Касини се огледа и видя, че неговите другари и войниците са се отдръпнали.
— Ти си измамник!
— Ако наистина мислиш така… можеш да продължиш проклятието си и да ни обявиш за престъпници.
Видях как Касини облиза устни. После плюна, без да отговори, и се запрепъва назад. Полата на мантията му се заплете около краката му и той едва не падна, но успя да се задържи на крака и изчезна към града, последван от любимците си.
Чух смаяните възклицания на слугите под балкона. Обърнах се към Дженъс, който много внимателно оставяше огледалото.
— Не знаех, че имаш толкова голяма сила.
Дженъс тъжно се усмихна.
— Нито пък аз. А и не съм сигурен, че… онези отвъд ще ми позволят да направя такова заклинание. Не бих си го позволил, ако не бях принуден от Касини и жреците. Може би дори самата мисъл за него да е грях поради високомерие. Но аз съм готов да бъда съден за това.
— Значи си блъфирал?
Дженъс вдигна рамене.
— В света на невидимото как може някой, та бил той и най-великият магьосник, да направи разлика между блъф и вдъхновение? Единственото, което има значение, е да ти повярват.
— Ами ако Касини отново направи опит? Или ако събере всички жреци да направят заклинание за изгонване от обществото?
— Едва ли. Може би наистина съм хванал образа му в моето огледало и тогава, ако той направи нов опит, аз ще го атакувам. Ако не съм го хванал… тогава всичко си остава както по-рано. Но в този момент жрецът Касини вярва, че е застрашен, и това е достатъчно.
— Той няма да се предаде — казах аз. — Нито пък другите жреци и управниците, които са на тяхна страна.
— Прав си — съгласи се Дженъс. — Но аз подозирам, че те ще опитат нещо различно. И то много скоро. Касини е много разтревожен дали наистина имам власт над него и няма да се бави. Всички трябва да бъдем готови за по-голяма неприятност още тази нощ.
На смрачаване вече знаех, че Дженъс беше прав, поне що се отнася до последното му предвиждане. Чух да се приближава думкане на барабани и рев на тълпи от града. Стъмни се и по улиците светнаха факли. Може би трябваше да избягаме от къщи, но къде и защо? Нали Касини щеше отново да направи заклинание и да обяви награди за главите ни; и тогава всички — и войници, и обикновени граждани — щяха да тръгнат да ни търсят. Положението трябваше да се реши тук и сега.
Нощното небе беше ясно, високо над нас светеха студените, неумолими звезди. Нямаше луна, но отвсякъде струеше някаква фосфоресцираща светлина. Макар че нощта беше безоблачна, чух някъде, и то наблизо, да тътне гръмотевица.
Дженъс нареди всички светлини, които могат да се видят отвън, да се изгасят. После събра десет измежду най-силните мъже и ги раздели на две групи под командването на Мийна. Те щяха да бъдат нашият резерв, ако, или по-скоро когато, ни атакуват. Четирима души, които можеха да стрелят с лък, се качиха на покрива. Часовите бяха избрани измежду най-младите слуги, чиито слух и зрение бяха най-силни. Пред портата бяха запалени големи факли, на всички ъгли на къщата — и отпред, и отзад — също. Приготвихме и други факли и ги завързахме за копия, та ако големите светлини бъдат загасени, да ги хвърляме отвъд стените. Дадоха храна на онези, които искаха, макар Дженъс да обясни, че е за предпочитане да не се яде. Коремните рани, каза той, били достатъчно тежки и без да са обременени от препълнен стомах. Също така, за да не се допусне раната да се замърси, той накара всички ни да се облечем в чисто, тъмно облекло. След това се приготвихме да чакаме.
Два часа по-късно от центъра на града към нас започнаха да се стичат факли. Песните на тълпата се чуваха все по-силно. Забелязах нещо странно и обърнах внимание на Дженъс върху него.
— Предполагам, че ще бъдем разкъсани от тълпата заради гаврата ми с боговете. Поне така ще го представят.
