на Кавит бе регулирал движението по улиците.
Въпреки внушителното си телосложение беше толкова тих и невъзмутим, че изглеждаше едва ли не задрямал. Но страховитите му резултати от тестовете за работа с всевъзможни видове комуникации будеха недоверие. Стен лично го подложи отново на тези тестове… и резултатите дори се подобриха. Ако Стен бе суеверен, сигурно би му приписал свръхестествени дарби. Вместо да върши глупости, просто го назначи за свързочен офицер на цялата си флотилия.
Нагаждането и напасването продължи и всяка случка беше мрачно интересна. Струйниците на противопожарната система се оказаха разместени и напълниха оръжейните сектори с пяна. Системите за подаване на гориво бяха разкривени. За да работи човек с печките в кухничките, трябваше да е защитил докторат, с машините за освежителни напитки беше още по-мъчно.
От друга страна, мощността на всички кораби надхвърляше посочените от производителя параметри, засичането на целите се извършваше светкавично, а всички проби на ракетните системи минаха безпогрешно.
И да изглеждаше неочаквано, мъжете и жените се превръщаха в екипажи почти безболезнено. Имаше само едно произшествие — бивш пандизчия извади нож на бивше ченге в спор за последното парче соева пържола. Но бившето ченге строши ръката на бившия пандизчия на шест места, счупи острието на ножа и каза на вахтения офицер, че горкичкият му колега май се е спънал някъде.
Дори командирите влизаха във форма. Ш’аарл’т в „Клагет“ оправдаваше всички очаквания на Стен. Ламин Сека в „Кели“ беше просто великолепен и Стен вече си представяше добре как хората от неговия род са оцелели толкова дълго като воини. Лейтенант Естил в „Ричардс“, подкрепян от мичман Тапиа, свикваше полека. Още имаше навика да изпълнява сляпо и буквално всяка заповед, но Стен таеше надежди и за него.
Поне засега никой не се бе напъхал в силовата инсталация и никой не бе забил кораба си в нещо. И Стен, и Алекс поддържаха нагласата „не е точно както трябва, моите хора, опитайте пак“, но бяха доволни.
Само че сънят си оставаше в бъдеще време, и то все по-примамливо.
„Още седем корабни денонощия — обещаваше си Стен. — После ще упражним кацане и прикриване на най-хубавичкия и безлюден свят, който си намерим, там пък ще се упражняваме в дълбоко дзенбудистко дишане“.
В този момент се задейства алармата за сближаване. Устремно изскочили редове смениха мигащата точка на екрана:
„ОБЕКТЪТ ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО ИЗКУСТВЕН. ОБЕКТЪТ ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО КОСМИЧЕСКИ АПАРАТ С АМ2-ДВИГАТЕЛИ. ИЗЧИСЛЕНА ОРБИТА НА ОБЕКТА (НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА СТЪЛКНОВЕНИЕ)… ПАРАМЕТРИТЕ НА КОРАБА НЕ СЪВПАДАТ С НИТО ЕДИН ОТ ВПИСАНИТЕ В «ДЖЕЙН»… КОРАБЪТ НЕ ПРЕДАВА НА НИТО ЕДНА ОТ РАБОТНИТЕ ЧЕСТОТИ… ПРЕДПОЛАГАЕМО… НАПРАВЕН Е ОПИТ КОРАБЪТ ДА БЪДЕ НЕОТКРИВАЕМ…“
След думите дойде ред на очертанията на наближаващия кораб. Стен и Алекс впиха погледи в екрана.
— Гаден грозник, откъдето ще да е — заяви Килгър.
— Почти колкото „Сиенфуегос“ — съгласи се Стен. Имаше предвид шпионския кораб, маскиран като търсач на минерали, с който за малко не загинаха на служба в „Богомолка“.
Алекс схвана намека.
— Фос, пиленце, я ги стресни малко с аварийното пискало.
