щеше да се натъкне на коренно различна реакция. Мината (заедно с много други в съответния сектор) щеше да се задейства и да се устреми към вражеския кораб. И понеже във всяко поле щеше да има хиляди мини, дори най-тежко въоръженият имперски линеен кораб щеше да е обречен.
Таанците се бяха справили и с друг проблем. Космическите бойни действия, дори ако фронтовите линии са очертани ясно, се отличават с голяма мобилност и обстановката се променя бързо. Оттеглянето и нападението през собствените минни полета можеше да се окаже гибелно, дори мините да разпознаеха кораба като свой. Те си оставаха внушителни тежки тела, на които не бива да налетиш с голяма скорост. А при промяна в бойната обстановка можеше и да се наложи минното поле да бъде изоставено — необходими са много време и предпазливост, за да си прибереш мините и да ги разположиш другаде.
„Женя“ можеше да прибира и да поставя наново мините почти със същата бързина, с която ги разпръскваше. Интересен начин да създаваш, ограничаваш или променяш полето, в което врагът ще бъде принуден да се сражава… поне на теория.
Корабите от типа на „Женя“ още не бяха доказали предимствата си. Таанците толкова припряно увеличаваха флота си, че имаше множество провали — и всички до един завършваха с гибелта на цели екипажи.
Деска беше убеден, че всички проблеми с „Женя“ и останалите съдове от този клас са премахнати, но не достатъчно, за да рискува живота на лейди Атаго. Обясни й това, а тя го изслуша с привиден интерес и се позамисли.
— Свикайте екипажа — нареди накрая.
Макар да беше малоброен, екипажът запълни столовата на „Женя“. Лейди Атаго изчака кротко всички да се съберат и заговори:
— Задачата ни днес е да докажем качествата на „Женя“. От нашия успех зависят много неща. Разбирате това, нали?
Никой не продума. Слушателите й едва смееха да дишат. Усети се обаче изострянето на вниманието им.
— Досегашните изпитания завършваха разочароващо — продължи тя. — Затова съм с вас днес. Ако вие умрете, ще умра и аз. Следователно от всекиго се изисква да изпълнява своите конкретни задължения, като дава всичко от себе си.
Тя огледа помещението с неизменния си поглед, от който лъхаше космически студ.
— Не е нужно да подчертавам — дозасили ефекта от думите си, — че провалим ли се и днес, за никого от вас няма да е добре, ако се окаже сред малцината оцелели.
Тя сведе поглед и бръсна с нокът прашинка от безупречно чистата маса.
На екипажа бе заповядано да се разотиде.
Автоматичният тактически кораб се носеше с пълна мощност към „Женя“. Между робота и миноносеца висеше рехав облак от новия вид мини. Лейди Атаго се взираше съсредоточено в контролния екран.
— Докладвайте.
— Всички мини отчитат доближаващия кораб като приятелски.
— Променете опознавателния код.
По челото на техника избиха капки пот. Точно в този момент бе имало злополуки. Твърде често след промяната на кода мините или отказваха да нападнат кораба, който вече не се представяше като приятелски, или се устремяваха към всички кораби наоколо, включително миноносеца.
Този път контролният пулт едва имаше време да съобщи за промяната и да приеме съобщението от мините за вражески кораб, преди шест от тях да се изстрелят.
Роботът отвърна с противокорабни ракети. Две от мините избухнаха на разстояние.
Третата се заби в робота и разкъса корпуса му. След по-малко от секунда още двайсетина подгониха отломките. Останалите отбелязаха унищожаването на целта и се върнаха към наблюдението.
— Мините реагираха ли по някакъв начин на електронното противодействие от страна на робота? — попита лейди Атаго.
Техникът погледна друг екран.
— Никаква реакция. Всички сигнали, излъчени от врага, са били пренебрегнати след разпознаването му.
Лейди Атаго отмести поглед от екрана към адмирал Деска и позволи на едната си съвършена вежда да се повдигне с милиметър.
— Адмирале, можете да уведомите съвета, че започваме серийно производство.
Половин час по-късно „Форез“ отново беше флагмански кораб.
Лейди Атаго спокойно се върна към своите карти и бойни планове.
22.
Стен се приземи на Кавит, централния свят в системата Калтор, като капитан без флот. Освен другите си недостатъци, тактическите кораби имаха миниатюрни трюмове за припаси, които ограничаваха обсега им. А и твърде фините им двигатели се нуждаеха от много по-честа поддръжка в сравнение с останалите космически апарати на Империята. Затова четирите кораба, които Стен щеше да командва, бяха натоварени в лихтер и сега се намираха някъде между Соуард и Кавит.
А той прекоси огромното разстояние от Първичен свят до Кавит като обикновен пътник. Запълни пътуването с разглеждане на снимки, схеми, резюмета и обемни проекции, захласнат като по първата си любов.
Отдели част от времето за бързо, но подробно запознаване с планетата, която щеше да бъде негова база. По размери Кавит беше около две трети от Първичен свят и нямаше голямо население. Липсваше и развита промишленост — планета предимно на селски стопани с малко риболов и дърводобив. И по климата си приличаше на Първичен свят — доста умерен, макар и с повечко снеговалежи.
Иначе Стен поглъщаше всяка подробност, свързана с неговите кораби. Нямаше значение, че засега командваше само четири нови-новенички съда от клас „Бълкли“ и себе си. Щом пристигнеше на Кавит, щеше да лети със свой кораб.
Пристигна в Соуард малко преди четирите му кораба да бъдат „предадени за експлоатация“. Нямаше особена тържественост — производителят на корпусите ги прехвърли в корабостроителница-подизпълнител, транспортен кран ги пое в завършен вид без въоръжението, електрониката, уредите за управление и обзавеждането за екипажа и ги премести през огромния завод.
Макар да бяха недовършени, Стен се влюби в тях, щом ги зърна — източени като игли. Информацията в новия микрофиш на „Джейн“ беше същинска поезия:
„6406.795 ТАКТИЧЕСКИ ЩУРМОВИ КОРАБ
Имаше слухове, че Империята създава нов клас тактически кораби, но тъй като до момента те не могат да бъдат потвърдени, сведенията трябва да се смятат за непроверени. Наученото досега подсказва, че тези кораби са предназначени да заместят и заменят с по-добри съдове няколко намиращи се на въоръжение класове, които се смятат за крайно остарели.
Смята се, че класът ще носи наименованието БЪЛКЛИ. Предполага се, че производството е започнало, но няма информация за колко кораба са сключени договори, нито за датите, на които ще бъдат въведени на въоръжение. Повтаряме — всички сведения са напълно непотвърдени“.
Стен се досети, че редакторът на „Джейн“ се е упражнявал в прастарата игричка „правя се на ударен“, защото останалите данни бяха адски близо до истината и това не му харесваше.
„ХАРАКТЕРИСТИКИ:
ТИП: Флотски патрулен кораб.
ДЪЛЖИНА: Ок. 90 метра (всъщност беше 97 метра).
ИНЕРТНА МАСА: 1400 тона.
ЧИСЛЕНОСТ НА ЕКИПАЖА: Неизвестна.
