непривлекателните и непрестижни дейности. Да не споменаваме пък и нелишения от интерес експеримент на някои семейства ДРП, които напълно са се посветили на възпитанието на своите деца, експеримент, който не може да не привлече нашето най-сериозно и добронамерено внимание. Ние обаче решително се обявяваме против каквито и да било крайности. А Флората, каквото и да казват нейните мекосърдечни и сантиментални защитници, е именно тази най-отвратителна крайност, с която не можем да си позволим да се примиряваме…“
„Университетски вестник“. Професор Н. Микава представя предварителните резултати от първото социологическо проучване на Флората в нашия регион. Лицата от мъжки пол във Флората са повече отколкото лицата от женски. Петнадесетгодишните са повече от шестнадесетгодишните. (Е, и какво от това?) Поне един път са опитвали наркотици 96.2% от анкетираните. (Това и бездруго всички го знаят). Употребяват алкохол примерно 30%. (Е, и какво от това?)
Никакви изводи, никакви препоръки, с една дума — нищо. Само едно гордо признание в края: така де, проспали сме значи онези сложни обективни процеси в социума, довели до възникването на Флората и сега ние, социолозите, трябва да изкупим своята вина, като се заемем сериозно с това поразително социално явление. В същия вестник — дописка от група студенти: какво сте се заяли с тях? Спомнете си хипитата, спомнете си битниците „металите“, „краканарите“, „акутагуерите“, „шлемниците“… Ще се налудуват и ще се върнат към нормалния живот. Двама от авторите на дописката са бивши флорове. Обаче статията на заместник-ректора е направо връх! Оказва се, че Флората била виновна за наркотиците, които са правили в мазетата на университета. С нажежено желязо! С желязна метла! С ДДТ да ги унищожим!
„Ташлински агропром“. Пълен мрак. Средновековие. Нощ. И пожар на градското сметище.
„Кооператор“. Всички автори, без изключение, призовават гражданите да не се поддават на екстремизма — главно да не правят пикети пред предприятията — бият се в гърдите на тема „Не съм виновна аз!“ и като доказателство за пълната лоялност на частните кооператори и арендатори предлагат да се пусне срещу Флората кавалерия. Освен това всички те категорично настояват да не се смесва Флората с мирните
„Младежки новости“. Също демонстрират гордото признание на своята вина. Това не само е наша беда, това е също и наша обща вина. Къде е гледал градският комитет на Комсомола? Къде са гледали комсомолските организации на предприятията и учебните заведения? Ето това са плодовете от една страна на
Впрочем, всичко което споменах досега, може да се смята за дреболии в сравнение с написаното в „Ташлинска правда“. Цяла страница. Три статии. Така да се каже — дискусия.
Инициатор е някой си К.П. Плюхин. От текста става ясно, че той няма никакви лични впечатления от Флората и сведенията му за нея идват от слуховете и от разказите на негови познати, така че целият патос на статията му се опира на отвращението от външния вид на флоровете, които е срещал случайно по улицата, а също и на съвсем разумната теза, че трудът е превърнал маймуната в човек, а мързелът обръща процеса обратно. Днешните младежи съвсем не познават истинските трудности на живота. Те в много отношения отстъпват на онези, които разработваха Тюмен и Сургут, строиха БАМ и изпълняваха своя интернационален дълг. И макар в голямата си част нашите младежи да имат „здрава закваска“, ние нямаме никакво право да си затваряме очите пред уродливите отклонения, които се проявяват сред тях.
Някой може да си помисли, че точно тук е моментът да се чуе викът: „С огън и меч!“ — но ще сгреши. Оказва се, че трябва да използваме само всички начини за възпитателно, идеологическо и политическо въздействие, които се основават на препоръките на нашите педагози и социолози. Комсомолът трябва да застане начело на движението за превъзпитание. Правозащитните органи са длъжни да бъдат на висока и нито за миг да не намаляват своята бдителност. Що се отнася до отделните екстремистки тенденции, които в последно време се проявяват в града, те могат да се окачествят като паникьорски и волунтаристични и са също толкова опасни, колкото и тенденциите към пасивно приемане на съществуващото положение. Социалната пасивност и социалната агресивност са двете страни на вече изтритата от употреба монета на евтино политикантство.
