Императорът схвана и се надвеси над масата. Сключи пръсти.
— Нещо не е наред ли, полковник?
Махони се колебаеше.
— Какво става, по дяволите?
— Нашият оперативен, Стен. Не мога да го повиша.
Императорът се отпусна в креслото.
— Което значи?
— По дяволите, ако знам, сър. Знам само оценката на корпус „Меркурий“: край на залаганията.
Императорът се пресегна за бутилката.
— Мамка му! Май току-що се прецаках.
Глава 38
— Той… той е… мъртъв?
— Опасявам се, че да, скъпа.
Паррал се наведе да утеши плачещата си сестра. София се притисна в него да намери топлина, след което рязко се дръпна и изтри сълзите си.
— Но как?
Паррал й отвърна с най-топлата си, братска усмивка.
— О, той се сражава храбро, както и всички. Но се боя, че попаднаха в капан. Загинаха до един.
София за миг погледна брат си в очите и се зачуди дали е вярно, дали брат й… не, това беше прекалено дори за Паррал.
Изхлипа и се отпусна в прегръдката му.
Глава 39
— Игън е мъртъв — съобщи по микрофона момичето от Лицея.
Стен само кимна. Нямаше нито време, нито сили за скръб.
— Мъртъв е — продължи момичето. — Излезе от укритието за продоволствие и го гръмнаха.
Виола млъкна. Седеше срещу Стен и гледаше някъде на хиляда метра зад и през него. Докато Стен успее да измисли какво да каже, Алекс я отведе настрана, извади терминала от раницата й и я накара да състави някакъв си доклад за състоянието на силите.
Не че имаше нужда. Цифрите бездруго се бяха набили в мозъка на Стен.
Включен състав: 670 (Стен беше кацнал със 146 от своите наемници плюс 524 сподвижници.)
Наличен състав: 321.
„Няма що, страхотен водач излезе от теб, полковник — изсмя се саркастично умът му. — Само 50 процента жертви. Голяма работа си. И какво ще правиш сега?“
Чу зад себе си някакъв звук, обърна се и видя дотътрилия се Матиас. Той се присви до Стен и го зяпна напрегнато, с пребледняло лице, с очи, пълни с гняв и омраза. Омраза… не към Стен… но…
— Баща ми — промълви той. — Той ли е дал заповедите да ни изоставят?
Стен се поколеба, след което каза съвсем искрено:
— Не знам.
— Собствения си син! — изсъска Матиас. — Моите сподвижници…
Стен потупа младежа по рамото.
— Сигурно е бил Паррал. Паррал играе своята игра.
Матиас отри с ръкав мръсното си лице.
— Трябваше да го допусна… — Гласът му секна, а Стен се стегна. Трябваше да започне да мисли, не да говори, не да изпитва самосъжаление.
— Матиас — отсече той и младежът се сепна. — Върни се при хората си. Чакай заповедите ми.
Матиас кимна сковано и запълзя обратно към позицията си.
Стен предпазливо вдигна глава над бетонния блок и се огледа. След като разбраха, че транспортните съдове на Паррал са ги изоставили, оцелелите бяха заели кръгова отбрана в четирите карета на унищожените машинни цехове. Бяха се окопали и чакаха.
Бяха обкръжени от оцелелите яни — сила, която според последните изчисления на Игън преди да загине се равняваше на около пет хиляди души.
Съотношение — двайсет към едно. Лесно, ако си герой от симуларите. „Значи имаш малко над триста останали бойци, повечето от които ранени, полковник. Между другото, забравяш за бхорите.“
Да бе. Около трийсет бхори, след като не можеха вече да летят, се сражаваха по периметъра като подивели. Стен можеше само да съжалява, че Одо очевидно бе загинал при първоначалното изтегляне. Никой не беше докладвал, че е видял трупа му. Прибавяме трийсет дангалаци. „Е, полковник? Какви са възможностите?“
При битка има само четири възможности:
1. Победа.
2. Изтегляне.
3. Капитулация.
4. Да умреш.
Не му трябваше компютър, за да разиграе възможностите. Победата се изключваше, а за изтегляне нямаше начин. Капитулацията дори не беше възможност — петима от наемниците на Стен бяха опитали тази тактика. Сега бяха в ничията земя между периметъра на Стен и линията на яните. Разпънати на стоманени греди. Трябваше им почти цял ден, докато издъхнат — и повечето от тях бяха улеснени от милостивите куршуми на наемниците.
Не. Капитулацията беше невъзможна.
„Това е положението, Стен. След всичкото ти мноогоо умно планиране. Единственият ти избор — стоиш и държиш, в акция, която в историята ще се сравнява с Камерун, Диен Биен Фу, Тарава, Хюи, или с Краис VI. Храна за червеите, с други думи.“
И тогава гневът му кипна. Е, и умът му изрови отнякъде фразата на Ланцота, мъжа, който го беше прекарал през основите на гвардейското обучение: „Сражавал съм се за Империята на сто различни скапани свята и ще сражавам на още сто преди някой скапаняк да ме скапе, но ще съм най-скъпото парче месо, което врагът някога е насякъл.“
Обърна се мълниеносно към командния кръг.
— Алекс?
Гласовата команда… и Килгър изведнъж застана мирно.
— Сър!
— Четири часа до стъмване. Искам ти и петима мъже — доброволци от хората на Филипс — да сте в готовност.
— Слушам, сър!
— Имаме ли координатите на янския команден пункт?
— Тъй вярно, сър!
— Значи тази нощ. Излизаме.
По лицето на Алекс бавно плъзна усмивка. Разбра. Схвана, скапаният шотландец. Щеше да е по-добре да умрат в атака, отколкото да се свиват в тази кръгова отбрана и да чакат.
Глава 40
Отне им близо два дни, докато изровят Кърия и останките от командната му структура от бункера. Намериха го свит под срутения таван, потънал в дълбок транс.
Янските медици го измъкнаха изпод развалините, но Кърия отказа помощ, а настоя да ръководи окончателното унищожение на наемниците.
Най-вероятно беше все още в шок, остатъчен боен стрес. Беше разпоредил бавната смърт на
