Отмъщението на прокълнатите

Огромният кораб на космодрума беше „Нормандия“. Личната яхта на Вечния император.

— Как можах — запита се на висок глас Стен — изобщо да не се сетя, че не съм чак толкова чаровен и привлекателен, да ме вземат дяволите, та докато си седя в някаква читалня, най-голямата красавица на света по една чиста случайност да се влюби в мен?

— Не се подценявай — отговори Ким.

— Благодаря. Но защо тъкмо ти?

— Вечният император ми поръча да ти предам — когато или ако се досетиш, — че най-добрият справочник е онзи, с който спиш.

— Оо… по дяволите!

— Войната е отвратително занимание — промълви съчувствено Ким. — А сега… дали да не си навлечем нещо и да докладваме?

33.

Стен се качи с кисела физиономия по подвижната стълба на „Нормандия“, отдаде чест на офицера на палубата, изръмжа в отговор на опита на Ким да се сбогуват и закрачи тежко след пъргавия адютант.

Забеляза мимоходом любопитния факт, че при стъпването му на борда го посрещнаха осем гурки. Бяха необичайно безмълвни и носеха бели ръкавици.

Щом адютантът го въведе в една облицована с ламперия съвещателна зала, „Юкава“ двигателите на „Нормандия“ изсъскаха и корабът се вдигна.

Стен изобщо не се изненада, че в залата завари старши подофицер Алекс Килгър.

— Шибаният Император! — мърмореше Алекс. — Гепиха ме, тъкмо кат’ надзиравах ст’варването на мрамора за трапезарията ми. Шибаните земевладелци от нищичко не отбират. Прекъснаха ми отпуската, без да изръсят и една шибана думичка, а другата седмица се открива ловният сезон!

Щом забеляза Стен, прекъсна гневната си филипика и изсумтя:

— Шефе. Съжалявам, че шибаните мравки те налазиха и тебе. Шибаният Император. А бе тук трябва малко здрав разум и малко анархия.

Това вече беше прекалено, макар и съвсем мъничко. Стен размаха пръсти на жестикулационния „богомолски“ език:

„Млъкни, по дяволите. Стаята се подслушва!“

Килгър се ухили.

— Майната му. Майната им и на Императора, и на слушалките му! Ще си дрънкам, к’вот си ща. К’во ще ни направи? Ще ни прати пак на Хийт ли?

— Всъщност тъкмо това имам предвид.

Сухият глас естествено беше на Вечния император.

Флотски маршал Йън Махони остави разгневените политици да се укротят. Приближи се до прозореца на заседателната зала и погледна многозначително нагоре.

Дванайсет имперски свръхбойни кораба надвисваха над столицата Горж, скрити зад параваните си.

Махони изчака, после пак се обърна към събраните управници на Горж.

— Ще опиша ситуацията повторно. Горж предпочете да запази неутралитет в настоящата война. Императорът уважава това решение. Така или иначе, съгласно първоначално подписания договор между Императора и Горж, вашият свят ще се обърне за подкрепа и помощ към нас, ако във всеки бъдещ момент Горж бъде заплашен от нападение. Съгласно договора вие сте готови да окажете всяка необходима логистична помощ за тази подкрепа. Империята смята, че Горж е под непосредствена заплаха от нахлуване от страна на Таан. Това не бива да се случва. В замяна на това, че ще гарантираме вашата независимост, единственото, за което настояваме, е достъп до три от главните ви космодруми и нужните сгради за базиране на имперските екипажи за поддръжка.

— А ако не се съгласим да ви ги предоставим?

— Съгласно действащото имперско законодателство — продължи Махони, — можем да приложим клаузите за форсмажорни обстоятелства или правото на отчуждаване за обществена полза. Империята естествено ще приложи съответната реституция.

— Таанците с нищо не са намекнали, че възнамеряват да ни нападнат!

— Твърде коварни са — възрази Махони.

Усети, че става прекалено дипломатичен, а му се искаше да открие заседанието с: „Вижте какво, приятели. Седите си тук като тъпаци на самия ръб на Таанската империя. Получихте всички възможни облаги от неутралитета си. Но просто нямате късмет, че разполагате с единствения населен и напреднал свят, който ни е подръка“.

— Ще отправим протест! — каза друг политик.

— Имате пълно право. Дори ще ви напомня, че Имперският адмиралтейски съд има седемдесетгодишна съдебна практика.

— Подобен акт е морално осъдителен! Незабавно ще мобилизираме военните си сили.

Махони кимна учтиво, погледна отново кръжащата флота и вдигна шапката си със златни ширити от масата.

— Разполагате с шест часа, за да вземете решение. Беше ми приятно, господа.

Войната се беше проточила прекалено дълго, за да остави неразядени каквито и да било изискани морални принципи.

Всички стенни екрани в огромната зала показваха нещо, което напомняше доста охранен морж, който цамбуркаше в енергизиран плувен басейн.

„Моржът“ беше Рюкор, безспорно най-способният психолог на Императора.

Залата беше пълна с най-високопоставените й съветници и елита на имперската пропагандна машина.

Рюкор пръсна пяна от мустаците си — говорителите из залата изпращяха — и започна обобщението си:

— Едва ли съм подготвена да кажа съвсем точно на някое от вас, любезни същества, как да се справите с работата. Всевъзможните предложения и съвети, които видяхте на екраните, ще ви бъдат предоставени. Ако решите да се възползвате от някои от тях, за нас ще е чест и удоволствие. Естествено, нито една от възможните секретни операции не може да се обсъжда на това събиране. Но общо казано, вашето нападение би трябвало да е в две посоки. Първо. Победата на световете Дюрер е началото на края. Онези, които достойно услужат на Империята за ускоряване на победата, ще бъдат достойно възнаградени. Второ. Следва да се изследва проблемът какво означава да живееш под таанска диктатура, най-вече от гледна точка на един нетаанец. Отвоюваните от Таан светове ще бъдат отворени незабавно за посещения от акредитирани екипи на риалита и журналисти. Уведомена съм, че акредитационната политика ще е изключително либерална. Благодаря. На нашите семинари ще се опитаме да разработим някои по-цялостни стратегии.

Една жена се изправи и попита:

— А таанците? В каква насока ще тръгне имперската пропаганда?

— Повтарям, че не обсъждам секретните планове. Съвсем просто е. В периферията на Таанската империя ще бъдат изградени мощни предавателни възли, които ще се придвижват напред в хода на отвоюването на системите. Информационните излъчвания към Таан ще се изчерпват изцяло със случващото се.

— Дори ако загубим още някое сражение?

— Дори тогава. Опитваме се да убедим таанското население, че техните лидери никога не им казват истината.

— А подривните опити?

— Предполагам, че имате предвид брошури за зверства, риалитата, които разобличават корупцията, и т.н. Имам точни заповеди от Вечния император. Бих могла да ги формулирам по-изискано, но… той каза, че не е наша работа да се откажем да трепем войските, които таанците хвърлят срещу нас. Благодаря.