— Какво значение има времето… — каза руменият. — Само пет денонощия са минали.
— Колко?
— Пет денонощия — повтори руменият. — Нали така? — попита той, като се обърна към мършавия.
Оня мълчаливо кимна. Гаг се усмихна снизходително.
— Чудесно — каза той. — Добре, добре, вие лекарите си знаете най-добре. В края на краищата каква е разликата… Само бих искал да разбера, господин… — Той нарочно направи пауза и изгледа мършавия, но оня изобщо не реагира. — Бих искал да разбера само какво е положението на фронта и кога ще мога да се върна в строя…
Мършавият мълчаливо местеше сламката от единия край на устата си до другия.
— Нали може да се надявам, че ще се върна в моята група… в столичната школа.
— Едва ли — каза руменият.
Гаг само го погледна и отново обърна поглед към мършавия.
— Та аз съм Боен котарак — каза той. — Трети курс… Имам благодарност. Имам една лична благодарност от Негово височество…
Руменият поклати глава.
— Това не е съществено — каза той. — Не в това е работата.
— Какво значи „не в това е работата“? — попита Гаг. — Аз съм Боен котарак. Не знаете ли? Ето! — Той вдигна дясната си ръка и показа — пак на мършавия — татуировката под мишницата си. — Негово височество ми стисна ръката. Лично! Негово височество ме награди…
— О, ние ти вярваме, вярваме ти и знаем това! — размаха към него ръце руменият, но Гаг го прекъсна.
— Господин докторе, аз не разговарям с вас! Аз се обръщам към господин офицера!
Тук руменият кой знае защо подсвирна, захлупи с длани лицето си и започна да се киска с остър противен смях. Гаг объркано го погледна, после премести погледа си към мършавия. Оня най-накрая проговори:
— Не му обръщай внимание, Гаг. — Гласът му беше дълбок, изразителен, също като лицето му. — Но ти действително нямаш представа за своето положение. Ние не можем да те изпратим сега в столичната школа. Ти изобщо никога няма да се върнеш в школата за Бойни котараци.
Гаг отвори и отново затвори уста. Руменият престана да се киска.
— Но аз се чувствам… — прошепна Гаг. — Аз съм напълно здрав. Или пък съм сакат? Кажете ми го веднага, господин докторе, сакат ли съм?
— Не, не — бързо каза руменият. — Ръцете и краката ти са напълно наред, но що се отнася до психиката… Помниш ли кой беше Ганг Гнук?
— Тъй вярно… Той е бил учен. Доказвал теорията за обитаемите светове… Имперските фанатици го обесили с главата надолу и го разстреляли с арбалети… — Гаг се запъна. — Но точната дата не помня. Виноват! Но това е било преди първото алайско въстание.
— Много добре! — похвали го руменият. — А как се отнася съвременната наука към учението на Ганг?
Гаг пак се запъна.
— Не мога да кажа точно… Няма причина да бъде отричан. В нашата школа на занятията по практическа астрономия за това пряко не се говореше. Казваше се само, че Айгон… Да, така беше! На Айгон има атмосфера, открита от великия основоположник на алайската наука Грид, така че там е напълно възможно да има живот…
Той си пое дъх и тревожно погледна мършавия.
— Много добре — отново каза руменият. — А как е на другите звезди?
— Моля да ме извините — какво за другите звезди?
— Близо до други звезди може ли да има живот?
Гаг цял се изпоти.
— Не-е… — рече той. — Не, защото там има безвъздушно пространство. Не може.
— Ами ако има планети около някоя звезда? — неумолимо го притискаше докторът.
— А! Тогава, разбира се, може. Ако около звездата има планета с атмосфера, напълно е възможно да има живот на нея.
Руменият доволен се облегна в креслото и погледна мършавия. Тогава последният извади сламката от устата си и погледна Гаг право в очите.
— Ти нали си Боен котарак, Гаг? — попита той.
— Тъй вярно! — напери се Гаг.
— А Бойният котарак е бойна единица сама за себе си — гласът на мършавия зазвуча уставно метално, — която е способна да се справя с всяка мислима и немислима изненада, нали така?
— И да я превърне — подхвана Гаг, — в чест и слава за негово височество херцога и за неговия двор!
Мършавият кимна.
— Знаеш ли за съзвездието Бръмбар?
— Тъй вярно! Еклиптично съзвездие от дванайсет ярки звезди, видимо през лятното време на годината. Първата от Бръмбар е…
— Стоп. Седмата от Бръмбар знаеш ли коя е?
— Тъй вярно. Оранжевата звезда…
— … около която — прекъсна го мършавият, като вдигна кокалестия си пръст, — има планетна система, още неизвестна на алайската астрономия. На една от тези планети съществува цивилизация от разумни същества, значително напреднала спрямо цивилизацията на Гиганда. Ти са на тази планета, Гаг.
Настъпи мълчание. Гаг целият се стегна в очакване на продължението. Мършавият и лекарят втренчено го гледаха. Мълчанието се проточи. Накрая Гаг не издържа.
— Разбрах, господин офицер — доложи той. — Продължавайте, моля ви се.
Лекарят се прокашля, а мършавият мигна няколко пъти подред.
— Аха — каза той спокойно. — Той си мисли, че продължаваме с изпитанието на психиката му и сега му даваме въвеждането — обясни лекарят. — Това не е въвеждане, Гаг. Това е самата действителност. Аз работех на вашата планета, на Гиганда, в северните джунгли на херцогството. Случайно се намирах край теб по време на боя. Ти лежеше на земята и гореше, а освен това беше и смъртно ранен. Аз те пренесох на звездолета си… това е един такъв специален апарат за пътешествия между звездите… и те доведох тук. Тук те излекувахме. Това не е въвеждане, Гаг. Аз не съм офицер и, разбира се, не съм алаец. Аз съм земянин.
Гаг замислено поглади косите си.
— Предполага се, господин офицер, че аз зная вашия език и условията на живот на тази планета. Или не?
Отново настъпи мълчание. После мършавият каза, усмихвайки се:
— Ти, струва ми се, си мислиш, че си на занятие по диверсионно-разузнавателна подготовка?
Гаг също си позволи да се усмихне.
— Съвсем не е така, господин офицер.
— А как е?
— Предполагам… надявам се, че командването ме удостоява с честта да премина през специална проверка, за да поема ново, доста отговорно назначение. Гордея се, господин офицер. Ще положа всички усилия, за да оправдая…
— Слушай — каза изведнъж руменият лекар, обръщайки се към мършавия. — А защо да не оставим нещата така? Нищо не ни струва да му създадем условия. Нали казваш, че ще са нужни само три-четири месеца!
Мършавият поклати глава и започна да говори нещо на румения на непознат език. Гаг се оглеждаше с преднамерено разсеян вид. Помещението беше необичайно. Правоъгълна стая, гладки кремави стени, таван, разчертан на шахматни квадратчета, при това всяко квадратче светеше отвътре червено, оранжево, синьо, зелено. Стъкла нямаше. Врати също не се виждаха. При възглавието на постелята в стената имаше някакви бутони, над бутоните — дълги прозрачни прозорчета, които светеха с равномерна, много чиста зелена
