беше изтъкнал Стен, той не беше в кой знае каква опасност. Никой освен човек, чийто череп е тъпкан с дракх вместо с мозък, не би убил командира на своите наемници преди войната да е свършила.
— Вие сте забележителна личност, полковник — отбеляза Паррал и докосна чашката с устни. — Първо, ние в куп Лупус сме… някак изолирани от главното течение на имперската култура. Второ, никой от нас не е имал щастието да общува с професионален войник. Между другото, вие не сте ли твърде… млад за званието си?
— Кървавите войни предполагат бързи повишения — каза Стен.
— Да, разбира се. Виждате ли, причината да ви помоля да поостанете е, разбира се, преди всичко за да ви похваля лично за вашата доблест като воин… както и за да науча малко повече какво точно възнамерявате вие и вашите хора.
— Възнамеряваме да спечелим една война за вас и за пророка Теодомир. — Стен съзнателно се правеше на тъп.
— Никоя война не трае вечно.
— Естествено.
— Значи допускате победа?
— Да.
— А след тази победа?
— След като спечелим — каза Стен, — си прибираме парите и си търсим друга война.
— Какво безскрупулно битие… Може би… Може би — продължи Паррал, вгледан напрегнато в чашката си — вие и хората ви бихте могли да си намерите нова работа тук.
— В какво качество?
— Не ви ли се струва странно, че имаме две култури, които са твърде сходни, но са се хванали една друга за гърлото? Не ви ли се струва странно, че и двете тези култури са прегърнали една религиозна вяра, която вие — цивилизован човек от Галактиката — положително намирате за малко архаичца?
— Учили са ме да не оспорвам вярванията на клиентите си.
— Сигурно така трябва, Стен. Признавам, че малко знам за наемниците. Но малкото, което сочат скромните ми проучвания, показва, че онези, които доживяват да умрат без меч в ръка, са ставали… как да го кажем, политически активни?
Паррал зачака коментара на Стен. Такъв не последва.
— Човек с вашите неоспорими качества… особено човек, който може да развие, да речем, личен интерес към своите клиенти, би могъл да установи, че е по-изгодно да се позадържи, след като договорът му е приключил, нали така?
Стен стана, отиде до едната стена и разсеяно опипа окачения по нея пъстър търговски инструментариум — микрокомпютър, валутен обменител, лъчеви везни и лъчемет, след което се обърна към Паррал.
— Доколкото схващам, ключът към успеха за един търговец е в умението да фехтува с думи. За съжаление, не притежавам това качество. Стигам до извода, сеньор Паррал, че това, за което намеквате, е, че след като унищожим яничарите, бихте искали да останем и да се договорим с вас да премахнем Теодомир.
Паррал успя да се направи на изненадан.
— Такова нещо никога не бих предложил.
— Прав сте. Не бихте — съгласи се Стен.
— Часът вече е твърде късен, полковник. Изглежда, ще трябва да продължим беседата си някой друг път. Може би след като се сдобиете с повече данни.
Стен се поклони, остави на лавицата пълната си чаша и тръгна към вратата.
Глава 22
Стен тръгна надолу по стъпалата и се прозя широко към залязващата небтанска луна. „Много дълга нощ, Стен — каза си. — А имаш още четири часа, докато установиш контакт.“
— Изглеждате уморен, полковник — чу се откъм сенките мек като коприна глас.
„Убиваш мъж, любиш жена…“ — помисли с надежда Стен. Вечерта наистина можеше да се окаже интересна. Кимна на София и тя стана от седалката на балюстрадата.
„Без да споменаваме интересните неща като предстоящата ми сутрешна среща, без да споменаваме искането на Паррал да продам Пророка, без да споменаваме тази невероятна жена, за която не съм убеден, че иска да прави любов с мен заради прическата ми.
И за момент ще пренебрегна факта, че половата ми жлеза ме съветва, че е напълно уместно да продам и Императора, и наемниците, и Теодомир заради тази жена.“
Стен се усмихна на София.
— Забавлението, което ми предложихте, си го биваше — каза тя.
— Моята представа за приятна вечер не е точно такава.
— След като изнесоха противниците ви, ви търсих — каза София.
— Реших, че е най-добре да напусна, София. Не смятам, че е редно човек да танцува с жена, оплескан с кръв до лактите.
София беше изненадана. Сценарият не вървеше както трябва.
— Единственото, за което мога да съжалявам — импровизира Стен, — е, че покойните ми приятели се намесиха преди да мога да ви кажа колко сте мила.
София засия. Нещата май можеха да продължат. И Стен едва сдържа смеха си. „СЕКТОР «БОГОМОЛКА»“ / ОПЕРАЦИИ ПОД ПРИКРИТИЕ: Инструкция номер който не помня, глава, която съм забравил, параграф… майната му: „При подход на сексуално ниво операторът под прикритие трябва да помни, че съвсем не е задължително да го намират за по-привлекателен от луната и звездите, но че по-скоро лицето, което прибягва към този подход, е в съюз с противника в опит да унищожи, да маневрира в опасна за живота ситуация или да осигури на противника материал за изнуда. Така или иначе, докато не възникне опасна за живота ситуация, препоръчва се на оператора да се преструва на податлив на изкушението. Практиката показва, че при такива ситуации се получават интересни разузнавателни сведения.“
Така че Стен пристъпи към София и я погали с пръст по бузата.
— Навярно бихме могли да се поразходим. Може би ще имам възможността да ти кажа онова, което не можах.
Усмивката на София се стопи. И после се върна. Много интересно. Явно беше аматьорка. „Паррал, не бива да възлагаш на малката си сестричка курвенската работа.“
След което, ръка за ръка, двамата заслизаха по стъпалата към просторния парк.
Глава 23
Парка си го биваше.
В единия край — почти на километър от замъка — градината се стесняваше, след което се уширяваше в мека ливада, през която течеше кротка река.
И естествено имаше малък пристан.
И естествено имаше лодка.
„Не сте чак толкова отдалечени от имперската технология“ — помисли Стен, щом стъпи на пристана, романтично прегърна София и погледна към лодката.
Беше прозрачна пластмаса с луминесцентна ивица, бележеща планшира. Без двигател, без весла, само няколко меки възглавнички.
„Колко наивен декор“ — помисли Стен.
И целуна София.
И светът отново омекна по краищата, когато устните й го поеха и го всмукаха. В този момент му беше трудно да прецени кой кого изкушава.
Нежно прекъсна целувката и докосна ъгълчетата на устните й със своите, два пъти. После се наведе, свали обувките й и я преведе на лодката.
