Флотът на прокълнатите

нямаше начин някой да вършее с бандитски кораб дълго заради имперския контрол над АМ2. Неизвестността обаче дразнеше Стен и Алекс.

На четвъртия ден от изпълнението на задачата научиха отговора на въпросите си.

Сигналът за обща тревога изстреля Стен от тясната му бърлога, където попълваше поредния от нескончаемите отчети за ван Дорман, направо в командната зала.

Конвоят беше под тактическите кораби и пред тях. Стен забеляза, че както винаги един лихтер изостава на опашката на строя. А на монитора трите непознати кораба идваха „отдолу и отзад“. По този курс след броени минути щяха да засекат най-задния лихтер.

Електрониката не винаги облекчава даването на заповеди. Стен почти едновременно нареди всички оръжейни системи на „Гембъл“ да бъдат приведени в готовност; обяви тревога за останалите си три кораба; превключи на уж постоянно поддържаната комуникационна връзка между съпровожданите и съпровождащите, обаче не чу никакъв отговор; овладя нервите си и мина на общата честота за всички от конвоя; накрая загърби комуникационния екран.

„Под“ него мигновено настана хаос. „Неошо“ и лихтерът, където беше ръководителят на конвоя, си продължиха, сякаш не чуваха — Стен предположи, че там се вихри голям купон. Други два лихтера незабавно започнаха маневри за избягване на опасността и се отърваха на косъм от сблъскване. Трети лихтер пое по курс, отдалечаващ го от конвоя. Контейнерната свръзка започна да се гърчи като гигантски червей, сякаш всеки от капитаните на влекачи изведнъж бе решил да поеме по свой маршрут. Изоставащият кораб внезапно и съвсем ненужно наду двигателите с пълна мощност, а от двата помощни кръстосвача се изсипа порой от въпроси.

Стен беше прекалено зает да се занимава с тях.

— До всички тактически кораби, тук „Гембъл“. Преминете на самостоятелно командване. Изберете си цели. Моля, следете опитите ми да се свържа с непознатите кораби. Разрешавам откриване на огън по преценка на командира. Край.

Пак превключи — този път на аварийната честота за този сектор, която поне на теория би трябвало да прослушват всички кораби.

— До неидентифицираните кораби… тук имперски кораб „Гембъл“. Обозначете се… променете траекторията си… или ще бъдете нападнати.

Комуникационният екран остана празен. Килгър посочи друг монитор, на който около всеки от трите кораба личеше виолетова мараня.

— Първо онуй дребосъче „Бака“… сега и тия скапаняци. Таанците май си падат по таквиз игрички.

Трети екран показваше компютърна симулация на нападателите.

— Пърпоретки — промърмори Алекс. — Осмелявам се да налучкам, че са преработени патрулни съдове. Бандитски таратайки, колкото да пръснат на парчета цивилен съд и да носят абордажна група.

Седнал пред контролния пулт, Фос за миг изгледа Килгър. Дали пък човекът от планетата Единбург наистина не беше бивш пират?

— Тактически кораби — заповяда Стен, — нападнете и унищожете наближаващите съдове!

Килгър вече бе насочил „Гембъл“ по орбита за пресрещане, връхлиташе „надолу“ към нападателите. Те очевидно се бяха устремили към изостаналия лихтер.

— Какво оръжие да избера, сър?

— Няма да хабим „Кали“. Готов за стрелба с „Гоблин“.

Алекс си сложи шлема за управление.

— Шест… пет… четири… три… две… едно. „Гоблин“ лети, шефе.

В първия от натрапниците изобщо не разбраха какво ги е сполетяло — корабът просто изчезна. Вторият и третият нарушиха бойния строй. Единият тутакси зави и се понесе обратно с пълна мощност. Стен погледна датчика — максималната скорост на пирата беше само две трети от достъпната за тактическите кораби.

В третия може би имаше по-досетлив капитан, който опита друга тактика. Изстреля две противокорабни ракети и се опита да поеме по орбита за избягване на сражението, за да се сближи на няколко светлинни секунди с изостаналия лихтер. Вероятно се надяваше сигналът му да се загуби в радиошума около товарния кораб.

