хората ще искат да видят, че и техните лидери понасят известни страдания… Страдания, ама че противна дума! Саможертва се котира много по високо… Както и да е, казах му направо, че идеята е налудничава. Какво, като ни видят да страдаме? — Той направи широк жест, обхващайки всички свои колеги. — На какво биха могли да се надяват тогава? Цялата идея се сгромолясва.
Никой не възрази.
Всеки от останалите се беше сблъскал с подобна ужасяваща случка. Малперин настояваше за контрол на заплатите без никакъв таван на цените, Краа претендираха за „по-просветени“ закони за замърсяванията и безопасността. Суламора искаше привилегировани митнически наредби за защита на търговската си империя. Колкото до Кайес, той не обелваше нито дума. Известно време останалите недоумяваха, притеснени, че грб’чевът няма желание да се присъедини към комплота. Онова, което не знаеха, беше, че Кайес, с едно огромно изключение, вече се беше сдобил с всичко, което желаеше. И смяташе, че каквото и да му хрумне, е напълно способен да го получи сам, без да се възползва от имперската интервенция. Но все пак съществуваше изключението…9
Проведоха се няколко заседания, преди той да придвижи първата си пионка. Първият ход беше в зоната на царския офицер. А когато заговори, всички затаиха почтително дъх в очакване най-после да изплюе камъчето. Не останаха разочаровани.
— Може би правим лоша услуга на Императора — започна бавно Кайес, сякаш разсъждаваше на глас. — От негова гледна точка може би го обстрелваме с идеи от всички посоки. Толкова много проблеми и идеи са на главата му в момента. Как да предпочете тази или онази, след като не съзира една единна?
Колегите му кимаха съсредоточено, само за да минава времето, докато Кайес свали всички карти.
— Нека да облекчим нещата за него — продължи той. — Трябва да заговорим като един. Да представим последователен възглед. След което да получим властта да осъществим необходимите реформи. С одобрението на Императора, разбира се.
— С одобрението на Императора… разбира се — измърмориха всички.
Онова, което предлагаше Кайес, беше измамно просто. Личният съвет да изиска от Парламента, а след това и от Императора, да бъде учредена една квазиобществена агенция — състояща се от членове на настоящия съвет като първо условие, — която да действа независимо от прищевките, капризите и натиска на групировки със специфични интереси.
Въпросната агенция да разработи дългосрочна икономическа програма, старателно съобразена с условието АМ2 да контролира мощта на имперския кредит, да следи отблизо жизненоважното промишлено и селскостопанско производство, да полага грижи правителството да е единодушно и да бъде изключително нужният контрольор и балансьор между конфронтиращите се възгледи на бизнеса и обществения интерес.
Не възникна никакво възражение. Суламора, който имаше най-директно влияние в Парламента, щеше да свърши необходимото. Първата стъпка щеше да бъде направена изключително предпазливо. Гръбнакът на прокарваната агенция щеше да бъде завоалиран под резолюция за „принципите на парламентаризма“, която, след като бъдеше гласувана, трудно би могла да бъде отменена от Императора, без това да причини голяма дандания. Номерът беше да не дадат възможност на никого — особено на блюдолизците на Императора от задните банки — дори да се досети, че става нещо. Личният съвет реши по-скоро да възвеличи, отколкото да разобличи Цезар. Възвеличаването щеше да бъде поднесено под формата на многословен документ, в който Императорът да се възхвалява за победата му над Таан при Дюрер и да се отправя призив за всеобщоимперска подкрепа на Императора за постигането на окончателна капитулация и т.н. Дори на пръв поглед документът не беше безсъдържателен. Беше формулиран по начин, който да принуди дори колебаещите се, които от известно време създаваха проблеми на Императора, да подкрепят неговия акт. Щом прокараха резолюцията — след което хората на Суламора щяха да направят всичко по силите си, за да гарантират всяка ръка и пипало да се вдигнат при гласуването й — тя щеше да превие гръбнака на неутралните.
Суламора знаеше, че ще успее да осигури подкрепата на Императора. Организира експертите си в една инициативна комисия, която да възложи на Парламента да „оказва всестранна помощ“ на „доблестните усилия“ на Императора. Под прикритието на комисията като алигатор се спотайваше независимата агенция.
