подземен бозайник. Ако се налагаше да умре, предпочиташе да стане на открито.
Потеглиха в тъмното.
След десет часа детонаторът в купчината изоставена техника, провизии и цивилни дрехи щеше да се взриви. Всички членове на екипа, като се изключат Н’Ран, носеха през цялото време мембранни ръкавици, така че дори примитивната система за пръстови отпечатъци да не може да ги разкрие. Наетите в Куус Бей квартири бяха почистени, както се изискваше в „Богомолка“. Нямаше начин да са останали следи от ДНК или от каквото и да е друго, което да послужи за идентифицирането им при разследването след експлозията.
Всеки член на отряда имаше на колана си малък индикатор, който измерваше жизнените му показатели. Всяка промяна в статуса на носителя — като например смърт — водеше до взривяването му. Нямаше да остане тяло за аутопсия. С изключение на цилиндрите, цялото им останало снаряжение беше напълно обичайно за мисия на „Богомолка“.
Бригаден генерал Мейвис Симс беше положила същата клетва като Стен, но я разбираше по- различно.
Беше изгубила съня си след участието си във военната игра на Клисура XII, когато я привлякоха в конспирацията. Пет поколения Симс бяха служили на Империята. Семейният девиз, може би твърде патетичен, но прям, гласеше: „Верен до смърт“. Нито един Симс не му беше изневерявал.
Сега, дълбоко в сърцето на още една безсънна, изпълнена с размисли нощ, бригаден генерал Симс реши, че тя също не може да го стори.
Атмосферата в комуникационната зала на главната сграда премина от оживено вълнение в изнервяща скука. Военните техници сновяха напред-назад с часове, докато имперският флот наближаваше системата Хонджо. Членовете на Съвета тъкмо се настаниха на предните места, когато маневрата започна. Зашеметяващ списък от команди беше изстрелян към командира на флота. Отговорите, кратки и стегнати, заваляха обратно. По голямата комуникационна стена примигваха зелени и червени светлини, отбелязващи хода на събитията.
Беше изключително добро представление — като за начало. Но после рутинните действия, абсолютно необходими за успеха на всяко мащабно начинание, се проточиха. И се точеха. И се точеха. Имаше безкрайни обратни отброявания за всяко действие. После часовниците отново биваха нагласяни за поредната изключително важна стъпка.
По времето, когато флотът най-после се установи на позиции, пусна маскировъчните си устройства и изпрати примамката за Хонджо, Тайният съвет беше на крачка от това да отмени цялата операция, защото щеше да умре от скука.
Не за първи път през последните два часа Кес сравняваше разгръщащата се операция с няколкото бойни живина, които беше гледал. Сега напълно разбираше защо създателите им избягваха всякаква реалистичност. В живиното на военния командир му трябваха най-много три минути да определи целта. Следваха сцени, в които главните герои представяха своите цели в живота и възгледите си. Ако беше милостив и добронамерен, героят обикновено беше обречен. Ако беше циничен и мрачен, със сигурност доживяваше до края на последващото клане. След това цели легиони от флотилии се устремяваха към мястото на сблъсъка и се развихряше битката. Формулата изискваше мигновена победа, последвана от спънки, при които всичко изглежда загубено. А най-накрая смелостта и изобретателността на героите надделяваха над всичко.
Кес не харесваше живиното. Но това представление му харесваше още по-малко.
Той се размърда, когато малкият тактически кораб прекоси невидимата граница, отбелязваща територията на Хонджо. Всеки миг щеше да се излъчи предупреждение към нашественика и да се появи малък, тежковъоръжен патрул, който да накара тактическия кораб да напусне.
Планът беше тактическият кораб да пренебрегне съобщението. И ако продължеше да го игнорира достатъчно дълго, патрулът на Хонджо със сигурност щеше да открие огън. После гневът на имперския флот щеше да се излее над безпомощните Хонджо, за да ги накаже за тяхната дързост.
Близначките Краа поръчаха още храна. Огромната банкетна маса беше опразнена вече два пъти, и то предимно от тях. Те се тъпкаха, докато дори дебеланата преяде, после се извиниха и се отправиха към тоалетните. Последваха звуци от повръщане и след малко двете излязоха. Слабата, зачервена от напрежение, излъчваше сияйна радост от полученото облекчение.
Отначало Малперин, Кес и Ловет бяха отвратени. Но когато процедурата се повтори, им стана някак интересно. Със сигурност беше по-вълнуващо от ставащото на голямото комуникационно табло.
Докато сервитьорите внасяха още храна и напитки, в ефира се чу припукване и нечий глас заговори. От Хонджо!
— Тук центърът Хонджо, към неизвестния тактически кораб. Моля ви, идентифицирайте се.
Тактическият кораб остана безмълвен и възбудата отново се върна в комуникационната зала. Всеки от петимата се наведе напред, в очакване.
— Тук центърът Хонджо, към неизвестния тактически кораб. Нарушавате границите ни. Обърнете, повтарям, обърнете.
Все още никакъв отговор, както беше планирано. На големия екран се виждаше как тактическият кораб продължава неотклонното си движение напред. Изля се поредният порой от предупреждения, отново без никакъв резултат. Сега вече успяха да различат малкия патрул. Един от техниците прошепна на Кес, че на мониторите се вижда как от състояние на тревога минават към активиране на всички оръжейни системи. Стрелбата щеше да започне всеки миг.
Внезапно от устните на всички се изтръгна несъзнателен стон. Противно на всички предвиждания, патрулът на Хонджо се оттегляше.
— До неизвестния тактически кораб — долетя гласът на командира. — Предупреждаваме ви! Нарушението на нашия суверенитет е вече записано и ще бъде докладвано веднага на съответните власти.
— Какво става, по дяволите? — избухна едната от близначките Краа. — Защо копелетата не стрелят?
— Скапани страхливци — изкрещя другата. — Бийте се, дракх! Бийте се!
Въпреки тези окуражителни призиви Хонджо направиха точно обратното. Патрулът благоразумно подви опашка и избяга.
Съветниците бяха потресени. Техниците отбягваха гневните им погледи, да не би да стоварят отговорността на тях.
— Какво ще правим? — изсъска Ловет.
— Майната им, да продължим въпреки всичко — каза дебелата Краа.
— Не знам — намеси се Малперин. — Сигурни ли сте, че трябва? В смисъл, не се ли променя всичко така?
Кес смяташе, че е права, но пък от друга страна… Бяха толкова близо. Патрулът беше малък, флотът чакаше. А там имаше огромно количество АМ2. Може би…
В този миг комуникационният екран избеля. После стреснатите членове на Съвета се оказаха лице в лице с Пойндекс, шефа на корпус „Меркурий“.
Полковникът не се извини за прекъсването. Лицето му беше бледо, но безстрастно. Сякаш бе лишен от емоции.
— Бях уведомен, че отряд убийци се промъква насам и всеки момент се готви да нанесе удар. Уважаеми същества, оставете се в ръцете на охраната си. Няма причина за сериозно безпокойство. Ако следвате процедурите за сигурност, всичко ще бъде наред.
Членовете на Съвета бяха изпаднали почти в истерия, когато вратата се отвори и служителите от охраната с безизразните си лица нахлуха в стаята. После петимата управници, узурпирали цялата власт на Вечния император, се оставиха да бъдат изведени като малки деца, загубени в пустошта.
А някъде в далечната система Хонджо един флот очакваше заповеди.
Отрядът приближаваше към имението на Суламора. Отначало се придвижваха бързо. Все още имаше
