Махони гледаше с любопитство как Императорът ловко изкорми рибата, хвърли вътрешностите в храстите и отиде до брега да я измие.
— Защо не накарахте някой от вашите гурки да го направи, сър? — попита Махони.
— От вас така и няма да стане въдичар, полковник, щом ми задавате такъв въпрос. — И само след миг: — Е?
— Слуховете са верни — отвърна Махони, станал изведнъж сериозен.
— Дракх! — изруга Императорът, докато ръцете му, които сякаш се движеха по своя воля, разцепваха по гръбнака сьомгата на две идеални половини.
— Пробите, които екип „Богомолка“ осигури от звездния куп Ерикс, според предварителния анализ, отговарят почти точно на свойствата на Империум-Хикс.
— Знаете ли, полковник, способен сте да съсипете първата почивка на човек от десет години.
— Има и по-лошо. Този Хикс-минерал не само че може да замести Империум-Хикс за защита, но е очевидно, че възниква в състояние близо до свободното. От четирите планети, изследвани от моя екип, този Хикс-минерал се намира поне на три.
— Чувам звука на златната треска — промърмори Императорът.
— Моля, сър?
— Все едно. Пак история, която не искаш да учиш.
— Тъй вярно, сър. Искате ли заключението?
— Давай… Между другото, донесе ли някоя бутилчица?
Махони кимна, измъкна от пакета бутилка от двойно дестилирания от Императора скоч и я постави на обраслата с мъх скала между двамата.
— Добре — каза Императорът. — Ще почнем с моето обаче.
Отиде до палатката и се върна със стъклена кана, пълна с някаква кафеникава течност. Махони я изгледа подозрително. Един от проблемите в службата му на шеф на императорското тайно разузнаване — корпус „Меркурий“ — и негов личен довереник/съветник/наемен убиец — беше в това да се съобразява с императорския вкус към примитивното. Махони си спомни за гадната каша, наречена „чили“, и неволно потръпна.
— Това го наричат „блясък“ — обясни Императорът. — Тройна дестилация, което не беше трудно. Минало е през радиатора на нещо, което тия планинци наричат „шевролет трийсет и три“, така и не разбрах какво е. След което е отлежало в карбонизирано буре поне ден-два. Опитай. Страхотно е.
Махони надигна каната. Прецени, че колкото е по-безвкусно, толкова по-добре, и отпи.
Осъзна, че не е забелязал, че реката е всъщност свръхнова звезда и че самият той е застанал в ядрото й. Странно как все пак не изтърва каната. С насълзени очи и разфокусирано зрение все пак успя да я подаде на Императора.
— Виждам, че носиш пушкало — каза съчувствено Императорът. — Имаш ли нещо против да го задържиш, докато ударя един гълток? — Махони още си поемаше дъх. Императорът изгълта порядъчна доза.
— Продължете с доклада си, полковник. Смятате да останете за вечеря, нали?
Махони кимна. Императорът се усмихна — мразеше да се храни сам, а телохранителите му гурки предпочитаха ориз, дхал и пържола от соена мръвка.
— Направих компютърен анализ, сър — почна Махони. — Можем да прикрием съществуването на този Хикс-минерал вероятно за две, максимум за три И-години. А след това всеки авантюрист и предприемач в Галактиката ще се отправи към региона на Ерикс, за да забогатее.
— Както казах, златна треска — измърмори Императорът, докато усърдно приготвяше сьомгата за печене. Беше набрал шепа плодчета в края на полянката и по няколко листа от близките два храста.
— Плодчета от хвойна… тук са малко диви; две подправки, босилек и мащерка, които засадих преди двайсетина години — обясни той. Разтърка сока от хвойната по двете парчета сьомга, след което смачка листата и направи същото.
Махони продължи:
— По ваша заповед, сър, наредих на екип „Богомолка“ да се върне по най-прекия път от района на Ерикс в Първичен свят.
— Естествено… това е пътят, по който биха тръгнали най-нетърпеливите ми миньори, стига новината да стигне до ушите им.
— Маршрутът водеше през купа Лупус — каза Махони.
— Това пък какво е, по дяволите?
— Няколко стотици слънца… планети… предимно населени… далече в края на Галактиката.
— Населени от кого, ако мога да попитам?
— Корабът на екипа ми се е натресъл на един от бившите кръстосвачи на ваше величество. „Турнмаа“.
— Добре ли са? — запита с безпокойство Императорът, забравил цялото си привидно безгрижие.
— Добре са. Кръстосвачът почнал да стреля, екипът ми кацнал на някаква първобитна планета. „Турнмаа“ дошъл след тях. Така че завзели кораба. Оставили мъртви двеста души екипаж в черни униформи и се върнаха на „Турнмаа“.
— Гадна тайфа момченца и момиченца гледате в тази ваша „Богомолка“ — каза поуспокоен Императорът. — Да ми обясните защо тия гадняри са скочили на кораба ми? Нали уж трябваше да прилича на скитаща миньорска сонда?
— Почнали да реват: „В името на Таламеин“ — отговори Махони. Предпочиташе както винаги да избегне прекия отговор.
Императорът приседна на дънера.
— Таламеин! Мислех, че съм им забил кол в сърцето още преди десет поколения!
Никой психоисторик никога не е успявал да обясни защо, през цялата човешка история, са идвали и са си отивали вълни от месии. Никой и никога. Вижте например дузините „спасители“ от 20 в. преди Христа до 60 г. след Христа, прокарали пътя на римляните.
Подобна вълна беше помела Галактиката преди около четиристотин години. Откакто Императорът бе разбрал, че на всяка култура трябва да се позволи религиозна свобода, не можеше да предприеме почти нищо, докато някой определен месия не решеше, че тъкмо той лично е крайната благодат на Всемогъществото и не обявеше джихад. Дотогава Императорът трябваше да стои кротко, да поддържа мира и да търпи.
А за търпене — колкото искаш.
Например — месията на Ендимион VI, който бе решил, че всички жени на планетата са негова лична собственост и че всички мъже са ненужни. Първият интересен резултат се изрази в това, че цялата мъжка част от населението, правоверни плюс-минус неколцина набързо изклани неверници, се самоубиха. А още по-интересното беше, че месията се оказа импотентен.
Имаше цяла слънчева система, която вярваше, подобно на раннохристиянските манихеи, че цялата материя, включително те самите, е зло и трябва да се унищожи. Императорът така и не разбра как успяха контрабандно да си доставят планетовзривател, нито как успяха да го запокитят по слънцето си, с което предизвикаха едновременно слънчево изригване и внезапен край на движението си.
Около дузина месии проповядваха геноцид спрямо непосредствените си съседи, но бяха лесно усмирени от Гвардията, щом ги спипаха извън планетите им.
Месията на едно религиозно движение наложи съвсем приемлива монотеична система, добави към нея малко инженерен жаргон и успя да покръсти няколко планетни системи. По този повод Императорът се пообезпокои малко… докато месията не офейка на един от игралните светове на Империята с хазната на движението си.
Един месия реши, че Нирваната е доста далече, поради което светът му купи няколко от старите чудовищни кормически лайнери, спои ги един към друг и всички негови поклонници вкупом се отправиха към Нирваната. След като траекторията им показа, че Нирваната се намира някъде в края на вселената, Императорът престана да се безпокои и от тях.
Оставаше вярата на Таламеин. Основал я като реакция на една упадаща теология, някакъв млад воин