— „Клагет“… „Кели“… „Ричардс“… — заповяда Стен, — искате ли да очистите онзи, който отпраши? Аз ще поема хитреца.

— Разбрано, „Гембъл“ — отвърна школуваният глас на Сека. — Но вие май оставихте цялото забавление за себе си.

— Възразявам, „Кели“. И докато се занимавате с това, ще се опитате ли да ми уловите някой и друг пленник? И може би да проследите по курса на тези типове откъде са се домъкнали?

— Ще се опитаме. Край.

Докато Стен говореше, Алекс пусна три ракети за контрамерки и много приятно гръмна двете ракети, изстреляни от пирата.

— Сближаване… сближаване… сближаване… — еднообразно дуднеше Фос.

— До неизвестния кораб, тук имперски кораб „Гембъл“. Незабавно изключете двигателите!

На екрана не се показа нищо.

— Горкичкият — отбеляза Алекс. — Горкичкият тъп скапаняк. А пък трябваше само да натресе ракетка в оня лихтер и да разчита, че сме мекушави и ще се втурнем да търсим оцелели… „Гоблин“ изстрелян. Ще се помъча да разпердушиня само двигателните сопла на това идиотче… сближаване… попадение… е, не мина номерът.

И този пиратски кораб се превърна в раздуващ се газов облак.

— „Гембъл“, тук „Клагет“. Нападателят е взривен. Не откриваме никакви оцелели.

— До всички тактически кораби, тук „Гембъл“. Върнете се на предишния курс.

— „Гембъл“, тук „Неошо“. Какво става? — прозвуча жален въпрос.

Фос прозорливо премълча, докато Стен и Килгър измислят отговор, за който да не ги изправят пред военен съд след завръщането на Кавит.

37.

Стен разчисти малката повърхност, която трябваше да му служи като бюро, включи точковото осветление и увеличителите и придърпа стола си по-наблизо. Вече бе решил, че тази вечер ще е съвършена — една от малкото, когато можеше да остане съвсем сам и да се отдаде на своето хоби.

Пусна екипажите на корабите в градски отпуск за половин денонощие и така поне донякъде се отърва от задълженията си. Наля си малко стрегг, завъртя бистрата течност в чашата и отпи. Огнената тръпка го прониза чак до петите.

Въздъхна от предвкусваното удоволствие, после взе мъничката черна кутия и я отвори. Съдържаше малко повече от десет миниатюрни карти, всяка претъпкана с компютърни уравнения. Стен се увличаше по холографски модели на древни заводи и сцени. Една от картите например съдържаше в микросхемите си цял гатер от началото на XX век на Земята с работещи циркуляри, зъбни предавки и конвейерни ленти. Всяка машина в гатера се управляваше от миниатюрен работник, който изпълняваше индивидуалните си задачи (доколкото Стен бе успял да си ги изясни с четене) точно както преди много векове. Бе завършил гатера по време на предишната си служба на Първичен свят.

Последния засега модел започна да изгражда в летателната школа. Щеше да е от по-трудните за изпълнение подвижни холографски сцени. Пъхна картата в прореза и включи компютъра. Върху бюрото сякаш изскочиха фигурки, трудещи се на обширно поле. Стен пресъздаваше отглеждането на хмел в древна Британия. От проучванията си знаеше, че хмелът (използван в производството на бира) е растял по високи пръти на триножници. По времето за прибиране на реколтата наемали мъже и жени от цялата страна. Растенията се издигали нависоко, а узрелите шишарки били най-отгоре, затова работниците крачели из полето на кокили.

Досега в картинката си Стен бе разположил полето с хмел, повечето работници и волските каруци, с които откарвали събраната реколта. Предстояха му много месеци усърден труд, за да допълни ширналото се стопанство. Докосна няколко бутона на компютъра, за да се покаже недовършена каруца. Взе светлинния