Лодката безшумно се понесе по реката. Пълната луна надвисна над тях, а под тях Стен видя блясъка на риби.
„Значи ще си обиколим така с теб по рекичката — помисли Стен — и после лодката сама ще спре в една чудесна пещеричка. И какво ще намеря там? Убийци? Похитители? Паррал с неговите игрички? Майната им на всички.“ Стен се наведе и отново целуна София.
Пещеричката беше страхотна, даде си сметка Стен, щом прозрачната лодка докосна тревистия бряг. Истинско усамотено скривалище. Имаше и водопадче, осветено според Стен от два нискоенергийни лазера, светещи от ултравиолетово до жълтата част на спектъра.
„Страхотен капан при това“ — реши той, докато вдигаше София в прегръдката си от лодката, готов да я тикне в лапите на чакащите убийци.
Но нямаше нищо.
— Брат ти има страхотен вкус за паркове — каза той.
— Паррал ли? — София беше озадачена. — Той не знае за това. Аз си го направих.
Положението леко се обърка. Стен смъкна София на тревата и се изправи. Тя пъхна двете си ръце под главата и го изгледа насмешливо. Стен вдигна едната си бота и леко докосна петата. Малкият светлинен индикатор остана тъмен. Колко странно. Никакви датчици.
За Стен положението изведнъж започна да излиза от контрол.
Той коленичи до София, готов да извади ножа. Тя продължаваше да се взира в него.
— Знаеше ли, че Паррал ми заповяда да танцувам с теб?
Стен се поколеба, после кимна.
— Знаел си? — възкликна тя изненадана. — И си знаел, че поиска да те изчакам пред библиотеката? И че трябваше да те заведа… да те заведа в покоите си? — Гласът й изведнъж стана бърз, доверителен.
Стен бе започнал да осъзнава, че поне в този случай на Наръчника по „Операции под прикритие“ нещо му липсва. Но намери достатъчно разум в себе си, за да замълчи.
— Знаеш ли какво поиска от мен Паррал?
— Представям си.
И София замълча.
Смутен, Стен изведнъж осъзна, че поведението му на влечуго е стигнало твърде далеч.
Преметна крака си над София и опрян на колене, бавно прокара длани по лицето й, по раменете, леко покрай гърдите й, по корема…
София въздъхна и притвори очи.
Дланите на Стен леко се придвижиха нагоре, после надолу, галейки оголените й ръце.
Ръката на София се премести към копчетата на роклята й и ги дръпна рязко. Стен, чиито движения бяха много бавни, плъзна роклята надолу до кръста й, и голите връхчета на малките гърдички блеснаха с отразената от водопада лазерна светлина.
Тогава той я целуна по устните, по гърлото и след това надолу по гърдите и корема.
След което се изправи и си смъкна униформата.
И нямаше никакъв звук освен шепота на роклята, смъкваща се от тялото й, и арабеската на двете сливащи се тела.
Глава 24
Минути преди съмване Стен, вече облечен в черен комбинезон, излезе от гаснещата сянка на страничната алея и тръгна по главната улица на Небта.
„Не заради убийството — помисли си той сънено — животът е толкова тежък.“
Предпочиташе да не си спомня — не и в този момент поне — как се бяха любили със София. Не беше сигурен какво означава всичко това — освен че София бе първата жена след Бет, към чиято сексуалност се прибавяше и някакво звездно привличане.
Освен това оставаше и скапаната среща.
След мръкване никой със здрав разум не излизаше по улиците на Небта, които по това време ставаха владение на банди убийци и на само по-малко опасните нощни патрули, които смятаха (не без основание), че всеки, излязъл навън по тъмно, е или злодей, или има отчаяна нужда от придружители. След предварително заплащане, разбира се.
Стен се плъзна невидим в една уличка, воняща на смърт, на смет и на коварство. В края й чакаше единственият друг човек, когото беше видял по улиците, освен някакъв полупиян патрул. Просяк. Скрофулозен просяк, чиито язви блестяха лъскави в предутринната светлина.
— Смилете се, благородни господине — провлече хрипливо просякът.
— Махони — заяви Стен, — адски е трудно да се смили човек над тебе. Кели, които лъщят в тъмното. Я стига, моля ти се.
Просякът сви рамене.
— Новата лабораторна дивотия. — После сви рамене и се изправи. — Казах им, че е прекалено, но слуша ли те някой, по дяволите!
Стен поклати глава, облегна се на влажната стена и огледа уличката.
— Докладвай — подкани го отривисто Махони.
Стен му изложи как успешно е рекрутирал наемници, никой от които не се е опитал до този момент да му забие нож в гърба, как е изпълнил първия си рейд като по учебник, с цел да принуди янците да реагират и да действат повече емоционално, отколкото логично. Как Паррал е започнал преговори да пробута Теодомир.
— Никакви изненади дотук — завърши Стен.
— А София?
Стен зяпна, а Махони се ухили.
— Видя ли, момче? Денят, в който няма да знам повече за това, което става, от самия теб, ще е денят, в който ти ще поемеш „Богомолка“. Но…
— Казвай — подкани го Стен.
— Деветнайсет. Метох… не, терминът ти е непознат — изключително религиозно/сексуално обучение. Паррал се опитва да я омъжи за някой съюзник. Недевствена. Интелигентна, почти гениална. Програм… търси си свой съюзник, което смятам… — Махони реши да бъде деликатен. Стен реши да не си отваря устата.
— Изглежда, се справяш много добре, момко — продължи Махони. — Имаш само един проблем.
— Който е?
— За съжаление, очакванията ни бяха, че ще минат поне три И-години, докато се разчуе за откритието на Ерикс.
— Но?
— Но някой е проговорил. Искрено съжалявам, момчето ми, но сегашните ни изчисления са, че в рамките на две И-години всяка отрепка, всеки геолог и миньор в този сектор ще се втурне към района на Ерикс — и ще премине точно през Вълчите светове!
Стен изпъшка.
— С което никак не ме улеснявате, полковник.
— Животът не е лесен, Стен. И така, сроковете ти се съкращават. Купът Лупус трябва да бъде умиротворен за една И-година.
— Способен си да съсипеш целия ден на човек, шефе.
— След пещерата — тихо каза Махони — мисля, че ще ми трябват доста усилия, за да го направя.
След което отново се сви, изгърби се и покри лицето си с дрипавото наметало. И изчезна в уличката, като остави Стен да гледа първите лъчи на издигащото се слънце и да се чуди как, по дяволите, Махони е научил и за онова.
Глава 25
Беше малка сива сграда в зелена долчинка, разположена на стотина километра северно от столицата на
