на име Таламеин проповядваше святост, обричане на живота на целите на Всемогъществото и бой с меча по главата на всеки, който не е склонен да повярва в същото.
Когато Императорът се намеси, старата и новата религия вече се бяха взели на мушка. Той предложи на таламеините и на техния пророк достатъчно транспорт, за да си намерят своя благословена звездна система, воинската вяра прие, натовариха се на корабите и се махнаха от съзнанието на простосмъртните.
Императорът изпитваше искрена гордост от това свое „хуманитарно“ решение. Беше се намесил не защото чак толкова го интересуваше кой точно ще спечели локалната гражданска война, а защото знаеше, че: (а) старата изхабена теокрация щеше да рухне, (б) хората на Таламеин щяха да се сдобият с цял звезден куп, който да използват за военна база и (в) вярата неизбежно щеше да се пръсне из Галактиката.
Последното, от което Вечният император имаше нужда, бе една млада и жизнена религия, която неизбежно щеше да реши, че Императорът и неговата меркантилна Империя вече са излишни. А това щеше да доведе до интрагалактическа война с неизбежните поражения за двете страни.
Всичко това Императорът го знаеше много добре. Но като възпитан човек изслуша търпеливо краткия исторически очерк на Махони.
— Още риба, полковник?
Махони потуши лекия пристъп на хълцане с огнен откос от втората им кана и поклати глава.
След като брезовият огън догоря до жар, Императорът бе поставил сьомгата върху скарата от сплетени клонки. Остави я така няколко минути, след което бързо плисна чаша царевичен ликьор откъм страната на кожата и ловко обърна парчетата. Огънят лумна и обжари кожичката, след което Императорът извади рибата. Махони не помнеше да е ял някога нещо по-вкусно.
— Значи хората на Таламеин са се спрели накрая в този… този куп Лупус — рече Императорът.
Усмихна се наум, щом си спомни, че когато бе избрал системата за младите фанатици, един дворцов шут преведе името като „Вълчи светове“. „Колко подходящо“ — реши той, докато мислеше за атаката на екип „Богомолка“.
— А след тях, изглежда, всеки ренегат, дегенерат и разбойник в техния сектор на Галактиката се е отправил към купа Лупус и тяхното светилище, тъй като, разбира се, през цялото време са били верни привърженици на вярата на Таламеин.
— Продължавай — каза Императорът. — Изпитвам патологично възхищение от това колко по-зле могат да се окажат нещата.
А нещата наистина стояха много по-зле.
Преди около сто и петдесет години самата вяра на Таламеин се беше разцепила, вследствие на което се бяха образували съответно народът А на Таламеин от едната страна на купа с груби очертания на двоен полумесец, и народът Б на Таламеин, в другия край на Лупус.
Таламеин А разполагаха с Истинския пророк, човека, който твърдеше, че е най-прекият потомък на самия Таламеин. Но тази „изначална“ вяра се бе изродила до разточителна и схизматична политика и до поредица от все по-недалновидни Пророци. Това не само бе довело до разцепление сред правоверните, но властта накрая се оказала в ръцете на търговски съвет.
Съветът включваше най-знатните търговски фамилии, които с преголяма охота предлагаха водачеството си в цялата тази мешавица. Всяка фамилия естествено тайно се надявала, че съветът е само временен, докато самата тя успее да заграби цялата власт.
Поради което този „Истински пророк“ на Таламеин А всъщност беше марионетка, но също така и единствената фигура, задържала единия полумесец на купа Лупус от пълен разпад и анархия.
От другата страна бяха „отстъпниците“ на Таламеин В, които се бяха заклели да се върнат към чистотата на първоначалната си войнска вяра. Пуристите винаги имат нужда от надзиратели, поради което „лъже“- пророкът на Таламеин Б беше създал управляваща класа от воини-жреци. Облечени в черни униформи, те публично отхвърляха светските неща, макар да се знаеше, че в мрачните им крепости са складирани доста богатства „в името на общото благо“. Това бяха „Яничарите“. На янците им бе трябвало само едно поколение, за да установят пълното си господство над народа на Таламеин Б.
— Значи от една страна — каза Императорът, — имаме търговците. Шефът им е…
— Един мошеник на име Паррал. В момента е начело на съвета.
— А неговият Пророк е?
— Теодомир. На младини изклал доста неверници, след което се съсредоточил над същинските си интереси, които, изглежда, включват рушвети, антикварни уникати и създаване на мъченици на вярата. Родният им свят и столица е Санктус — понякога го наричат Града на гробниците.
— Кой е яничарският пророк?
— Някакъв убиец Ингилд. Между другото агентите ми съобщават, че е пристрастен към наркотици.
Императорът бавно разтри слепоочията си.
— Нашият анализ…
— Достатъчно, полковник Махони. — Изведнъж Вечният император стана хладно строг и гласът му премина в метално заповеден тон.
— Ето ви го анализа — каза той. — Първо, няма начин да се копае този Хикс-минерал, без да се разчуе. Второ, когато наистина се разчуе, всички тези бъдещи кандидат-миньори ще се юрнат право към купа Лупус. Трето, или търговците ще се превърнат в пирати, или янците ще станат бандити. Четвърто, ще падне голямо клане на онези, които налитат към златните полета. Отворете скоча, полковник.
Махони подаде бутилката на Императора.
— Пето, кървавата баня ще ме принуди да изпратя Гвардията… за да пазя звездните пътища отворени и прочие дрън-дрън. Шесто, това ще се изтълкува в смисъл, че Вечният император нарушава святата си дума и потиска една религия. На, пий.
— Шесто… не, това го казах. Седмо, преди да се е разчуло за откритието, звезден куп Лупус трябва да се окаже под пълния контрол на една особа. Между другото, на този ваш Теодомир Колебливия колко му остава?
— Изглежда, е прехвърлил стотака, шефе — отвърна Махони. — Главният му наследник се казва Матиас. Около трийсетгодишен. Смята, че религията и политиката не бива да се смесват. Неженен. Живее аскетично. Смята, че вярата на Таламеин е свята.
— Леле мале! — промърмори Императорът.
— Смята, че вярата на Таламеин е за необятността — малко ми е трудно да произнеса тази дума, — затова си е събрал обкръжение от младежи. Прекарват си времето в разни мъжки спортове — лов, пост, уединение, такива неща.
— Хм. — Императорът отново потъна в дълбок размисъл.
— Какъв е проблемът, шефе?
— Не мога да си спомня до седмото ли стигнах, или до осмото?
— Осмото, мисля. Може ли бутилката?
— Императорската особа е с предимство — отсече Императорът и удари още една глътка, преди да подаде шишето на Махони.
— Осмо, държим купът да е под едноличния контрол на една особа, но да е човек, който е… склонен към разум. Което значи, че ще ме слуша, без да се налага да пращам Гвардията. Девето, тези яничари са невъзможни. Няма начин да държа под контрол сган от духовници-главорези.
— Искате да кажете, че държите стария Тео да се качи на върха?
— Ни най-малко. Искам да спечели някой от неговата страна.
— Кой по-точно?
Императорът сви рамене.
— На кой му пука, по дяволите! Вие избирате победителя, полковник.
Махони усети как изведнъж изтрезнява.
— Явно тази операция трябва да е под прикритие, нали?
