Координати…
От „Ричардс“ отговориха.
— „Гембъл“… виждаме го. Скоба… рентгенов лъч делта… две. Затварям скобата. Край.
Лейтенант Естил (Стен забеляза колко невъзмутим оставаше гласът му) използваше прост словесен код. „Рентгенов лъч“ — главен двигател. „Делта“ — повреден. „Две“ — петдесет процента загуба на мощност.
— Тук „Гембъл“. Насочваме се към вас. Край.
Стен вдигна обща тревога.
— Господин Фос, курс към прехващане. Двигатели!
— В готовност, сър.
— Основен двигател — пълна аварийна мощност. Помощен двигател — пълна готовност.
— Слушам, сър.
— Всички бойни постове да докладват готовност за изстрелване.
— Всички постове в готовност, сър.
— Господин Фос, с какво разполагаме?
На централния екран вече имаше трета мигаща точка — „Гембъл“. От него се проточваше червена пунктирна линия към таанския разрушител и „Ричардс“. Внезапно точката на другия тактически кораб трепна — АМ2-тягата спря.
— „Гембъл“… тук „Ричардс“. Състоянието в момента — скоба, рентгенов лъч делта четири. Повтарям — четири. Край.
С главния двигател беше свършено.
— АМ2-двигателите
— Как пък не, по дяволите — скастри го Алекс. — Ето, тоя се скапа. Сега млъквай и си гледай екраните.
— Тук „Гембъл“. Скоба, Янки алфа едно, тире, Майк танго ехо.
„Янки“ — помощен двигател на Юкава. „Алфа“ — включи. „Едно“ — на пълна мощност. „Майк“ — маневрирай. „Танго“ — към. „Ехо“ — врага.
— Тук „Ричардс“. Скоба. Янки също делта. Три.
Сътън не бе успял да поправи кораба или ремонтираните части не бяха издържали.
Имаше три гледни точки. За таанския разрушител „Ричардс“ като че ли спря заради доближаването на врага към него. Стен пък виждаше как и двата кораба се местят на екрана. Увиснал в пространството неподвижен наблюдател не би могъл да възприеме нищо, защото трите кораба щяха да го подминат със скорост, многократно надвишаваща светлинната.
Фос изведе на екрана два секундомера, отброяващи обратно. Левият показваше изчислените секунди до навлизането на таанците в обсег за стрелба по „Ричардс“. Десният — времето до възможността Стен да заповяда изстрелване. Разликата от седем секунди може би обричаше „Ричардс“.
— „Кали“ в готовност.
— Готов съм си.
— Фос, готовност за пуск на аварийни фарове.
— Аварийни… тъй вярно, сър. Готови.
— Фарове… пускай! „Кали“! Изстрелвай!
Огромната ракета изскочи от носа на „Гембъл“ в мига, когато двата аварийни фара светнаха във видимия, радарния и радиоспектъра.
Секунда по-късно таанският разрушител изстреля две противокорабни ракети по „Ричардс“.
— Алекс… не гледай какво правя аз. Виж сметката на тоя разрушител.
— Момко, сега съм в мой си свят. Не се коркай.
— Дай пак аварийни фарове… пускай!
Стен се надяваше, че фаровете ще разсеят таанците. Може би оръжейниците щяха да отклонят ракетите си към „Гембъл“. Не се хванаха на въдицата. Не биха изпуснали толкова удобна мишена като „Ричардс“.
И все пак планът му не беше пълен неуспех. Вероятно отклони вниманието на контрольорите за толкова важната четвърт секунда. Първата ракета изобщо не доближи мишената… което лесно можеше да се случи, защото по размери почти се равняваше на тактическия кораб. Втората избухна толкова близо до „Ричардс“, че заличи мигащата му точка от екрана пред Стен.
Празен екран… и после „Ричардс“ отново се показа!
— А сега да уловим ловеца — промърмори Килгър… и задейства взривателя на „Кали“.
Шестдесетте мегатона разкъсаха таанския кораб на две. Една трета от него — средната част, вече беше само хаотично излъчване. Парче от кърмата се запремята, пръскайки искри и дълъг огнен език. Остатъците от носа се понесоха по допирателна орбита към Стен.
— „Ричардс“… „Ричардс“… тук „Гембъл“. Край.
Мъртвешка тишина.
— Тук „Гембъл“. Чувате ли ме?
Фос зърна трепкането в един спомагателен датчик.
— Сър… от „Ричардс“ предават по радиостанция в скафандър. Изчакайте.
И добави нова честота.
— …тук „Ричардс“. Повтарям — тук „Ричардс“ — прозвуча гласът на Тапиа.
— Тук „Гембъл“. Разрушителят унищожен. Докладвай положението. Край.
— „Ричардс“. Седмина мъртви. Трима ранени. Помощник-капитанът пое командването.
— Тук „Гембъл“. Сближаваме се с вас. Готови за прехвърляне.
— Възразявам — отвърна Тапиа. — Главният шлюз е смазан. Не можем да стигнем до аварийния. А помощният двигател ще гръмне всеки миг. Стойте настрана, „Гембъл“.
Гласът й беше съвсем спокоен.
— „Ричардс“… тук „Гембъл“. Оцелелите в скафандри ли са?
— Потвърдено.
— Можете ли да стигнете до инспекционния люк на „Кали“?
Поради повредата централната ракетна шахта беше празна.
— Можем. Ще успеете ли да отворите външния люк? Ние нямаме оръжия.
— Отварачката за консерви идва. — Стен прекъсна връзката. — Хайде, Алекс.
Килгър пое управлението на ракета за противодействие „Лисица“ и я изстреля. Скоростта на малката ракета я запрати далеч отвъд „Ричардс“, преди Алекс да изключи двигателя и да я завърти обратно.
— Ще опитаме с четвърт скорост — съобщи той… и заби „Лисицата“ в „Ричардс“.
Въпреки че бойната глава беше на предпазител, ракетата откъсна почти еднометрово парче от носа на тактическия кораб.
— Чудничък хирург щеше да излезе от мене — гордо заяви Килгър.
Стен възстанови връзката.
— Излизайте навън.
Пет фигури в скафандри се изсулиха от ракетната шахта и се зареяха в пространството. Стен за секунди примъкна „Гембъл“ до тях. Маккой вече чакаше в скафандър при отворения шлюз. Магнитно въже прибра като с ласо оцелелите от „Ричардс“.
Стен побърза да се отдалечи.
По-късните версии колко време мина и на какво разстояние бяха от „Ричардс“, преди двигателите Юкава да избухнат, се различаваха според доверчивостта на слушателите и броя на чашите алк, които бе погълнал разказвачът.
Вкараха петимата в кораба и се заеха с лечението им. Стен лично свали скафандъра от мичман Тапиа и я отнесе до койката си. Каза си, че проявява такива грижи, защото тя е много способен офицер и добра приятелка. Дори умът му отказа да повярва на собствените си оправдания. Но нямаше време за глупости.
Трябваше да се върнат в Кавит. Без основното им оръжие нямаше полза от тях в космоса.
Значи оставаше само да се промъкне през таанската блокада около планетата, да се промуши през