Та това е значи пътят.
По-нататък на две колони следва нашият Г. А. Горчива и блестяща статия. Много негова, много лична. Четеш и през цялото време сякаш чуваш гласа му.
(ПО-КЪСНА ЗАБЕЛЕЖКА. Тази статия не се е запазила. Не я намерих дори в Публичната библиотека в Ленинград. Мога само да съжалявам, че през онази юлска нощ не я преписах в дневника си, а се ограничих само да изложа някои тезиси, които ме впечатлиха най-силно.)
Флората била разновидност на престъпния свят. Глупости. Нямат нищо общо. Престъпният свят паразитира върху нашата цивилизация, а Флората гради своя собствена цивилизация. Въобще, престъпникът е по-близо до нас, отколкото Флората — и по системата си от материални ценности и по йерархията на външния престиж. Цивилизацията на Флората е съвършено различна по дух. Нашите ценности за тях са нула. Техните ценности пък са извън пределите на нашата способност за разбиране, както например езикът на котките.
Флората, това били диваци, недорасли до нашата цивилизация. Не е вярно. Флората изникна върху нашата цивилизация като върху хумусен слой. Да, това са диваци, но диваци от съвсем особен вид — племе, вкусило плодовете на нашата цивилизация и повърнало с отвращение онова, което е вкусило. Същността на събитията е в това, че никой не разбира Флората. А бедата идва от там, че никой така и не се опитва да разбере Флората, защото на всички им се струва, че няма нищо за разбиране и всичко е ясно от само себе си.
Флората не е нещо отделно от нас — някакъв отвратителен и опасен звяр от джунглата, който трябва или да бъде унищожен или изгонен на края на света. (Между другото, къде се каните да го прогоните? В съседната област или в съседния регион? Или, може би в съседната република?)
Флората е нашата болка, нашето страдание. Може и да е болест. Може би е гнойна рана. Тогава за лечението е нужен лекар, професионалист, изпълнен със знание и милосърдие. Никакво самолечение! Никакви шамански танци! Няма нужда от знахари — с водка вместо наркоза и трион вместо скалпел.
А може би пред очите ни възниква, на пръв поглед стихийно, един съвършено нов елемент на човешката цивилизация, нов начин на живот, нова самостойна култура. В такъв случай кръвта, болките, нечистотиите — всичко това всъщност е едно раждане! Новороденото не е много красиво, дори изглежда малко уродливо, а освен това врещи и папа, но то е обречено да расте и в близко бъдеще да заеме своето място като част от човечеството. И ако е така, то опазил ни бог от нечистоплътни баби-акушерки и делови майстори на абортите!
Кой в нашия град крещи най-силно? Огледайте се наоколо, погледнете внимателно, вслушайте се и се замислете!
Много силно, даже оглушително, крещят (както си е от време оно) хората с най-голяма вина за това, което става, онези, които не са съумели да възпитат, не са съумели да отклонят и да привлекат, не са съумели да създадат привързаност към себе си, а най-вече онези, които са били ЗАДЪЛЖЕНИ да правят всичко това, водели са се за специалисти и са получавали заплати и премии: некадърните педагози в училищата, равнодушните наставници в предприятията, бездарните културно-масовици. Те се скъсват от викане, за да заглушат собствената си съвест и за да оглушат около себе си хората, които се опитват да открият къде всъщност са виновниците.
Мощно реват отговорните хора — онези, които са назначавали, издигали и оформяли споменатите некадърници; сега се опитват да прехвърлят вината върху своите протежета, върху несъществуващите съблазнители и по стар навик — върху зловредното влияние отвън. А редом с тях, но с не по-малка сила реват и онези, които засега все още са само полуотговорни, защото бързо са съобразили, че съвсем скоро ще започнат да се освобождават места и точно това е моментът да посъберат малко политически капиталец, като демонстрират своята обективност, деловитост и готовност да оправят положението с решителни действия. Ах, това вечно племе, което се смята призвано да отговаря за всичко и затова не отговаря за нищо!
