укреплението. Стреляйте по ваша преценка.
Превключи на друг канал.
— Кули А и Г. Петима да слязат като охрана в дежурните ви стаи. Който и да влезе при вас, не е от нашите. Килгър, ако имаш свободни хора, прати ги в командния център.
— Тръгваме. Чакай ни.
Щеше да е по-добре, ако Алекс бе останал в противопехотната си кула. Но и един човек стигаше за стрелба с четирицевната картечница. Той го избра и с останалите шестима тръгна да задоволява жаждата си за кръв.
Шестнадесет флотски войскари от кула А излязоха да пресрещнат таанците. Двата отряда се сблъскаха в един коридор. Схватката беше много кратка… и много гибелна. АМ2-куршумите от уилигъните не улучиха почти никого, но при ударите в стените се взривяваха и направиха на решето таанците с бетонни шрапнели.
Капитан Сантол загуби две отделения, преди да започне стрелба с тежкото си оръжие. Шестнадесетте противници бяха повалени сред пръски кръв и скимтене на рикошети.
Сантол даде знак на едно отделение да мина през труповете и да се качи по стълбичката. Останалите от екипа на кула А бяха избити.
Втора група таанци връхлетя хората от кула Г. Флотските бойци се сражаваха храбро, но не бяха равностойни на опитните таански войници.
Докато гледаше това на екраните, Стен псуваше.
Таанците се вклиниха между командния му център и кула В, която още водеше бой. Стен разполагаше с Фос и трима компютърни оператори, за да ги нападне. Това щеше да е не доблест, а тъпотия. Но… пак не му оставаше избор.
Таанската щурмова рота завземаше коридор след коридор. Стен по принуда призна, че си ги бива. Тактическият им похват беше да обсипят новия коридор с куршуми иззад ъгъла, после един хукваше към края му да пази, оставяха двама на ъгъла като охрана й продължаваха напред. А още една рота вече се промъкваше през повредената кула.
И тогава последва контраударът.
Не от жалките седмина на Килгър — те още бъхтеха по дългия тунел към средата на укреплението. Започна отдолу, от складовите помещения.
Участваха петима човеци, сред тях и двамата братя Тиге. Предвождаше ги спиндарът Сътън. Бутаха малка гравиколичка. На нея бяха сложени петнайсетина високи метални цилиндри. Аварийни кислородни бутилки.
Атакуваха от незабележим люк насред един коридор. В единия край на коридора бяха капитан Сантол и командната му група.
Сътън ревеше като полудяла сирена.
— Застреляйте ги! Повалете ги! — изкрещя Сантол и в коридора засвириха куршуми.
Залпът разкъса шестимата флотски смелчаци. Гравиколичката продължи по инерция още десетина метра и спря.
Сантол се втурна към телата, последван от резервна група. От този люк всеки миг щяха да изскочат още имперски войници.
Заобиколи предпазливо гравиколичката… и Сътън се надигна пред него. От тялото му бяха изтръгнати люспи, слуз се точеше от раните и от устата му. Спиндарът надвисна в целия си ръст над таанския офицер.
Пистолетът на Сантол се завъртя нагоре, но твърде късно. Спиндарът замахна с лапа и ноктите му откъснаха почти цялото лице на таанеца. Капитанът изпищя и се строполи.
Войниците му стреляха. Сътън политна назад, блъсна се в стената и пак се олюля напред. Измъкна отнякъде миниуилигън, вдигна го и стреля — не по таанците, а зад тях, по гравиколичката. Един куршум проби кислородна бутилка. Засъска газ, после друг рикоширал куршум изтръгна искра.
Коридорът сякаш избухна целият и таанците попаднаха в миниатюрна огнена буря от взривилия се кислород. Половината рота на Сантол загина заедно с командира си. Оцелелите зашеметено се отдръпнаха към входа.
Килгър ги дебнеше на една пресечка. Таанците отново не очакваха засада. Оттеглиха се още по- назад.
Стен не би имал по-добър шанс.
Намери най-близкия свързочен модул.
— До всички постове. До всички постове. Тук Стен. Отстъпвайте към изхода. Повтарям — отстъпвайте към изхода.
Той и четиримата с него срещнаха групата на Алекс, при тях дойде и последният от противопехотната кула. Щяха да прикриват отстъплението.
Не се наложи. Командирът на втората таанска щурмова рота заповяда на повечето си войници да излязат от укреплението, за да се подготвят за контраатака.
Докато се наканят, целият екип на Тапиа стигна до изхода от укреплението.
Спуснаха се в подземния проход към отдавна разрушената барака с инструменти и заджапаха в дълбоката тиня. Бараката я нямаше, но люкът още се отваряше.
Стен броеше оцелелите си хора, които уморено се катереха покрай него. Спасиха се тридесет и двама.
Строи ги и тръгнаха през заравнената пустош към имперските отбранителни линии. Щом се отдалечиха на половин километър, Стен взе малък предавател от колана си, махна двете предпазни капачета и натисна един превключвател.
Три минути по-късно заложените заряди щяха да се взривят и форт Ш’аарл’т… или форт Тиге, или форт Сътън, или който си избереш… щеше да се превърне в огромен кратер.
А таанците да си го наричат както искат.
69.
Два часа преди зазоряване бронираният гравислед на Танз Суламора получи разрешение да кацне сред развалините на замъка Аръндел.
Над повърхността се виждаха само две човешки творения. Едното представляваше преносим укрепен купол, каквито се използваха често на радиоактивни руднични планети, но твърде нелеп в сърцето на Империята. А до него стърчеше особено висок пилон за знаме. На него се развяваха два флага — блестящият герб на Империята и отдолу личният символ на Императора със знаците АМ2 върху атомната структура на този антиелемент.
В началото и края на всички имперски предавания показваха развалините и флага. Символиката беше натрапчива… но въздействаше. Императорът също като цялата Империя може и да бе претърпял тежък удар, но още стоеше здраво на краката си и се сражаваше.
Гвардейци с радиационни скафандри поведоха Суламора, покрит със същото защитно облекло, от кораба през душовете за обеззаразяване и по една от спускателните шахти към командния център под руините.
На дъното Суламора се измъкна от скафандъра, мина още веднъж през обеззаразяване и го въведоха в центъра. Двама гурки съпровождаха влиятелния търговец по дълги облицовани коридори, които дори в този час бяха препълнени с подтичващи офицери и техници. Суламора зърваше за миг дразнещи любопитството му гледки през отварящи се за миг портали — програмни табла, огромни компютърни екрани и зали за оперативно планиране.
Не подозираше, че го прекарваха през „цирковото шоу“, както го наричаше Императорът. Вършеше се истинска работа и съществата от персонала бяха много заети… но всичко видяно опираше до не най- важните стандартни занимания като набор на войници, оценка на обучението, финансиране и други неща от сорта.
Собствените покои на Императора също бяха обзаведени грижливо за създаване на желаното впечатление у посетителите. Имаше множество приемни, където делагация или отделен гост да бъдат
