да спаси семейството. Разкъсвах се между учудване и скептицизъм. Дженъс нареди двамата слуги да бъдат запрени в един килер и каза, че ще научи истината по въпроса.
— Няма да се съглася с никакви мъчения — тихо му казах аз. — Независимо какво са се опитали да сторят. Ако смяташ, че са виновни, ги изгони. Или ги убий, което е наше право, тъй като те са нарушили клетвата си.
— Няма да ги докосна физически — каза Дженъс. — Има други, по-добри начини. — Той отиде в кухнята, където можел да си намери необходимите неща. Знаех какво е намислил. Един час по-късно той вече имаше отговора. Мъжете казвали истината. Някой отвън направил магия, силна магия, с която човек се превръщал в лишен от разсъдъка си роб. Макар че магията трябвало да въздейства върху спящи хора, а не върху тяхната охрана, станало иначе… Значи магьосникът трябва да е бил върховен жрец, приложил всичките си способности, и най-вероятно подпомогнат от друг магьосник.
— Черна магия — казах аз.
Дженъс се съгласи неохотно и ме запита дали бих казал същото, ако магията е била направена например, за да попречи на някой голям подлец да причини зло на добър човек? Нямахме време за философстване. Дженъс веднага се снабди с други предмети от нашите складове и щом съмна, изпрати тайно слуги на пазара да купят още. Този ден той направи няколко магии. Първата и най-голяма беше за цялото стопанство.
— Не мога да предотвратя още магии като нощесната, но мога да попреча на всяка такава магия да се задържи. — Направи и защитни магии на всички ни, полагайки най-много усилия за двамата засегнати от черната магия. — Също както човек, прекарал заболяване на гърдите, трябва да избягва влажни и ниски места, така и човек, който веднъж е бил омагьосан, може повторно да стане жертва на друга магия от същото лице. Или най-малкото така смятам аз, макар че никога не съм го чувал от някой жрец, нито пък съм го чел.
Попитах как слугите ще възприемат да им се прави заклинание от някой, който не е член на класата на жреците. Дженъс се усмихна и отговори, че нямало да има проблеми.
— Ти нямаш представа, Амалрик, но съществува цял подземен свят на магията, на който разчитат повечето бедни хора. Те не могат да си позволят да се обърнат към жрец, или пък вярват, че някои магии и принадлежности, използувани от тяхното семейство и приятели от години, са по-ефикасни от всичко, което биха могли да предпишат жреците. Понякога това е суеверие, но най-често тези хора са прави. Накрая, някои неща могат да се нуждаят от магьосническа помощ: например изготвяне на любовен еликсир, или проклинане на враг, или заклинание за забогатяване… всяко едно от тези неща може да се смята за незаконно.
— За тях — казах бавно аз. — Но не и за мен, защото винаги съм имал достатъчно пари, за да си платя спокойствието и каквато си искам магия.
— Пари… или просто властта на името Антеро.
— В нашия град има много несправедливости — казах аз.
— Блестящ извод — каза Дженъс, без да си прави труда да скрие сарказма си. — Когато откриеш някое общество, където това не е така, не забравяй да ми кажеш, за да емигрираме и двамата. — Сипах му ракия, без да я разреждам, и му казах да действа. После, съвсем скришом, отидох в олтара на Халаб и му изказах своите благодарности. Не знаех дали ще приеме жертвоприношения когато това свърши, но му обещах. Заклех се също, че неговите… или на неговия дух… дела през този ден ще бъдат разказвани през вековете, докато земята не прибере и последния Антеро.
Следващата атака беше късно следобед. Чух свиренето на рог и погледнах навън от един прозорец на стълбището. Долу на улицата видях Касини! Беше облечен в церемониални одежди на върховен жрец. Зад него стояха други двама жреци, а зад тях вървяха облечени в бели мантии помощници. Двама от тях отново изсвириха с тромпети. Подире им крачеха двайсетина войници.
— Амалрик Антеро! — извика Касини. — Призовавам те на съд.
Не отговорих, докато не дойде Дженъс. Касини извика още два пъти. Попитах Дженъс как би постъпил на мое място. Той помисли малко и каза:
— Ако искаш, би могъл да не му отговаряш. А можеш и да говориш с него. Не виждам там да има хора с лъкове или арбалети и не усещам Касини да съсредоточава в себе си някаква магия.
