— Знам кой е той. Един от тузовете в нашата Империя — отвърна Стен. — Впрочем дори го познавам лично.
Дали пък Деска не трепна едва забележимо?
— Чудесно — сърдечно одобри таанският капитан.
— Много интересен кораб си имате — продължи Стен. — Извънредно чисто е.
— За липсата на спретнатост няма оправдания.
— И аз се придържам към този възглед. Разбира се, не съм цивилен… — Стен смени темата. — И екипажът ви е по-стегнат от моя. Държите юздите изкъсо, капитане.
— Благодаря.
— Според мен не бива да се увличате с благодарностите. Обявявам този кораб за задържан съгласно дадените ми пълномощия като офицер на Империята. Всеки опит за съпротива или неподчинение на моите заповеди ще бъде потушен, ако се наложи, с оръжие. Заповядано ви е да се насочите под мое командване към най-близката имперска база — в случая Кавит, като имате право на цялата закрила и помощ, които ви се полагат съгласно законите на Империята.
— Но защо?
Стен докосна бутоните на две закопчани чантички, окачени на колана му.
— Наистина ли искате да знаете, капитан Деска?
— Определено.
— Чудесно. Между другото, току-що изключих своето записващо устройство и включих блокираща система. Предполагам, че държите и тази каюта под наблюдение. Каквото и да си кажем отсега, няма да бъде засечено, уверявам ви. Капитане, арестувам ви, защото според мен сте шпионски кораб. Не възразявайте, капитане. Попитахте ме и ще ви обясня. Всеки от вашите хора ми прилича на офицер… както и вие. На таански офицери. Ако обичах да си вра носа в чужди работи, щях да стигна до догадката, че сте командир от доста високо равнище. И сте дошли тук с доста добре изпипан фалшификат като прикритие, за да разузнаете околностите на Кавит. В случай че балонът гръмне. Е, греша ли, капитане?
— Това е възмутително!
— Несъмнено е така. И въпреки това сте арестувани. Впрочем дори да убедите Кавит, че сте много, ама напълно, ама абсолютно невинни, всички „горещи“ данни, записани от вашите скенери, ще бъдат изтрити, преди да ви пуснем.
Адмирал Деска, заместник на лейди Атаго, главнокомандващата на обединения флот, само се вторачи в Стен.
— Вие допускате голяма, огромна грешка, капитане. И аз ще я помня много дълго.
33.
— Какво сте направили?! — викна Стен.
Дори не забеляза, че забрави да добави „сър“. Не че ван Дорман имаше нужда от още поводи, за да се вбеси.
— Капитане, не съм питал за мнението ви. Просто ви оказвам любезността да бъдете осведомен за моето решение. И тъй като сте малко глуховат, ще повторя. След старателно разследване, проведено от моя щаб и наблюдавано от мен, установихме, че спирането за проверка на таанския научен кораб „Бака“ е било грешка. Признавам, че те случайно са навлезли в неразрешена за тях област от космоса, но командирът им — капитан Деска — ми обясни, че картите не само са остарели, но съдържат и грешки.
— Сър, вие лично ли проверихте тези карти?
— Мълчете! Капитан Деска е джентълмен. Не открих причина да се усъмня в думата му.
Стен, застанал със събрани пети, се взираше начумерено в бюрото на Дорман.
— Освен това лично аз препоръчвам да изпратите извинение до неговите началници и до управата на фирмата, намираща се на Хийт — столичния свят в Таанската система.
Стен за кой ли път не можа да си удържи устата затворена.
— Сър, имам един въпрос. Поне накарахте ли техниците да изтрият записите в корабните им системи?
— Не. Как биха определили курса си за връщане, ако бях постъпил така?
— Благодаря, сър.
— И още нещо. Смятайте се за късметлия.
— Сър?
— Тъй като би било срам за офицерите и нисшите чинове на 23-ти флот, ако в имперската щабквартира научат за тази позорна случка, естествено няма начин да запиша в личното ви досие подобаващото порицание.
С други думи, ван Дорман не бе съобщил на Първичен свят за произшествието.
— Имам да ви кажа и още нещо, младежо. Когато ви поставиха под мое командване, у мен се появиха съмнения. Флотската служба е горда и благородна. Носят я достойни хора. Вие, от друга страна, сте творение на армията. Несъмнено такива като вас са необходими. Но едва ли имате достойнства от гледна точка на флота. Надявах се да промените навиците си, като следвате примера на околните тук, на Кавит. Позволих си голяма заблуда. Вие не само се изолирахте от равните на вас, но и предпочетохте да се заобиколите с — без да преувеличавам — отрепки от най-долните слоеве на нашето общество. Така да бъде. Дойдохте от канавките… и избрахте да си плувате в тях. При първа възможност, щом допуснете и най-нищожната грешка, аз ще ви съсипя, капитан трети ранг Стен. Ще разпусна цялата ви бойна част, ще ви изправя пред военен съд и най-горещо се надявам, че ще успея да ви пратя на наказателна планета, окован в желязо. Това е всичко!
Стен отдаде чест, обърна се кръгом, излезе с отсечени крачки от кабинета на ван Дорман, после от хотела и се отдалечи в парка — където се свря зад едно дърво и се запревива от смях, докато не се опомни. Адмирал ван Дорман сигурно си вярваше, че го е изкормил и е развял карантиите му на прът. А би трябвало да вземе малко уроци дори от най-учтивия инструктор в „Богомолка“.
Отрепката Стен се запъти към корабите си. Не само искаше да си пийне, но и да научи (Алекс непременно знаеше) що за гадост е „оковаването в желязо“.
34.
— Шефе, като ви гледам, имате нужда от едно питие.
— От много питиета — уточни Императорът. — Махони, придърпай си столче и подай някоя бутилка.
С пиенето нямаше проблеми — трябваше само да докопа бутилка „скоч“, както го наричаше Императорът, от старовремското бюро с подвижен капак и да напълни до половината две чаши.
— Какво — попита Махони, след като изгълта своята порция и си сипа нова — е подпалило така задника на Суламора? Набива крак из приемната, все едно сте национализирали родната му майчица.
— Гнус! — изтърси Императорът. — Вече шест пъти му обясних, че го смятам за невинен. Документите на „Бака“ са били подправени, разбира се. Втълпих му го с ясни и прости думи, направо му ги изкрещях в ухото.
Махони само го изгледа недоумяващо. Императорът въздъхна.
— Все едно. Май ти като си тръгнеш, ще се наложи пак да го погаля по тиквичката.
— Сър, като се заприказвахме за това…
— Ъхъ, знам.
Горещата тема беше проверката, арестът и последвалото освобождаване на „Бака“. Макар че ван Дорман не бе изпратил доклад, един от агентите на Махони, вмъкнат още по времето, когато генералът ръководеше имперското разузнаване — корпус „Меркурий“, вече го бе направил.
— Първата ни неотложна работа, сър, е да разжалваме онзи скапаняк Дорман до корабен плъх трета класа.
— Тъй и не успях да установя дали съществата стават войници, защото поначало са простовати, или носенето на униформа ги прави такива — подхвърли Императорът, помълча и отпи. — Зад ван Дорман има шестима — броил съм ги, точно шестима са — от идиотите в моя парламент, които го смятат за най-