Как се беше сдобил Конъл с кашата не беше грижа на Стен.
Стен предложи оферта с няколко единици на кило по-висока от цената, която Конъл можеше да получи от останалите търговци на черния пазар, и много над тази, която биха платили таанците.
Освен това беше готов да плати в твърди имперски кредити.
Подробна информация за случилото се на Дюрер все още липсваше. Но предприемачите бяха чули лоши неща. Освен това не се палеха особено по сделки с инфлационната и основана на вярата валута на таанците. Дори последните да успееха да спечелят, нима имперските кредити щяха да загубят стойността си? Никой не допускаше, че това би могло да се случи.
Освен това имперските кредити бяха устойчиви на атмосферни и други влияния и след като бъдеха заровени под белведера в имението, нямаше опасност да се износят, скъсат или да ги съсипят гризачи. Фактът, че притежаването на кредити те прави кандидат за бесилката, не тревожеше никого. Най-много да се наложи даване на подкуп.
Конъл прокара пръст по чашата си.
— Интересно предложение. Може ли да задам един досаден въпрос?
— Може.
— Носят се няколко интересни истории за миналото ти.
— Чувал съм някои.
— Връзки със самия Таански съвет, чух да казват. Човек със собствена армия, довери ми някой. Много, много интересно.
— Може би една-две са достоверни — подметна Стен.
— Може би.
Конъл не продължи с въпросите. Беше попитал само за да прецени реакцията на Стен. Разбира се, не получи никаква.
— Да се върнем на сделката. Нямаш репутация на глупак. Така че, предполагам, имаш представа за реалната пазарна стойност на моята високопротеинова каша.
— Имам. Оферта за доставка от тази сутрин седемдесет и пет единици на килотон.
— И въпреки това предлагаш осемдесет. Интересно. Ако ти не си глупак, и аз не съм. Приемам офертата.
Конъл получи парите след по-малко от час и продължи почти доволен по пътя си. Бе направил огромна печалба, без изобщо да му се налага да си цапа ръцете с онази високопротеинова гадост. Беше разбрал и каква е играта на Стен. Човекът всъщност се опитваше да свие пазара. Щом натрупаше достатъчно количество, щеше да врътне кранчета.
Конъл реши да реинвестира. Реалната стойност на високопротеиновата каша в склада му, разбира се, беше не половин милион, а три четвърти милиона. Щеше да коригира съответно цената.
Крайният резултат от маневрата на Стен: още по-малко високопротеинова каша на разположение на таанците на каквато и да е цена. Освен това бе дал своя принос за дестабилизирането на валутата им. Тези кредити, освен ако не бъдеха заровени, щяха да се върнат на пазара и допълнително да обезценят таанската валута.
Л’н се бе свила на една копринена възглавница и изглеждаше изключително сладка и заспала. Ушите й бяха наострени към разговора на масата до нея.
Четиримата таански офицери играеха на невероятно сложна игра с броене, няколко комплекта зарове и менящи се правила, която можеха да измислят и овладеят до съвършенство единствено военни с опит в убиването на дългите скучни часове по време на караул.
Случаят беше точно такъв.
Това й придаваше символ на статут — всеки, който познаваше правилата, и още повече всеки, който знаеше как да печели, беше природно интелигентен, част от таанската йерархия и по всяка вероятност благородник.
Играта продължаваше.
А офицерите разговаряха, без да обръщат внимание на дремещия до тях домашен любимец на Сен Клер.
Разговорът бе изключително интересен. Този и този бяха освободени поради липса на вина. Част X няма да бъде разгърната навреме в сектор Y поради недостиг на оръжия със среден обхват. А чухте ли за горкия адмирал Уусис? Новият му флагмански кораб е „Сабак“. Първият от клас „Амтунг“, знаете го. Какъв ковчег! Системите му не могат да прихванат повече от шест цели, без програмата им да блокира. Каза ми, че в машинната зала има течове по двигателя. Добре, че се перчи като герой.
Избухна смях и играта и разговорът продължиха, а Л’н запаметяваше всяка безценна разузнавателна информация, за да я предаде на Империята.
Килгър скочи от оберлихта върху най-горния сандък от високата купчина. Огледа безлюдния склад, скицира наум тактическия си план и пристъпи към действие.
Складът беше мястото за разпределяне на порциони. Всеки сандък съдържаше петдесет кашона порциони. Всеки кашон съдържаше еднодневните порциони за десет бойци.
Килгър носеше в джоба си шест консерви. Щеше да ги пъхне в различни кашони, след което щеше да запечата отново кашоните и сандъците, без да оставя следи.
Бедните типчета, на които се паднеха въпросните консерви, нямаше да останат доволни. Не че в кутиите имаше отрова. Всяка от тях съдържаше точно онова, което би трябвало да съдържа, и то беше точно толкова годно за ядене, колкото годна за ядене беше храната за военни. Но във всяка имаше и малка добавка.
Бедните цвъркащи дребосъчета, разчувства се Алекс.
Не че във всяка кутия имаше по цяла мишка.
Само опашките.
Килгър се запита колко ли време ще е нужно, за да гръмне слухът с какви лайна хранят бедните фронтоваци шибаните спекуланти.
Знаеше си, че няма да чака дълго.
— Халба бира? — предложи Стен.
Преливащ от самодоволство, Четуинд едва повдигна очи и се засмя.
— Напоследък пия само бренди.
— Животът те глези?
— Понася се — отвърна неопределено Четуинд.
Двамата не отделиха очи един от друг, докато сервитьорката наля питиетата, получи си парите, ухили им се и се понесе към бара.
— Значи успя — каза накрая Четуинд.
— Значи успях — съгласи се Стен.
— А моето… съобщение беше ли предадено?
— Беше. На най-високо ниво.
— И?
Стен сложи едно куфарче на масата и го побутна към него. Четуинд го огледа от двете страни, открехна го, след което моментално го затвори.
— Някой там ме харесва.
Стен се усмихна.
— Направо те обичаме, Четуинд.
Куфарчето беше фрашкано с таански пари.
— И какво се очаква от мен да направя с това?
— Каквото си поискаш. Имение в провинцията, ако това те устройва.
— Не. Вече си научих урока.
Наистина го беше научил. Беше отделил доста време да възстанови връзките си и да ги заздрави. Беше замесен в почти всички престъпления около космодрумите на Хийт. Дори беше започнал да подхвърля
