— Благодаря ти, боже! Не и от скапани римляни.
— Императорът уведомен ли е колко дълбоко сме нагазили в този дракх? — попита Лиз.
— Не — отвърна Стен. — Споразумяхме се за абсолютно мълчание по кома. Мога да го търся само по спешност. В двореца е установена пряка линия.
Изчакаха го да каже още нещо, но след като замълча, продължиха да четат.
5. Кай Хаконе очевидно е един от главните конспиратори. Ключовите индикатори тук са Стинбърн и многото други връзки с Битката за Сарагоса. Стен беше нападнат веднага след разпита на заподозрения.
6. „Заара Варид“ е друга връзка с Битката за Сарагоса. Въпрос: какво общо може да има един разрушен кораб с конспирацията?
7. Усложняващ фактор: Хаконе няма връзка с двореца, Той е известен противник на Императора и не е добре дошъл там.
— Кога ще го арестуваме тоя шибаняк, момко? Ще му усуча червата на шнурче и ще разбера какво знае.
— Невъзможно, Алекс — каза Стен. — За да се справим с това, трябва да изловим всички едновременно. Особено вътрешния човек в двореца.
— Ако спипаме Хаконе сега, се издънваме — съгласи се Хайнис.
Наведоха глави да дочетат останалото.
8. Трябва ли да проверим архивите за още данни за Сарагоса? Може ли да има други скрити връзки?
— Да разполагаш случайно с една година? — каза сухо Лиз. — Не знам дали има компютър в Империята, който може да направи този преглед за по-кратък срок.
— Тогава забравете тази точка — каза Стен.
— Това ли е всичко? — попита Хайнис.
— Да — отвърна Стен. — Освен Хаконе.
— В момента го обработвам — каза Лиз и посочи миниекрана пред себе си.
— Едно глупаво предложение към експерт — обърна се Стен към Лиз.
Лиз се изкиска тихо.
— Когато всичко останало се издъни, глупакът започва да работи с компютър.
— Трябва да си има щаб някъде — каза Стен. — Хаконе не може да посреща и изпраща заговорници в дома си, или да се среща с тях по уличните кръстовища.
— Някаква вила ли? — предположи Хайнис.
— Нещо отдалечено? — каза Лиз.
Колинс вече превключваше на претърсване на собственост. Използваше същата програма, която бе спретнала, за да пробие през фирмения лабиринт на Стинбърн.
— Т’ва момче е военен фанатик — каза Алекс. — Там ще го спипаме, казвам ви. След като е написал тая своя адски велика книга за Войните на Мьо…
Преди да довърши думите си, отговорът изплува и си зае мястото на екрана. Предположението на Алекс бе улучило почти в центъра.
„Заара Варид“ — започваше текстът на екрана. „Регистр. № KH173. Кей 82. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ОПИСАНИЕ?“
— Да! — изрева Стен и Лиз набра командите.
Кай Хаконе беше собственик на малката и доста похабена космическа яхта „Заара Варид“, закотвена в едно частно пристанище само на сто километра от тях.
— Включи се към корабния компютър — отсече Хайнис.
— Не толкова бързо, лейтенант — каза Лиз. — А ако бордовият е на подслушване?
— Тя е права — каза Стен. — Твърде далече стигнахме, за да бързаме сега.
— Ще попитам компютъра дали корабът има нужда от сервиз — предложи Лиз. — Съвсем рутинно.
Отговорът бе отрицателен.
— Окей. Сега нещо официално, но ненабиващо се.
— Кога за последен път корабът е напуснал пристана? — предложи Стен.
Лиз набра клавишите.
— Преди повече от година. Идеално. Сега мога да претърся бордовия дневник. Но полека. Само повърхностна информация. Това ще задържи „Заара Варид“ на връзка. — Малкият съд започна да преравя дневника си, докато Лиз полека въвеждаше сондите си… като през цялото време се държеше леко встрани, прелитайки и бръмчейки като електронна муха.
— Погледнете това!
Лиз беше сканирала на бордовия интелект.
— Тази таратайка има компютър колкото за цял лайнер!
— За какво ще й трябва на една яхта толкова голям компютър? — попита Хайнис.
— Ох… не така! Скапана „Заара“… — Лиз бързо изключи. — Освен това си има повече тъпи капанчета, отколкото бири можеш да изпиеш — обърна се тя към Алекс. — Ако задържа още, най-малкото, което ще направи, е да изтрие.
Стен се смъкна отчаян на стола си.
— Това ли е всичко, което можеш да измъкнеш, Лиз?
— Не, изработих я да ми даде ключовете си.
Стен се надигна и каза.
— Дай ми ги. Хайде, Алекс. Мисля да направим малък взлом.
Тръгнаха към вратата.
— А, капитане? — каза Лиз.
— Да.
— Може би трябва знаете още нещо.
— Давай.
— „Заара Варид“ явно има бомба на борда. Изглежда доста голяма.
— Благодаря.
— Няма защо.
Стен и Алекс излязоха.
Глава 39
На борда имаше само една малка каюта и също толкова малък ускорител. Въпреки че ускорителят беше средна категория, по някое време някой бе вложил доста труд и старания, поддържайки пластдървото на пода и стените и абаносовите вещи и принадлежности. Но сега цареше истинска бъркотия. По пода се въргаляха разхвърляни дрехи и хранителни контейнери, които сегашният обитател дори не си беше направил труда да изхвърли в отпадната система.
Тарпи се беше проснал на един нар, затворил очи. Усмихваше се. Беше затрупан с котки. В друг някой век сигурно щяха да ги нарекат улични котки и чистото им родословие със сигурност щеше да бъде оспорено. Тарпи ги наричаше пристанищни котки и те бяха с всякакви цветове и размери. Той галеше пухкавите им тела, които заплашваха да го погребат, и лениво следеше какво става на „Заара Варид“, ръждивия варел, закотвен на половин клик встрани.
Нещо измърка под лявото му рамо и Тарпи се надигна, колкото да може котето да се измъкне. То се присламчи към останалите, които сучеха от цицките на Мама. Мама се беше излегнала стабилно върху корема на Тарпи.
Котките бяха единственото, което помагаше на Тарпи да не полудее. Откакто бе поел този пост, около „Заара Варид“ не се случваше нищо, абсолютно нищо. Разполагаше с „мускули“, скрити от другата страна на