— По какво съдиш — попита Дженъс кисело, — че тълпата наистина не излива яда си в името на всичко добро и свято?
— Виждам факлите отпред и отстрани да се движат в прави редици като носени от обучени войници. А песните май са репетирани под строй. Сигурно са събрали верните си хора от армията и са ги облекли в цивилни дрехи.
— Не — възрази Дженъс. — Отново ни атакуват с магия. След такава акция войниците ще приказват, независимо че ще им бъде наредено да си държат езиците зад зъбите. Но мъже и жени, изкарани от домовете си и строени с добре направено заклинание, чиито нишки са по-фини от рибарска мрежа, ще причинят същото опустошение… и на сутринта няма да има нито виновник, нито спомен. Защото враговете ни искат историята на тази нощ никога да не бъде написана.
Преди да изтече половината пясък от часовника сганта пристигна и заобиколи къщата.
— Ето ти още една улика, че са организирани — посочи Дженъс. — Истинската тълпа ще се струпа там, където е най-вероятно да се случи нещо, което означава пред къщата. Вместо това ние сме обкръжени.
— Какво ще последва?
— Камъни, песни, след което една група ще започне да атакува някоя слаба точка. Ние ще трябва да удряме здраво с копия и стрели и да ги отблъснем. Трябва да им нанасяме големи щети всеки път, когато извършат такава атака. Рано или късно те или ще се уморят от даване на безполезни жертви, или…
Не ми беше необходимо да питам за алтернативата.
— Предполагам, че няма никаква надежда властите да ни се притекат на помощ.
Дженъс поклати глава.
— Най-големият ни шанс е при изгрев слънце още да сме живи.
Тълпата кръжеше и викаше, и хвърляше към нас камъни и грънци. Но нямаше никакви признаци за очаквана атака.
— Може би мислят първо да ни атакуват с магия — чудеше се Дженъс. — Огледай тълпата, Амалрик. Търси водачите им. Тази тълпа определено се ръководи от личност, а не от някой жрец, изпаднал в транс в двореца. Ей там! Виждаш ли?
Зад тълпата забелязах няколко малки светлинки.
— Полицейски фенери с увеличително стъкло — предположи Дженъс. — Най-вероятно го водят под ръка, тъй като ще изгуби много сили и ще изтърпи големи мъки, докато извърши заклинанието.
— Касини ли?
— Мислиш ли, че той ще позволи да бъдем унищожени, без лично да присъства? Касини е там и зная, че ако имахме магическо огледало и можехме да надзърнем в двореца на жреците, щяхме да видим как приятелчетата му вече пеят с пяна на устата.
Времето минаваше без по-нататъшно развитие на събитията. Дженъс се разтревожи.
— Те очакват нещо, някакво събитие, което да обърне нещата. Иначе не биха държали тълпата така здраво.
Една жена изпищя. Изпищя от вътрешността на къщата!
— Върви! — заповяда Дженъс. — Аз ще наблюдавам Касини и ще предотвратявам неговите ходове, каквито и да са те.
Спуснах се но стълбата. Отдолу се чуваха писъци и звънтене на саби. По някакъв начин… отнякъде… тълпата беше проникнала в къщата. Един мъж със сплескан нос размаха кървавата си брадва и се спусна към стълбата. Скочих през перилото с насочена към него сабя. Прободох го в рамото, той се заклати и падна, измъквайки сабята от ръката ми. Залитнах и с лявата ръка извадих дългия си нож, двойник на онзи, който бях носил по време на пътешествието. Втори негодник се хвърли отгоре ми с вдигната тояга, а аз още не бях измъкнал сабята си. Приклекнах и му разпорих корема, после грабнах тоягата му, защото налетяха още двама. Отскочих. Извъртях се и ги съборих с тоягата.
Крещях:
— Антеровци! Антеровци! Към мен! Към мен! — И сержант Мийна и резервите изскочиха от стаята, където им бях наредил да чакат.