Отлостих балконската врата и излязох навън.
— Слушам те, жрецо.
— Призовавам те, Амалрик Антеро — извика Касини още един път.
— На какво основание? Не съм нарушил никакви закони. Пък и ти не си в управата. Във всеки случай още не. — Може би не трябваше да казвам последното, но не можах да се въздържа, като виждах в какво се е превърнал нашият град.
— Ти лъжеш! — извика той в отговор. — Жреците усетиха, че някой в и от тази къща прави магии. Тъй като тук няма лице, посветено в жречески сан, и ти, и онези, които си избрал да защитаваш, са обвинени в извършване на това престъпление срещу Ориса, срещу жреците и срещу естествения ред в тази страна. Ето защо се иска да се предадеш и ти, и всяко лице, което знаеш, че е виновно за извършването на този ужасен грях, помага или подстрекава той да се извърши. Имаш възможност, докато изтече пясъкът от този часовник… — Един от помощниците го показа и го обърна. — Да се подготвиш и да донесеш всякакви материали, които смяташ, че могат да ти помогнат да се защитиш. Вслушай се в думите ми, Амалрик Антеро, и над теб ще се излее нашата справедливост. Защото един честен човек няма основание да се страхува от Съвета на жреците.
— Чувам как духът на моя брат се смее при тези ти приказки — извиках аз разгневен. — И не си губи времето с този часовник. Нито аз, нито който и да било между тези стени ще допусне да го направят на глупак заради жреците! Ако е необходимо да се проведе разглеждане на дело, нека това да стане както трябва, от градската управа, а не от шарлатани и разбойници.
Видях Касини да се усмихва — беше знаел отговора, който ще получи. Той взе един дълъг двуръчен меч от друг помощник — мечът блестеше като златен в светлината на следобедното слънце — хвана дръжката му с две ръце и го вдигна пред себе си с острието нагоре.
— Нямам друг избор. — Трети помощник застана до него, разгъна един папирус и жрецът зачете:
— Аз, Касини, събирам енергията, дарена от боговете и демоните на този и на другите светове. Аз насочвам тази енергия срещу Амалрик Антеро и всички, които волно или неволно му служат, обявявам ги извън закона и ги проклинам от този момент, докато не възтържествува справедливостта и докато обявеният извън закона Антеро не бъде арестуван.
— Аз проклинам и осъждам конкретно и общо, и проклятието ще приеме следващите ужасни форми, така че всички Антеро и всички, които им служат, ще бъдат белязани, за да не бъде измамен никой честен човек, който се страхува и почита боговете. Първата клетва ще…
Касини премигна, защото някаква светла точка падна върху папируса, а след това и върху лицето му. Той погледна нагоре, изкрещя и мечът падна на улицата. Жрецът се опита да смъкне качулката върху лицето си, но беше много късно.
Дженъс беше застанал до мен. Държеше в двете си ръце голямото сребърно огледало, което висеше в гардероба ми. Той привърши шепнешком заклинанието си и после каза високо:
— Жрецо Касини! Хванах твоя образ и образите на онези до теб в това огледало. В името на боговете на Ориса и демоните на Кострома ти ставаш заложник срещу всякакви други проклятия или магии, насочени срещу човек от фамилията Антеро или човек на работа при него, или някой негов приятел. Ако моята заповед бъде нарушена, образът, който е заключен в това огледало, ще бъде запратен в нощта, поразен от всички сили, които мога да призова. Това огледало сега също отразява обратно твоето проклятие върху този дом и хората в него. Предлагам собствената си душа на боговете като доказателство, че ти и всички жреци, които участват в този маскарад, сте магьосници! Най-черни магьосници!
Касини зяпна от изненада. Един от помощниците му тихо се разплака.
— Това е невъзможно — успя да промълви жрецът. — Как може ти, един обикновен любител и при това престъпник, да се осмеляваш да правиш такова страхотно заклинание?
— Осмелявам се — извика Дженъс — на базата на знания и посвещение. Но преди всичко на основание на силите и знанията, които идват от деня, които идват от светлината. И както денят винаги ще побеждава нощта, така и справедливостта ще тържествува над твоята злоба!