Изпита леко съжаление.
Компютърът го бе уведомил, че след напускането му на персонала ще бъдат изплатени големи премии. Щяха да им бъдат предложени още по-големи суми, за да се преместят на друга планета. Имението, библиотеката и всички останали сгради щяха да бъдат разрушени в рамките на две седмици. После запустелите земи щяха да бъдат дарени на планетарното правителство, за да бъдат използвани по негова преценка.
Жалко. Беше красиво.
Компютърът му беше казал, че има още десетина такива комплекса из цялата Империя.
Беше проучил шест години от съвременната история. Но все още не знаеше какво ще предприеме. Все още не. Но имаше още една задача.
Зад него проблеснаха светлини. Скърцащ гравислед, натоварен с плодове и зеленчуци, се движеше по пътя. Мъжът му махна.
Грависледът спря със свистене. Шофьорът се наведе и отвори вратата.
Мъжът се качи и грависледът се издигна.
— Не е ли малко раничко да се пътува на стоп? — подхвърли шофьорът.
Мъжът се подсмихна, но не отговори.
— Сигурно работиш за богатата откачалка, която притежава това място?
Мъжът се изсмя:
— Не. Такива като мен и богатите не говорят на един и същ език. Просто минавам. Загубих се. Много ви благодаря, че спряхте.
— Накъде?
— Към космодрума.
— Нямаш много багаж за човек, който ще пътува.
— Търся си работа.
Шофьорът се опита да сподави смеха си.
— Желая ти късмет, приятелче. Но трафикът на космодрума е бая разреден. Времената са трудни за екипажите на космическите кораби.
— Все ще открия нещо.
— Май си доста самоуверен? Харесвам хората, които не се предават. Името ми е Уинчлърс — шофьорът протегна ръка. Мъжът я стисна. — А твоето?
— Викай ми Рашид — отвърна мъжът. Облегна се на грапавата пластмасова седалка и се загледа напред, към просветляващия хоризонт, към космодрума.
КНИГА ВТОРА
ИМПЕРАТОР
Глава 13
Час след зазоряване службите за сигурност пуснаха петимата членове на Тайния съвет да излязат от защитените бункери. Имението бе обгърнато в мъгла. Те се вгледаха в кратерите, изровени от снарядите, разкъсали убийците, подредените в два реда трупове на защитниците от Тайните служби, покрити с платнище, разкъсаната бодлива тел и надупчената от шрапнели сграда. Върхът на хълма, откъдето Н’Ран бяха изстреляли ракетите, не се виждаше, скрит от кълба дим. Корабът, взривен от „Гоблините“, изстреляни от Алекс, се беше превърнал в радиоактивен облак, който отравяше всичко по пътя си, докато пълзеше към сушата. Четирима от тях бяха разгневени — как беше възможно това да се случи? Петият, Кес, се опитваше да определи какво точно чувства. През целия му живот никой не се беше опитвал да му навреди физически. Да унищожи кариерата и да вгорчи живота му да, но това бяха безкръвните похвати, свойствени за създанията от неговата среда.
Всички бяха вбесени. Кой и защо би им посегнал?
Близначките Краа, като по-обръгнали на физическо насилие, излъчваха чист гняв, примесен обаче и с още нещо — инстинктивното им лукавство.
— Трябва да разберем кои са водачите. Нападението е следствие от добре организиран заговор, а не случайно хрумване на група изперкали командоси.
— Съгласен съм — вметна Кес.
— Истинският водач може да почака — заяви слабата Краа. Тя беше разбрала точно какво искаше да каже сестра й. — Поне до понеделник. Злите създания, планирали този чудовищен акт, със сигурност трябва да се търсят сред Хонджо.
— Майната му на тактическия кораб — поде дебелата. — Сега разполагаме с истински трупове.
Ловет, както винаги, обобщи:
— Заговор. Разбира се. Това е далеч по-добре от някакво си нарушаване на териториалните граници.
— Ще дам заповедите на флота — въодушеви се Малперин и влезе вътре.
— Правилно — одобри едната Краа. — Първо ще отмъкнем АМ2, а после ще убием — бавно — онези, които в действителност ни заплашват.
— И тях — съгласи се сестра й, — и някои други. Сега разполагаме с оправдание да предприемем сериозно прочистване.
Любопитна особеност на социалните групи е, че те си изграждат характерен облик, който остава неизменен в продължение на много години, въпреки че съществата, формирали поведенческата линия на групата, отдавна са мъртви и забравени. За психоисториците подобна организация беше „Айснър“. Същото важеше понякога и за военните подразделения. Един от най-известните примери беше Седма кавалерия. Тя още от създаването си беше некадърно ръководена и винаги даваше много жертви по време на бой. Като връх на всичко веднъж всички нейни бойци бяха избити до крак. През следващите сто И-години подразделението беше участвало в три последователни войни и въпреки че бе превъоръжено с модерни оръжия, то пак не случи на командири и отново често загиваха войници.
По-нов пример беше Имперският двадесет и трети флот, който току-що беше получил заповедта да атакува световете на Хонджо и да заграби запасите им от АМ2. Когато Таанските войни започна, Двадесет и трети флот беше разбит и почти напълно унищожен, най-вече благодарение на некадърността на командващия го адмирал, който поне прояви благоприличието да загине по време на битката.
Беше сформиран нов флот. Той се сражава през останалата част от войната, командван не по-малко бездарно, и дори имперските военни подхвърляха, че е идеалната част за всеки, който изпитва интерес към прераждането.
Поради някаква незнайна причина Двадесет и трети остана действащо военно формирование след края на войната, въпреки че далеч по-боеспособни, по-известни и „по-късметлийски“ подразделения бяха разпуснати, а знамената им — прибрани в складовете.
Неговият адмирал — доскоро вицеадмирал на флота — беше някой си Грегор.
Той бе заел поста на адмирал Мейсън, който бе отказал да изпълни заповедите на Тайния съвет и подаде оставка.
Колкото и странно да беше, и единият, и другият бяха пресичали пътя на Стен. Мейсън го бе измъчвал брутално по време на обучението му за пилот и бе негов командир на смъртоносен изтребител по време на Таанските войни. Беше безмилостен човек и не проявяваше състрадание нито към своите подчинени, нито към врага, но беше един от най-добрите висши военни, с които Империята разполагаше.
Грегор, от друга страна, беше започнал военната си кариера с провал. Служеше в основното имперско гвардейско поделение на Стен, откъдето го изхвърлиха за сляпо следване на неправомерни заповеди по време на учение — атаката беше очевидно самоубийство, като по учебник. Наложи му се да се върне на туристическия свят, където баща му беше важна клечка — не чак толкова, колкото Грегор се хвалеше, но все, пак имаше завидно влияние. Възрастният мъж посрещна поредния провал на сина си просто с въздишка и го назначи на работа, в която се надяваше, че няма начин да обърка нещо. Но явно беше твърде голям оптимист. Когато започнаха Таанските войни, Грегор пожела да напусне — и без това беше съсипал отдела
