. Това ще ги задържи, докато аз направя каквото трябва.

— А Лан? — попита Нинив.

— Неговата атака ще е много ценна и на подходящо място. — Ранд кимна. — Той ще привлече вниманието на враговете към Малкиер и Клисурата и ще ги накара да си помислят, че съм там. Твари на Сянката не могат да се движат през портали, тъй че не могат да се движат бързо като мен. Докато се сражават с Лан, аз ще съм ги прехвърлил и ще атакувам в самото ядро на Тъмния. Изобщо не мисля да изоставям южните земи. Когато тролоците пробият през Клисурата, ще се разбият на юмруци, за да нахлуят. Тогава моите сили ще ги ударят, водени от Башийр. С Пътуване през портал ще ударят по всяка група тролоци във фланг или в тил. Така ще можем да избираме най-изгодните за нас места за бой.

— Ранд… — Нинив усети как гневът й премина в ужас. — Лан ще умре!

— А кой съм аз да му го отказвам? Всички заслужаваме шанса да намерим мир.

Нинив зяпна, останала без думи. Той наистина го вярваше! Или поне се мъчеше да се убеди, че го вярва.

— Моят дълг е да убия Тъмния — каза Ранд тихо, сякаш на себе си. — Убивам го и умирам. Това е всичко.

— Но…

— Достатъчно, Нинив. — Каза го тихо, с онзи негов убийствено спокоен тон. Нямаше да позволи да го притискат повече.

Нинив се отпусна в седлото. Кипеше й отвътре, докато се мъчеше да реши как все пак да го убеди. Светлина! Щеше да остави хората на Граничните земи да загинат в тролокското нашествие! На хората щеше да им е все едно дали Тъмния е победен — щяха да врат в казаните. Така за Лан и малкиерите щеше да остане да се бият сами, нищожна сила, която да се противопостави на мощта на всички чудовища, които можеше да избълва Погибелта.

Сеанчанците щяха да водят своята война на юг и на запад. Тролоците щяха да настъпят от север и изток. Двете сили щяха да се срещнат рано или късно. Андор и другите кралства щяха да се превърнат в огромно бойно поле, хората там — добри хора, като в Две реки — щяха да се без никакъв шанс в такава война. Щяха да бъдат премазани.

Какво можеше да направи тя, за да промени това? Трябваше да измисли нова стратегия, която да убеди Ранд. Всичко в сърцето й сочеше към подкрепа за Лан. Трябваше да му заведе помощ!

Препускаха през открита равна земя, осеяна тук-там с ферми. Подминаха една вдясно от пътя им — самотна ферма, не по-различна от много такива из Две реки. Но в Две реки Нинив никога не беше виждала селяк да гледа пътниците с такава неприкрита враждебност. Червенобрад мъж с оцапани панталони и навити почти до раменете ръкави се беше подпрял на полудовършената ограда, брадвата му бе подпряна небрежно — но много видимо — на дървата до него.

Нивите му помнеха по-добри времена. Макар земята да беше грижливо изорана и засята, по браздите едва-едва бяха поникнали хилави стръкове. Нивите бяха осеяни с черни петна, където зърното необяснимо бе отказало да пусне корен, а там, където все пак беше поникнало, стръковете бяха залинели и жълти.

В съседната нива няколко по-млади мъже изтръгваха от земята пън, но опитното око на Нинив виждаше, че те всъщност изобщо не се опитват да свършат работа. Не бяха сложили хамута на вола, а и не бяха разкопали около пъна, за да излезе по-лесно. Дългите пръти пък, които лежаха в тревата, бяха прекалено дебели и гладко издялани, за да са дръжки на сечива. Бойни криваци. Гледката беше почти забавна, предвид това, че Ранд водеше двеста айилци, но все пак говореше нещо. Тези хора очакваха неприятност и се готвеха за нея. Несъмнено и те усещаха назряващата буря.

Този район, в близост до търговски пътища и в границите на Тийр, беше сравнително спокоен и незастрашен от безчинствата на разбойници. Освен това бе достатъчно далеч на север, за да се въвлича в дребните счепквания между Иллиан и Тийр. Трябваше да е място, където селяните да нямат нужда от бойни криваци и да гледат пътниците все едно, че очакват нападение.

Тази бдителност щеше да им послужи добре, когато дойдеха тролоците, стига дотогава сеанчанците да не ги принудеха да влязат в армиите им. Нинив дръпна отново плитката си.

Умът й се върна към Лан. Трябваше да направи нещо! Но Ранд не се вразумяваше. Така оставаше само загадъчният план на Кацуан. Глупава жена — да откаже да го обясни. Нинив бе направила първата стъпка, като предложи съюз, а как бе реагирала Кацуан? Със самонадеяна наглост, разбира се. Ще прибира тя Нинив в групичката си Айез Седай като някакво детенце, заскитало се из горите!

Как задачата на Нинив — да открие къде е Перин — щеше да помогне на Лан? През последната неделя Нинив бе притискала Кацуан за повече информация, но не беше успяла да изкопчи нищо.

— Изпълни добре тази задача, чедо — беше й казала Кацуан, — и може би ще ти поверя повече отговорност в бъдеще. Проявявала си инат понякога, а това няма да го търпим.

Нинив въздъхна. Да открие къде е Перин. Как се очакваше да го направи? Хората от Две реки нямаше да са й от полза. Много от мъжете им пътуваха с Перин, но не ги бяха виждали от дълго време. Бяха на юг някъде, в Алтара или Геалдан може би. Но районът за търсене беше много голям.

Знаеше, че Две реки няма да предложат лесен отговор. Кацуан явно вече се бе опитала да се добере сама до Перин и не бе успяла. Затова бе възложила задачата на Нинив. Дали Ранд не беше изпратил Перин на някоя тайна мисия?

— Ранд?

Той мърмореше нещо на себе си.

Нинив потръпна.

— Ранд? — повтори малко по-рязко.

Той млъкна и извърна поглед към нея. Стори й се, че видя гнева, скрит дълбоко в него — в очите му за миг блесна раздразнение, че го е прекъснала. След това изчезна, смени се с плашещо хладна сдържаност.

— Да?

— Ти… знаеш ли къде е Перин?

— Той си има поставени задачи и ги изпълнява — отвърна Ранд и отново се загледа напред. — Какво искаш да знаеш?

Не биваше да споменава Кацуан.

— Още се безпокоя за него. И за Мат.