— Моля ви, госпожице ван Дорман… — замънка Стен.
Бриджит залитна към него, той се опита да я хване, а тя му се изплъзна като намазана с грес и се пльосна на моравата. Изведнъж я напуши смях, прекъсван от хълцане.
— Направихме си съ…
— Личи си — увери я Стен.
— На него не му хареса.
— На кого?
Бриджит внезапно заговори много официално.
— На моя годеник. Онзи де, как беше… Рей. Вярно, Рей Хал… ъъ, Халдор. Моят много, много, много скъп любим.
Наказателните взводове изчезнаха от въображението му, замести ги видение как прокарват една фигурка под кила на кораб. И фигурката доста приличаше на самия Стен.
— Защо не отида да повикам Рей? — предложи той.
— Не, не, не. Той е с татко. А татко също не одобрява, че пия.
В по-прелестна тъпотия от тази едва ли би могъл да се забърка, реши Стен, но само до мига, когато Бриджит ревна. Не с приятно и тихо хлипане, подобаващо на дама, а с гръмогласен вой. Няколко души любопитно занадничаха през прозорците.
— Хайде да ви заведа в дома ви — измисли друго Стен.
Тя незабавно млъкна и го изгледа съучастнически.
— Вярно бе. У дома. И никой няма да научи.
— Съвсем вярно — потвърди той. — Никой няма да научи. Добре, сега ставаме и тръгваме.
Похаби поне пет минути да я изправя, от което нямаше никаква полза, защото тя всеки път се свличаше. Накрая я грабна и я понесе обратно през портала към гравиколата си.
Едва се отлепиха от земята и момичето изпадна в напълно безчувствено състояние. На Стен му идеше да се пръсне от яд. Ама че скапана малка… Все едно, по дяволите. Щеше да намери пътя. Набра името й в справочника на гравиколата, откри адреса и го пусна в автопилота.
Докато фучаха през града, имаше време да я огледа подробно. Освен лекото зачервяване на лицето и подпухналите устни нищо не подсказваше, че се е натряскала.
Че какво пък толкова, като се е натряскала? Стен предполагаше, че не е особено приятно да си близък роднина на ван Дорман. Значи просто бе решила да се напорка. Има право, нали?
В съня си Бриджит имаше много кротък вид, направо невинна като момиченце и… и… „Я се стегни, Стен. Мацето е трепач. Но освен това е и дъщеря на адмирала, забрави ли? Без такива мисли. Ама изобщо!“
Бриджит тъй и не се събуди, когато пристигнаха пред дома й, наложи се той да я отнесе горе и да я сложи на леглото. Докосна превключвателя, за да угаси светлините, въздъхна и се измъкна навън.
До гравиколата завари вбесен русокос мъж с униформа. Беше капитан трети ранг. Стен го бе видял пред кабинета на ван Дорман — тогава съпровождаше Бриджит. Не се наложи да напряга способностите си за дедукция, за да познае кой е пред него.
— А, ето те, гадняр такъв! Ще те науча аз как се…
Мъжът замахна нагоре, като се оттласна с цяло тяло. Стен полека се отдръпна и другият едва не се просна от силата на движението си.
— Ти сигурно си Рей Халдор — подхвана Стен. — Годеникът на Бриджит.
— Адски си прав — потвърди Рей и пак понечи да го удари.
Стен се наведе и протегна двете си ръце в жест на помирение.
— Слушай, Халдор, нямам нищо общо с тази история. Тя се е напила. Намерих я. И я докарах дотук. Точка по въпроса. Друго няма.
Халдор го нападна с диво размахани ръце. Стен се помъчи да отскочи встрани, но единият удар го закачи по ухото. Болката беше пронизваща.
— Добре бе, гнусник — промърмори Стен.
Едната му ръка се напрегна, дланта се стрелна и другият мъж се озова по гръб, зяпнал тъпо.
