Алън Кол, Крис Бънч
Стен
Посвещава се
на Джейсън и Алиса,
и на покойния Робърт Уили
ПЪРВА КНИГА
ВУЛКАН
Глава 1
В Реда смъртта настъпваше тихо.
Скафандърът вонеше. Техът, напъхан в него, надникна през одраскания порт към тръбата, която обгръщаше увеселителния купол, и избълва низ от проклятия, които спокойно можеха да съдерат кожата на най-здравата търговска космическа фрегата.
Това, което му се искаше най-много от всичко на света, бе голяма, добре изстудена бутилка наркобира, с която да убие блъскащия като барабан в мозъка му снощен махмурлук. А онова, за което със сигурност знаеше, че не иска, бе да виси извън Вулкан, зяпнал към едносантиметровата сплав на тръбата, която упорито отказваше да се слепи.
Прилепи вакууматорите към кожуха, нагласи по усет стегата на пръстена и подхвана нова серия ругатни, адресирани този път към собствения му шеф и всичките миризливи мигрита, които в този момент се забавляваха само на метър, и всъщност на цял свят разстояние от него.
Свърши. Освободи вакууматорите и плесна бутона, активиращ миниатюрния двигател на скафандъра. Не само че шефът му беше скапаняк, при това бивш джойбой, ами сега щяха да го лепнат за първите шест обиколки. Техникът накара безтегловния си мозък да млъкне и се понесе вцепенен, тласнат от малката ракетна дюза на двигателя, към изходния люк.
Разбира се, не пристегна пръстена както трябва. Ако през тръбата не преминаваше флуорин под високо налягане, този пропуск щеше да е без никакво значение.
Пренатовареният фитинг се пропука и суровият флуорин бавно започна да си пробива път през него, изтичайки в първите няколко секунди безвредно в открития космос. Но след като пробойната започна да се разширява, потокът завря срещу външната обвивка на Реда, проникна през изолацията и после към вътрешната обвивка.
Отначало дупката беше с размери на карфица. Първоначалното спадане на налягането в купола не бе достатъчно дори за да стресне някого пред мониторите високо горе в контролната капсула на Реда.
Реда по нищо не се отличаваше от който и да е квартал с червени фенери из милионите първопроходни планети — джойбои и джойгърли на Компанията щъкаха сред тълпи мигрита и търсеха трескаво поредния неквалифициран мигрант, в чиято карта все още е останал някой и друг непохарчен кредит.
Игралните компютри в дълги редици подсвиркваха предизвикателно към минаващите покрай тях бачкатори и издаваха тънък машинен кикот, щом поредната марка се засмучеше в слотовете им след поредното залагане.
Реда бе осигуреният от Компанията център за забавления, изпълнен в духа на „най-съкровените желания“ на мигритата. „Щастливото мигри е забавляващо се мигри“, бе заявил преди време един от психолозите на Компанията. Не бе добавил — а и нямаше нужда, — че забавляващите се мигрита са същевременно тези, които си харчат кредитите, при това по принцип на червено. Всяка загуба означаваше нови часове труд, добавени към заробващия ги трудов контракт.
Поради което, въпреки музиката и смеховете, в Реда цареше мрачна и сива потиснатост.
Двойка социопатрули с бичи вратове се шляеше пред входа на Реда. По-старият кимна към тримата нахакани мигрита, които тръгваха от един пулт за залагания към следващия, и каза на партньора си:
— Ако ще ми се шашкаш всеки път, щом някой те погледне, много скоро на някой от тези мигрита ще му се доще да разбере к’во ще правиш, ако вземат, че наистина ти таковат таковата.
Новакът стажант нервно пипна зашеметяващата си палка.
— Пък аз бих искал да им покажа.
По-старият въздъхна и се втренчи в дъното на коридора.
— Ох-ох. Ето ти беля.
Партньорът му само дето не изскочи от униформата си.
— Къде? Къде?
По-старият му посочи. От транспортната лента слезе и се запъти към Реда Амос Стен. Младокът понечи да се разсмее при вида на ниското мигри на средна възраст, но веднага забеляза възлите на мускулите, спускащи се от врата на Амос. Както и яките му китки, и тежките като чукове юмруци.
А после старшият въздъхна облекчено, и се облегна на стената.
— Всичко е наред, момче. Повел си е домочадието.
Жена с уморено лице и две деца слязоха от лентата и се забързаха след Амос.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — промърмори младокът. — Тоя дребосък изобщо не ми изглежда толкова страшен.
— Не познаваш Амос. Ако го познаваше, щеше да се нашораш — особено ако Амос е излязъл да се поразтъпче за малка патаклама, само колкото да си оправи настроението.
Четирите мигрита опряха длани в малките бели правоъгълници върху пропускателния плот и централният компютър на Вулкан регистрира влизането в Реда на МИГРИ СТЕН, АМОС; МИГРИ СТЕН, ФРИЙД; МИГРИ-МАЛОЛЕТЕН СТЕН, АХД; МИГРИ-МАЛОЛЕТЕН СТЕН, ДЖОС.
Когато семейство Стен мина покрай двамата патрулни, по-старият се усмихна и кимна свойски на Амос. Партньорът му само ги изгледа свирепо. Амос не им обърна внимание и подкара семейството си към входа на „живино“-то.
— Мигри побойник, хм. На това не можеш му каза поведение, одобрявано от Компанията.
— Синко, ако чупехме главата на всяко мигри, което се е стъркаляло с някого из Реда, щеше да има недостиг на работна ръка.
— Може би трябва да му дадем някой…
— Мислиш ли, че ти си човекът, който може да го направи?
Младокът кимна.
— Що не? Ще го спипам като излиза от някой наркобардак, и ще го ступам.
Старият се усмихна и пипна дългия белег на дясната си ръка.
— Имало е такива опити. И то от по-добри от тебе. Какво пък, може и да бъркам. Може пък ти да успееш да направиш нещо. Но все пак гледай да запомниш от мен. Амос не е просто едно келяво старо мигри.
— Че какво му е толкова различното?
На стария патрул изведнъж му писна от новобранеца и от целия този разговор.
— Там, откъдето идва той, ядат момченца като тебе за закуска.
Младокът настръхна и го погледна сърдито. Но се сети, че дори и без корема, старшият му все пак го превъзхожда с двайсет кила и петнайсет години служба. И насочи гневния си поглед към някаква възрастна дама, която сновеше щастлива из Реда. Тя го погледна, ухили се и се изплю точно между краката на стажанта, на палубата.
— Мигрита. Скапаняци!
Амос пъхна картата си в слота на пропуска на живиното и компютърът автоматично добави един час към трудовия му договор. Четиримата влязоха във фоайето и Амос се огледа.
— Не виждам момчето.
— Карл каза, че в училище са го задържали още една смяна — напомни жена му.
Амос сви рамене.
— Няма да изтърве много. Един от конвейера го гледал предната смяна. Вика, че първото шоу било скапано, за някакъв екзек, който хлътва по джойгърла и я взима да живее с него в Окото.