Преди свързочникът да превключи на тази честота, екранът се промени отново:
„ЗАВЪРШЕН АНАЛИЗЪТ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ ДВИГАТЕЛЯ — КОДИРАНЕТО ОБОЗНАЧАВА КОСМИЧЕСКИ СЪД ОТ ТААНСКИТЕ СВЕТОВЕ“.
Стен включи микрофона.
— До непознатия кораб… до непознатия кораб… тук имперски тактически кораб „Гембъл“. Вие се движите в забранен сектор. Повтарям, движите се в забранен сектор. Подгответе се за проверка.
И без да чака отговор, се пресегна над рамото на Фос и прехвърли връзката на закрита комуникация между корабите.
— „Клагет“, „Кели“, „Ричардс“, тук „Гембъл“. Бойна тревога за всички кораби. Всички оръжейни системи в пълна готовност. Всички да изпълняват моите маневри. Всички командири готови за самостоятелни действия. Това може да не е учебна тревога. Ако стрелят по вас, отвърнете на огъня. Повтарям — това може да не е учебна тревога. Край.
Запращя високоговорител:
— Имперски кораб „Гембъл“, тук „Бака“. Не разбрахме последното ви изречение. Край.
Пак смяна на честотите.
— „Бака“, тук „Гембъл“. Повтарям последното изречение. Подгответе се за качване на борда и проверка.
— Тук „Бака“. Изразяваме протест. Ние сме цивилен изследователски кораб със законно разрешително. Ако сме допуснали грешка в определянето на курса, съгласни сме да бъдем ескортирани до напускането на забранения сектор. Не желаем да приемаме група за проверка.
— Тук „Гембъл“. Променяме курса си по орбита, успоредна с вашата. Групата ще се качи на борда ви след… осем И-минути. Срещу всеки опит да попречите на влизането й или да окажете съпротива ще бъдат взети подходящи контрамерки. Край. — Стен изви глава към Алекс. — Господин Килгър — ние с теб — лично оръжие. Четирима от екипажа с уилигъни. По-живо!
Екипажите на Стен може и да не бяха подготвени напълно за флотски бойци, затова пък с проникването и нахлуването нямаха проблеми. Не се наложи да разбиват нищо — от „Бака“ бяха разгънали в готовност удължителя на въздушния си шлюз. Входният люк се плъзна встрани. Двама души застанаха при входа на тръбния коридор с почти насочени за стрелба уилигъни. Другите двама придружиха Стен и Алекс. Четиримата тръгнаха по тръбата и стомасите им подскочиха за миг при преминаването между двете полета с изкуствена гравитация.
Вътрешният люк в шлюза на „Бака“ се отвори.
Стен очакваше да бъде посрещнат с бесни крясъци. Натъкна се обаче на сдържано възмущение.
Командирът на кораба се представи като капитан Деска. Личеше си, че има самообладание, но е и крайно разгневен.
— Капитан… Стен, това е напълно неоправдано. Незабавно ще подам протест до нашето правителство.
— На какво основание? — кротко попита Стен.
— Отвличате ни само защото сме таанци. Това е отявлена дискриминация — моята фирма няма нищо общо с политиката.
Моята фирма ли? Капитан на кораб, който работи за други хора, едва ли би казал „моята“. Стен прецени, че Деска не е особено изкусен в измамите.
— Вие сте в забранен сектор — напомни той.
— Не сте прав. Имаме съответните разрешителни за достъп. В моята каюта са.
Стен се усмихна любезно и изрази силния си интерес към тези разрешителни.
Деска го поведе към каютата си. За разлика от нормалните изследователски кораби, тук коридорите бяха безупречно чисти и наскоро метализирани. И хората от екипажа не бяха обичайните брадати саможивци и техници, които летяха по такива дълги маршрути. Приличаха си по гладко избръснатите лица, късите коси и еднаквите гащеризони.
Стен не се забави с преглеждането на разрешителните. Изключи фиша и се отдръпна от малкия пулт в спартански обзаведената каюта на Деска, който му натякна:
— Сам виждате, че са издадени по личната молба и заверени от вашия Танз Суламора. Ако не сте чували за този човек…