— Ти… ти ме удари — установи изуменият Халдор.
— Адски си прав, че те фраснах, капитане. Станеш ли отново, още много неща ще ти направя.
— Искам да знам името ти. Веднага, скапаняко!
— Скапанякът, на когото говориш, е капитан трети ранг Стен, на твоите услуги.
— Тепърва ще се разправяме — увери го Халдор.
— Бива.
Стен се намърда със скок в гравиколата. Едва не потроши пулта за управление, докато набираше кода, за да се прибере.
„Върхът си в запознаването с нови хора, Стен. Страхотно са ти оправили възпитанието, докато беше на Първичен свят“.
32.
— Хей, шефе, май надуших нещо — обади се Фос.
Въпреки годините, прекарани в екипите на „Богомолка“, където не държаха много на чинопочитанието, подофицер Килгър се засегна.
— Трябва да кажеш „капитане“ или „Стен“, синко. И не се докладва така.
На Стен му стана забавно и не дочака Фос да превключи на установения език. Незабавно прекоси командната зала на „Гембъл“ — лесно начинание, когато помещението е широко четири метра — и се взря в екрана.
— Е — започна той, докато чакаше корабният компютър да му покаже нещо по-добро от точица, тоест анализ, данни за сектора и разстоянието, — май имаме нещо. И като гледам, не са птички.
Фос се изчерви.
Мъничкият флот на Стен беше в третата си седмица на напасване и нагаждане. И в нито една минута нямаше радостни тръпки.
Съчетай корави пандизчии, служили и преди във флота, с полицаи, които понятие си нямат от военна служба, добави въодушевени доброволци и офицери, които още имат жълто около устата, и напъхай всичко това в патрулни кораби, които са последната дума на техниката. А всеки инженер или техник, натрупал опит във всекидневната поддръжка, ще ти преведе правилно „последната дума на техниката“: „Обещава всичко и ти дава съвсем малко. При натоварване или когато ти е най-необходима, ще се спихне“.
Тактическите кораби клас „Бълкли“ се вместваха съвсем точно в тези критерии.
На Стен и Алекс се падаха по двайсетина часа сън, откакто „Гембъл“, „Клагет“, „Кели“ и „Ричардс“ бяха напуснали базата в Кавит. Излитането, което уж трябваше да е плавно излизане извън атмосферата, се превърна във влачене към открития космос. АМ2-двигателят в кораба на Ш’аарл’т — „Клагет“, отказа да се включи при дадената команда и всички изпълзяха до стационарна орбита с двигателите Юкава. Прахосаха много часове в преглед на схемите, преди да открият, че някой в корабостроителницата е оставил долнопробното си вестниче, изчетено в някоя обедна почивка (имаше заглавие „Ще се ожени ли най-сетне Императорът? Той съпровождаше на бала красавица от Нирвана“), между два екраниращи филтъра.
А лафът на Стен за птичките изобщо не беше шега — веднъж на екраните на кораба една от луните на Кавит бе обозначена като ято морски пернати, за което се получи потвърждение и от каталога на „Джейн“ в базата данни. Още по-неприятно се оказа и предложението на бойния компютър — да открият огън с лъкове и стрели. Разбира се, обзетите от професионална параноя бивши полицаи веднага съзряха признаци за саботаж и симпатизанти на таанците сред корабостроителите. Стен беше по-наясно какво става — с годините проумя, че колкото по-усъвършенстван е компютърът, толкова по-вероятно е самостоятелно да развие у себе си онова, което хората наричат „черен хумор“. Фос успя да налучка отклонението и да промени схемите за по-малко от ден.
Ерик Фос се оказа ценна находка. Ако именно той не бе подкокоросал колегите си от полицията да се запишат, Стен и Алекс сигурно биха го пренебрегнали. Този едър червендалест младеж едва бе навършил годините, за да служи във въоръжените сили, камо ли да бъде полицай. В кратките си месеци сред ченгетата
