броня беше добра защита и отвън, и отвътре.
Двама оцеляха, но все пак бяха улучени от стрелците, докато изпълзяваха през задния спасителен люк.
— Не беше лошо — каза доволно зареждачът.
— Никак даже — съгласи се стрелецът.
Десет секунди по-късно от танка блъвнаха черни пушеци, после лумнаха пламъци.
Лесният начин за превземането на Колдиез беше отрязан.
Вирунга се запита как ли ще постъпи сега неговият все още неизвестен нападател.
Вероятно пехотинска атака.
Тъкмо това си помисли и Вихман. Но неговата набързо скърпена нападателна част все още се организираше и повечето импровизирани взводове не бяха заели позиции на стартова линия, когато свирките писнаха пронизително.
Приблизително една рота мърморковци пое нагоре по хълма. Веднага бяха изпозастреляни, а останалите потърсиха прикритие. Втора вълна не последва. Вместо това почнаха да издигат барикади по улиците и стрелкови позиции в жилищата.
Великолепно, помисли си Вирунга. Нямаме никакво намерение да контраатакуваме, а ако решат да правят обсада, вероятно ще издържим до пристигането на имперските сили.
Вероятно. И той се зае да подготви онова, което се опитваше да убеди сам себе си, че е неговата артилерия.
На здрачаване Стен и Алекс се бяха притаили на покрива на една от сградите.
По-голямата гравшейна беше скрита сред разрушенията под тях. Товарът й вонеше непоносимо, точно както беше обещал Килгър.
Стен долови възможност да създаде известен хаос.
Кадетите в гравшейните очевидно се опитваха да атакуват Колдиез, сякаш бяха скити, нападащи римски легиони. Шейните им се плъзгаха напред-назад и нагоре-надолу, а стрелците изстрелваха от време на време по някой и друг залп. Точни попадения. Почти всеки път улучваха Колдиез.
Стен изчака да мръкне и включи светлинния мерник на снайпера. Беше доста гадно оръжие, което изстрелваше миниатюрни защитени залпове, които при попадение отваряха в гърдите дупка, голяма колкото да се напъха цяла шейна. Но за разлика от тъканния уилигън, тежкият снайпер имаше модифициран линеарен ускорител за изтласкване на изстрела. Устройството не само осигуряваше точност на стрелбата, но и позволяваше мишената да бъде достигната, ако се скрие зад някоя стена. След произвеждане на изстрела ускорителят му придаваше въртеливо движение в подходящия момент и по този начин той завиваше в необходимата посока зад някой ъгъл.
Стен не се нуждаеше чак от това.
Насочи кръстачката на мерника към пилота на една от гравшейните и го смъкна от седлото. Стрелецът скочи към контролното табло, но също умря.
След броени секунди пет гравшейни кръжаха безцелно из покритите с разрушения улици под Колдиез.
Това щеше да причини необходимия хаос.
Двамата с Килгър се спуснаха по разнебитеното стълбище, покатериха се в гравшейната и бавно се понесоха напред. Придвижването им като че ли остана незабелязано — поне нито един от снарядите, които изтрещяваха около тях, не изглеждаше директно насочен.
Стигнаха до все още тлеещия танк и Килгър го обиколи с грава. Зави и посочи надолу.
„Тук ли?“
Стен отвърна също с жест:
„Десет метра по-нататък“.
Килгър спусна шейната.
И едва не се утрепаха.
Напук на крясъците и протестите на Вирунга, че е загубил бойния си компютър и петдесет процента от операторите на „Дрънкалник“, Соренсен сформира екип, който да действа от засада. Беше — поне доколкото му беше известно — единственият агент от „Богомолка“ зад стените на Колдиез. Но имаше военнопленници и от други наказателни части, които искаха да се реваншират. И те се измъкнаха от катедралата и тръгнаха към поразения трак.
Соренсен знаеше, че силите на Вихман трябва да преместят развалината, за да се придвижат. Тъй като си даваше сметка, че военните инженери напоследък са кът и не се срещат на всяка крачка, имаше намерение да ликвидира няколко специалисти по ремонтите.
Видя гравшейната да се спуска и запълзя към двамата таанци — мислеше си той, — които се измъкваха от нея. Не поглеждай, напомни си. Помощниците му го прикриваха. Соренсен приготви дългия церемониален нож, който носеше винаги. Първо щеше да се справи с по-едрия, След това…
На хоризонта блесна светкавица и всички застинаха като храсталаци. Отново се възцари мрак и двете цели на Соренсен отново оживяха. Ръцете на по-дребния посегнаха на една страна и се събраха, сякаш държеше пакет. Жестикулационен език, досети се Соренсен. Нима таанците го бяха задигнали от имперците? Реши да направи проверка и тихичко подсвирна — почти изсъскване.
Двамата мъже приклекнаха и вдигнаха оръжията си. Но не стреляха.
— Самоличност — прошепна Соренсен.
Стен долови, че шепотът не е на таански. Дебнещите в засада се бяха измъкнали от Колдиез.
— Имперци.
— Крачка напред.
Килгър пристъпи тромаво към него.
Соренсен почти беше загубил нощното си зрение — причина за това беше бедната на витамини храна, която им даваха таанците. Въпреки допълнителните дажби от складовете, които бяха открили, продължаваше да вижда Алекс като смътно петно — но той го позна.
— Ти ли си бе, Соренсен?
Това беше достатъчно.
Соренсен махна на екипа си да се приближи и запита с ръка:
„Нужда от помощ?“
Стен кимна утвърдително и посочи. Двама да охраняват. Останалите — да започнат да изливат.
След това повдигна леко предната част на гравшейната и полутечният товар се изсипа. Докато го разплискваше върху калдъръма, се запита дали не са лайна. Килгър задължително завършваше писмата си с някаква глупава фраза за нечии вонящи лайна. А умрелите коне наистина воняха. Килгър беше абсолютно прав — никой не беше плячкосал цеховете и суровината от цистерните би трябвало да свърши чудесна работа.
След като приключиха, се прегрупираха. Стен възнамеряваше да проникне отново в Колдиез през все още неразконспирирания тунел. Но Соренсен очевидно имаше по-добра идея.
Стен запрати гравшейната с пълна скорост надолу по улицата. Тя заподскача — блъскаше се в сградите и привличаше вниманието на всички. А Стен, Соренсен и останалите тръгнаха обратно към Колдиез. Стен отмени акцията на Соренсен — никой нямаше намерение да поправя строшения трак. Хората на Вихман бяха по-големи специалисти по грубата сила, а и бяха много по-добре въоръжени.
Стен се промъкна през открехнатата главна порта — надяваше се водоснабдяването на Колдиез да е наред. Целият вонеше. Вонеше на… умрял кон.
На много умрял кон.
Оказа се прав. Рано сутринта изтеглиха обгорелия трак от улицата през съседната сграда с друг танк. Ритуалният касапски нож на Соренсен нямаше да е от голяма полза.
Вихман атакува на зазоряване, както можеше да се очаква.
А Вирунга свали камуфлажната маскировка на артилерията си.