Анализаторите на Суламора проучиха документа задълбочено и стигнаха до единодушното заключение, че никой не би могъл да забележи алигатора сред обърканите словоизлияния, които и без това никой нямаше да си даде труда да прочете. Както беше казал един от родоначалниците на Парламента: „Ако всеки иска да разбере за какво точно гласува, никога няма да излезем оттук“. Щом настъпеше решителният момент, Суламора възнамеряваше лично да прочете резолюцията в реч, издържана във високопарна риторика и съчинена от предоставен от Волмер екип. Имаше сто процента гаранции, че ще бъде изпратена с гръмотевични овации.
Суламора крачеше напред-назад в тясната чакалня и чакаше да го повикат на трибуната. Междувременно репетираше речта наум, като размахваше дясната си ръка във въздуха, за да отмерва ритъма. Една врата изсъска зад гърба му и Суламора се извърна, леко изненадан. Оставаха още пет минути до обявяването. Но вместо масивното веселяшко туловище на парламентарния церемониалмайстор, той се втренчи надолу в дребния тъмнокож мъж със закачен на униформения колан огромен извит нож. Беше гурка, един от личните императорски бодигардове. Гурката поздрави с недотам учтив поклон и му подаде бележка. Беше призовка. Вечният император беше мярнал алигатора.
Императорът беше образец на непринуденост, вдигнал крака върху античното си бюро, поставил чаша питие пред себе си, друга пред Танз Суламора и бутилката между двете. Дори докато говореше, начесто вземаше чашата, за да отпие и отново да я остави на бюрото. Суламора не пропусна да забележи, че нивото в нея остава едно и също.
— … приветствам добрите ви намерения, Танз — тъкмо казваше Императорът. — И възнамерявам да изкажа личната си благодарност на всеки от членовете на моя кабинет за това, че сте се нагърбили с всички тези тревоги и усилия. Но…
Остави думата да увисне във въздуха, докато отпие поредната глътка. В този момент Суламора вече знаеше, че разговорът ще е от онези, които ще отнесе в гроба си… или поне в мемоарите си.
— Не заставам зад идеята за независима агенция — каза най накрая Императорът. И вдигна учтиво ръка, сякаш Суламора се канеше да възрази… което той никога не би посмял да си позволи. — Знам, че може да ме помислиш за недалновиден, но подобни неща притежават способността да кривват по собствен път. Работата е там, че аз разигравам моноспектакъл. И винаги е било така. И се надявам да си остане. Вие, приятели, говорите за дългосрочна перспектива. Е, принуден съм да ти кажа, че от мястото, на което съм седнал, не се вижда никаква перспектива, която да е достатъчно дългосрочна.
И направи пауза, окуражавайки Суламора да му отговори.
— Не сме имали намерение да се държим непочтително — отговори Суламора. — Но не можем просто да гледаме как един-единствен човек — независимо колко съвършен — се справя сам с всичко. Онова, което предлагаме, сър, е да се възползвате от възможността да разчитате на опита на някои от най-добрите умове под ваше управление.
За момент Императорът си даде вид, че обмисля казаното. След което кимна.
— Добре. Нека го обсъдим, за да проверим дали не греша. Предполагам, всички сме наясно какво ни очаква, щом всичко това приключи. Приеме ли условията ми Таан, изключваме военната машина. И ето ти я насреща светата депресия. Съмнявам се изобщо някога да се е стоварвала отгоре ни депресия с такива размери, за каквито говорим. Да речем, твоите корабостроителници. Те спират. Разполагаме с кораби за десет поколения занапред. Същото важи за всяка друга сфера в икономиката. Ужасът ще е колосален. Ще се разхвърчат безброй оси — и няма да има къде да отидат.
— Имаме идеи, които тъкмо…
— Вече чух за тях — прекъсна го безцеремонно Императорът. — Не става. Искате да вдигна данъчното бреме за АМ2. Но онова, което главите ви, изглежда, не могат да проумеят, е, че ако опразните джобовете на хората, те няма да могат да купуват и малкото, което ще сте в състояние да произведете. Не от войни са се сгромолясвали великите империи в историята, а заради парите или неправилното им управление. Когато
