вероятно да разсъждават в по-различни категории.
Две смени по-късно огневи бригаден командир Хеебнер беше екипиран с косерчета, клещи, ножици и кошници и изчезна с тях надолу по склона. Неговата Ревностна младеж реши, че когато му дойде времето, ще разберат с какво се занимава.
И още една щастлива случайност: командващият адмирал на Итан, някой си Молк, проявяваше интерес към овощарството. Запита се защо на една разположена на стратегическа позиция ракетна база се нуждаят от земеделски инструменти и реши да направи изненадваща визита на въпросната база.
Слисани от оказаната чест, „ревностните младежи“ изпратиха адмирал Молк из чукарите заедно с неговия бодигард, за да разбере какво подготвя техният високоуважаван командир.
Хеебнер тъкмо броеше пъпките, като помръдваше безмълвно устни и преценяваше кой клон да подкастри и на каква точно дължина, когато чу приближаващ се тропот на ботуши.
Молк също беше голям късметлия.
Защото приблизително в същия този момент шест имперски флотилии удариха Итан.
Неуязвимите крепости и неуязвимите генерали почиват на лаврите си. Щом врагът е толкова побъркан да ги нападне, естествено само побъркани биха ги нападнали. Затова си почиваха на затлъстелите задници. Но пък нападателите не почиваха.
Командващият флотилиите имперски адмирал беше крайно разочарован, че на Итан няма никакви мощни таански кораби. След катастрофата на Дюрер всички те бяха изтеглени на Хийт за реорганизиране.
Въпреки това серията унищожителни нападения причини огромни поражения. Ракетната площадка на огневи бригаден командир Хеебнер беше заличена при първия удар; за негов и на овошките му късмет не бяха изстреляни ядрени ракети.
Това едва ли имаше някакво значение за неговите „ревностни младежи“. Оцеляха само трима от тях. При това толкова ужасяващо обгорени, че живяха само броени минути след нападението.
Когато стрелбата, пушекът и земетресенията утихнаха, стана ясно, че шест таански крайцера, дванайсет разрушителя и голям брой спомагателни транспортни кораби са раздробени върху площадките за кацане и излитане.
Итан си остана неуязвим.
Но без нито един мощен боен кораб и с отрязани от имперските сили продоволствени коридори не представляваше никакъв интерес. До края на войната Итан можеше да се справя, както намери за добре.
При същата операция бяха изолирани, парализирани и осакатени още неколкостотин таански цитадели.
Не че огневи бригаден командир Хеебнер нямаше занимание. Напротив, беше твърде зает: инструктираше командващ адмирал Молк как да се грижи правилно за овошките.
Изключително съществено занимание. Всички изолирани и забравени таанци на Итан трябваше да се хранят.
След продължилите девет месеца подробни инструктажи адмирал Молк настоя Хеебнер да започне да му казва Юки.
За адмирал Мейсън дипломацията беше дума, която може да бъде открита в речника някъде между „диплодок“ и „дисидент“. Това обясняваше отговора му, когато смятаният за неутрален конвой възрази:
„Имперски части… Имперски части… не разбирам вашата заповед да изчакам превземане. Ние сме от системите Умед. Повтарям, системи Умед. Съюзници на Империята. Товарът ни се състои от необходимо енергийно продоволствие. Моля, отговорете, край“.
Ако не беше крайно невъзпитан, Мейсън би могъл да предаде по кома съответната информация.
Че системите Умед, действително съюзници на Империята — на хартия, — се снабдяват с X количества АМ2. И че според предоставяната от агенти информация системите са въвели строга купонна система. Че приблизително двайсет процента от отпусканата АМ2 не се използва по нито един от познатите начини, а вместо това я продават изгодно на таанците.
Такъв би бил отговорът — на един добре възпитан мъж.
Но Мейсън отговори:
„Кораби Умед. До всички кораби Умед. Разполагате със седем минути. Изчакайте превземане. Всякаква съпротива ще бъде посрещната с максимална сила. До всички кораби Умед. До всички екипажи. Пригответе се да напуснете корабите. Корабите и товарите се конфискуват. Имперска ударна сила, Мейсън, край“.
Дано адмирал Мейсън не надживееше войната — това би принудило Императора да се справя с прищевките му.
— Режи — нареди Хайнис.
Войникът кимна, натисна бутона на горелката и преряза главния захранващ кабел към жилищната сграда над тях.
— Напред! — изкрещя Хайнис.
Стиснала зашеметяваща палка в едната си ръка и уилигън в другата, плюс двата си офицерски чина: майор (Имперски сили — корпус „Меркурий“ — в запас — временно) и капитан (Имперска полиция — Първостепенен — отдел „Убийства“ — постоянно), Лайза Хайнис поведе внезапното нападение нагоре по стълбите. Двамата мастодонти от Сигурността разбиха вратата точно в мига, в който Хайнис да нахлуе в апартамента.
Сивокосата възрастна жена се надигна в леглото, слисана, притиснала останките от опърпаната си дантелена нощница около кльощавите си рамене.
— Имперско разузнаване — заяви проформа Хайнис. — Андреа Хейл, арестувана сте по подозрение, че сте агент на вражеска сила. Уведомявам ви, че можете да бъдете задържана максимум шест цикъла без право на съд и адвокат. Уведомявам ви също така, че можете да бъдете подложена на военновременни техники за разпит, одобрени от съответните конвенции. Освен това ви уведомявам, че всяко съдействие, което окажете, ще бъде зачетено като изключително съществено доказателство, когато бъдете изправена пред съда.
Без да чакат специална заповед, главорезите измъкнаха възрастната жена навън и я помъкнаха надолу по стълбището.
В стаята нахлу екипът за обискиране.
Както се очакваше, откриха предавателя за броени секунди, аматьорски укрит в шкаф с фалшиво чекмедже, който вероятно беше любимата антика на възрастната дама.
Още един.
Хайнис остави екипа по доказателствата да прави снимки и слезе по стълбището.
Дотук шест. Още два.
Приблизително в един и същи момент Имперското разузнаване извърши над 12000 нахлувания. Минаха години за идентифицирането на таански агенти под дълбоко прикритие в главните светове. Но накрая всички бяха арестувани почти едновременно.
Хайнис изпитваше към себе си и към работата си дори още по-силно отвращение, отколкото след официално одобрените „изчезвания“, на които беше свидетел след провала на конспирацията, сложила началото на войната.
Щяха да поставят агентите под карантина, след което да им предоставят простичък избор: или да ги дублират, или да ги екзекутират. Военновременните наказания за шпионска дейност не се променяха.
Номерът мина. Почти веднага таанското разузнаване започна да получава абсолютно фалшиви сведения. Малкото агенти, които Империята не залови и които продължиха да изпращат точна информация, бяха заточени като двойници. Впоследствие бяха заловени, осъдени и екзекутирани наред с онези, които предпочетоха да останат патриоти на каузата си.
Рекапитулацията беше, че грижливо изградената таанска шпионска мрежа се превърна в едно от най- смъртоносните оръжия на Империята.
