Таанският конвой се състоеше от осем кораба за войскови превози — всеки с елитен десантен батальон вътре, за да стане по-здрав заложеният в системата Калтор капан, три кораба с оръжия и боеприпаси и един-единствен охранителен кораб. Той беше малък патрулен съд, който по-скоро трябваше да ги води, а не да ги пази.
По този курс щяха да минат на броени светлинни секунди от едно минно поле. Командирът на конвоя, наскоро призован на служба запасняк, изобщо не беше спокоен. Като капитан на търговски кораби още преди години се бе уверил, че машинариите вечно погаждат номера. И колкото по-големи са, толкова по- смъртоносни намерения имат. Стараеше се да прогонва апаратите с експлозиви в тях дори от кошмарите си.
Тази мъничка суеверна частичка в съзнанието му никак не се изненада, когато един наблюдател съобщи за активност в минното поле. После съобщенията заваляха като порой — мините се задействаха и се насочиха към корабите.
Убеден, че повредата е в идентификатора „свой — чужд“, командирът заповяда корабът му да се сближи с друг съд от конвоя.
От маневрата нямаше полза.
Той обяви с крясък бойна тревога на общата честота. Екипажите се втурнаха към бойните си постове, всички аварийни прегради се затвориха.
Ракетите фучаха към конвоя, скоростта им нарастваше с всяка секунда.
Петнадесет от тях се забиха в единадесетте транспортни кораба. Ракетите бяха конструирани да пробиват като отварачка за консерви дори бойни кораби, затова тънките корпуси просто се превърнаха в огън, после в газ, а накрая в разпръскваща се енергия.
Екипажите на Стен изпълниха дяволския замисъл на Килгър и Фос и не просто обезвредиха мините — Фос анализира какъв трябва да е опознавателният код на таанските кораби и препрограмира мините да го отчитат като сигнал за активиране и насочване.
Конвоят изчезна — с изключение на малкия патрулен кораб. Не бе имало нужда Стен да проявява чак такава предпазливост. Мините наистина пренебрегваха дребните съдове.
Шест от изстреляните мини не стигнаха навреме до мишените си и кръжаха безцелно, без да имат по- нататъшни указания.
Капитанът на патрулния кораб щеше да направи най-добре, ако бе отпрашил с пълна мощност да докладва какво се е случило. Вместо това той откри огън по една мина… и така включи вторична програма: ако по нея стреля кораб с каквито и да било размери, тя да се насочи към него.
Последен взрив… и началото на загадка. Как е възможно да изчезне цял конвой в напълно безопасен и охраняван сектор?
Флотските хора не обичат загадките, затова пък обожават да си чешат езиците за тях. И скоро плъзна мълва — в Пограничните светове има някаква прокоба. Приятелче, по-добре не се качвай в кораб, отправил се натам.
Изчезването на конвоя принуди таанците да отклонят толкова необходимите им кораби за охрана от фронтовите сектори и да ги пратят на лов за нещо, което според догадките в съвета сигурно беше диверсионен кораб — имперски нападател, преструващ се на таански съд.
Стен превърна в клопка още четири минни полета, преди да заповяда връщането на тактическите кораби на Ромни.
Така започнаха да отвръщат на удара.
50.
— Капитан трети ранг Стен — каза адмирал ван Дорман, щом отмести поглед от екрана с доклада за проведените операции, — поздравявам ви.
— Благодаря ви, сър.
— Знаете ли — подхвана ван Дорман и закрачи към един от затъмнените прозорци в командирските си покои, — опасявам се, че в този флот е твърде лесно човек да придобие определени нагласи. И да свикне с тях. Решава, че са възможни само конкретни правила. Смята, че колкото по-малък е корабът, толкова по- малки са и възможностите му. Вярва, че демонстрацията на сила е предостатъчна, за да се поддържа сигурността на Империята. И си мисли… по дяволите, мисли си какво ли не. Един ден обаче разбира, че греши.
Според Стен адмиралът произнесе доста честно и точно обобщение и присъда над самия себе си. Май трябваше само да добави влечението си към бляскавата показност и тъпия си инат. Това дали би подтикнало ван Дорман да постъпи разумно, например да подаде оставка или да погълне отрова, както постъпваха таанците, ако забъркат страшна каша? Ха-ха.
— Реших да ви удостоя с Ордена за изключителни заслуги и да ви упълномощя да наградите с Имперския медал четирима от подчинените ви в тактическата ескадрила, според ваша преценка.
— Благодаря, сър.
Стен би предпочел да получи два резервни двигателя и пълен боекомплект ракети.
— Бих искал вие и избраните от вас четирима да се явите отново в този щаб в два часа следобед. С парадни униформи.
— Слушам, сър. Разрешавате ли да попитам защо?
— За церемонията по награждаването. Ще уредя да бъде предавана изцяло по сим-мрежата. После ще има пресконфренеция.
— Сър… ъъъ, според мен няма да е много подходящо.
— Не бъдете излишно скромен, капитане! Вие постигнахте победа. А в този момент Кавит… не само Кавит, а цялата Империя има голяма нужда от добри новини.
— Не че съм скромен, сър… но ние оставихме там още четири минни полета, които са капан за таанци. Ако се разчуе какво сме направили… сър, това би провалило цялата операция.
Ван Дорман дори благоволи да чуе казаното от Стен. Върна се зад бюрото и замислено потри брадичката си.
— Има ли възможност да… за друго обяснение, да речем?
Превод — можем ли да излъжем?
— Може би, сър. Но… хората от сим-мрежата не биха ли поискали да говорят с моите екипажи? Не вярвам те да се справят. Не са обучени за работа с дезинформация.
Ако Килгър чуеше това, щеше да го разкъса — Алекс беше сред най-изпечените лъжци на служба, които Стен бе срещал.
— Да, рисковано е — съгласи се ван Дорман. — Вероятно сте прав. Засега ще отложа пресконференцията. — После смени темата. — Капитане, още нещо. Нямам желание да променям дадените ви заповеди. Справяте се великолепно като самостоятелна единица. Но бих искал да се съсредоточите върху по-близки цели в бъдещите си действия.
— Например?
— Ще ви бъда признателен, ако вашата ескадрила нанася удари, доколкото е възможно, в най-близките звездни системи, окупирани от таанците.
— Може да се окаже трудно, сър. Те се охраняват много строго.
— Това е изключително важно.
— Позволете един въпрос, сър. Защо се налага тази промяна?
— Подготвям провеждането на операция през следващите седмици, за която ще бъде необходима подкрепата на целия флот. За съжаление не бива да казвам нищо по-конкретно в момента… оперативните планове са строго секретни.
Значи краткият досег на ван Дорман с действителността бе свършил. Стен би могъл да му подхвърли, че има по-висока степен на достъп до секретни материали от всички в 23-ти флот, включително и от самия него. И че е адски трудно човек да подкрепи атака (или щеше да е отстъпление?), ако представа си няма какво се подготвя. И че „строго секретно“ за скапаняците в щаба на ван Дорман означава, че най-вероятно целият офицерски клуб вече обсъжда операцията.
