от техниците предложи облог. Никой не прие. Джойгърлите не се пазаряха.
Налягането най-сетне спадна под опасния праг и алармените системи засвяткаха. Никой дори не примигна. На Вулкан авариите и алармите бяха почти досадно ежедневие при всяко дежурство.
Шеф-техът закрачи нехайно към конзолата на главния компютър. Щракна няколко клавиша, за да прекъсне втръсващото пиукане и мигането на сигналните лампи.
— Сега да видим каква е белята.
Отговорът бързо светна на екрана на монитора.
— Хм. Това май е малко по-сериозно. Погледни.
— Някаква химическа утечка в купола — каза помощникът му. — Ще пробвам да я стесня. — Техът набра още няколко клавиша, прониквайки по-навътре в информационните банки.
ЗАСЕЧЕНО ИЗТИЧАНЕ НА ВЪЗДУХ; НАЛИЧИЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛ; ПОТЕНЦИАЛНА ЗАПЛАХА ЗА ЖИВОТА; ТРЕВОГА СТЕПЕН ЧЕРВЕНО.
Най-сетне техът реагира с нещо повече от обичайното си отегчение.
— Онези мърлячи от Поддръжката и скапаните им утечки по тръбата. Смятат, че си нямаме друга работа, освен непрекъснато да чистим след тях. Такъв рапорт ще им пусна, че ще им настръхне всеки косъм по плешивите…
— А… шефе?
— Не ме прекъсвай, когато съм ядосан. Какво искаш?
— Не мислите ли, че това трябва да се поправи? И то веднага?
— Бе… трябва. Разбери къде е — половината от тези шибани сензори или са се скапали, или някой ги е залял с бира. Ако можех да разчитам всеки път на…
Гласът му заглъхна, щом тръгна по следите на утечката. Компютърът започна да стеснява полето на търсене, тръба по тръба.
— Гадост. Ще трябва да се напъхаме в скафандри, за да се доберем до това. Продължава към лабораторния купол… ох!
Диаграмата на монитора замръзна и над нея проблеснаха големи червени букви:
ВСЕКИ ИНЦИДЕНТ СВЪРЗАН С ПРОЕКТ БРАВО ДА СЕ ДОКЛАДВА НЕЗАБАВНО НА ТОРЕСЕН.
Помощникът се поколеба.
— Но защо трябва да… — Млъкна, усетил, че шеф-техът не му обръща внимание.
— Скапани екзеци. Длъжен си да им докладваш всеки път, когато трябва да… — Той набра регистъра, намери кода на Торесен, натисна входящия бутон и зачака.
Баронът се ръкува за довиждане поотделно с всеки от членовете на борда, докато се изнизваха от заседателната зала. Питаше ги за здравето на семействата им, споменаваше за обяд заедно и коментираше уместността на изказванията им. Докато не дойде ред на Лестър.
— Ценя високо участието ви, Лестър — повече, отколкото можете да си представите. Мъдростта ви несъмнено има водещо значение за насоката на…
— Много добре се измъкнахте от въпроса ми, Торесен. Аз лично едва ли щях да се справя по- добре.
— Не съм се опитвал да отбягвам нищо, драги приятелю. Аз само…
— Разбира се, че само. И си спестете потупванията на тия тъпаци. Двамата с вас разбираме положението съвсем ясно.
— Потупвания?
— Нищо, нищо… — Лестър мина покрай него, след което се обърна. — Разбира се, знаете, че не е лично, Торесен. Също като за вас, и за мен единственото, което ми е скъпо на сърцето, са интересите на нашата Компания.
Баронът кимна.
— Не бих очаквал нещо друго от вас.
Торесен изгледа излизащия в коридора прегърбен старец. И реши, че старите крадци оглупяват. Нима имаше нещо по-лично от властта?
Извърна се към източника на дискретния сигнал и посочи с пръст. Шест рафта, отрупани с привидно старинни книги, се плъзнаха встрани и отстъпиха място на компютърна конзола.
Преодоля, без да бърза, трите крачки и натисна бутона за ОТГОВОР. Ликът на шеф-теха изплува на екрана.
— Имаме проблем, сър. Тук в Увеселителен Двайсет и шест.
Баронът кимна.
— Докладвай.
Шеф-техникът натисна няколко клавиша, екранът се раздвои и от едната страна потекоха подробности за изтичането в Реда. Баронът схвана положението моментално. Компютърът изчисли, че смъртоносният газ ще изпълни увеселителния купол след петнадесет минути.
— Защо не го отстранихте, техник?
— Защото скапаният компютър продължава да ми плюе: „Проект «Браво», проект «Браво»“ — озъби се шеф-техът. — Трябваше ми само едно „давай“ от ваша страна, и щях да закърпя тази дивотия за нула време, без да изгори ни една кожа.
Баронът помисли за миг.
— Към тази утечка няма никакъв друг достъп, освен през лабораторията на проект „Браво“, така ли? Не можеш ли просто да пратиш някой тех от вакуумната поддръжка?
— Не става. Тръбата е така лошо раздрана, че ще трябва да я отсечем при източника. Ще трябва да влезем в лабораторията.
— Тогава не мога да ви помогна.
Шеф-техът замръзна.
— Но… това изтичане няма да се спре само в Увеселителен Двайсет и шест. Скапаният флуорин ще прояде всичко, с изключение на стъклена стена.
— Тогава изолирайте Двайсет и шест.
— Но тук имаме близо хиляда и четиристотин души…
— Чухте заповедта ми.
Шеф-техът се втренчи в Торесен. После кимна и изчезна от екрана.
Баронът въздъхна. Отбеляза си наум, че ще трябва да наложи на персонала извънреден наряд неквалифициран труд. После превъртя събитието в ума си, просто да се увери, че не е пропуснал нещо.
Налице беше проблем, засягащ сигурността на Проекта. Шеф-техът и, разбира се, помощниците. Можеше да прехвърли хората, или още по-просто… Изхвърли проблема от главата си. Вечерното му меню замига на екрана.
Шеф-техът засвирука нещо и почука с нокът по екрана. Зад него помощникът му нервно се обади:
— Не трябва ли да…
Шеф-техът го погледна и реши да не казва нищо. Извърна се от терминала и ловко отключи яркочервения контролен пулт ВХОД ИЗВЪНРЕДНИ ПРОЦЕДУРИ.
Стен събори някакъв изнервен тех и забърза по коридора към входа на Реда — ровеше по джобовете си за картата. Младият социопатрул препречи пътя му.
— Видях, момче.
— Какво сте видели?
— Видях какво направи с оня тех. Не знаеш ли как трябва да се държиш?
— Той просто се хлъзна. Някой сигурно е разлял нещо на пътеката. Пък и вие бяхте твърде далече, за да видите какво точно стана, сър. — Момчето беше олицетворение на самата невинност.
