и обтегнал отношенията си с баща си — и да изчезне надалеч.
По време на война в армията приемаха почти всеки. Така и Грегор постъпи на служба. Този път обаче бе твърдо решен да успее и откри разковничето: Първо обмисли добре заповедите. Ако не те вкарват в очевидна неприятност, следвай ги сляпо. Създай си репутация на корав мъж. По време на война никой не любопитства особено какво е отношението към затворниците и какви репресивни мерки се предприемат. Грегор беше повишен.
Реши, че Имперските служби са подходящо място да се окопае, така че задвижи политическите връзки, които старателно си беше изградил. Поради недостига на АМ2 напливът към туристическите светове намаля и Грегор не виждаше смисъл да се връща у дома.
Когато постъпи във флота, репутацията му на суров командир вече беше известна. На Мейсън, един наистина корав мъж, му бяха необходими две седмици, за да прецени, че Грегор е не само некомпетентен, но и предопределен да пресъздаде версия на унищожението на ацтеките от Кортес в бъдещето.
И щеше да се окаже прав. За съжаление времето на Мейсън бе изтекло.
Тайният съвет внимателно подходи към избора на най-подходящия адмирал, който да оглави атаката над системата на Хонджо. В общи линии изборът им беше правилен. Мейсън щеше да изпълни заповедта и щеше да поведе достатъчно внушителен флот, за да убеди Хонджо, че разполага както с числено превъзходство, така и с подобри оръжия.
Но членовете на Съвета бяха отишли прекалено далече. Близначките Краа си бяха въобразили, че освен другите си заложби, имат и внезапно пробудил се талант на военни стратези.
Представата им за добра тактика беше толкова фина, колкото и начина, по който уреждаха споровете с работниците в мините.
Мейсън поиска да бъде освободен от длъжност. Искането му беше удовлетворено. Отвратен, той реши да замине на дълга почивка и да помогне на някои пенсионирани приятели да реставрират стар космически кораб за музей. Това спаси живота му.
Секунди след промяната в заповедите на Тайния съвет Грегор нареди Двадесет и трети флот да потегли. Корабите му изглеждаха внушително, макар че повечето оръжейни системи бяха извън строя, в очакване на резервни части, които изобщо нямаше да дойдат. Самите кораби разполагаха с около седемдесет процента или дори по-малко от необходимия екипаж и оборудване, така че командата „Пълна резервна мощност“ щеше да бъде посрещната от всеки инженер в двигателния отсек по същия начин като заповед, гласяща например: „Пълна публична содомия“.
Мирът не се беше отразил добре на Имперските армии. Особено по отношение на личния състав. Тайният съвет не правеше нищо друго, освен да окуражава желаещите да напуснат службата си. И мнозина го направиха. Твърде малко бяха хората наистина отдадени на флота. Тежките времена и ширещата се безработица бяха довели известен брой квалифицирани моряци. Но екипажът на Двадесет и трети флот беше такъв, какъвто можеше да се очаква: неудачници, изхвърлени отвсякъде поради некадърност, и авантюристи, които търсеха начин да се измъкнат от цивилния живот.
Още по-лошо, повечето от тях си даваха сметка, че са на ръба. Плащанията бяха непостоянни, наказанията случайни, а привилегиите бяха давани и отнемани произволно. Морал беше просто дума от речника.
Десет свята бяха избрани за първата атака — като „пример за назидание“. Два от тях бяха „складове“ за АМ2. На другите осем бяха главните градове на системата. И за двете цели обаче се предвиждаше една и съща стратегия. И едни и същи оръжия.
Неутронни бомби бяха хвърлени над градовете и областите на „складовите“ светове. Животът там беше мигновено изличен, но взривовете не засегнаха запасите от АМ2. Нито Грегор, нито Тайният съвет бяха сметнали за нужно да отправят предупреждение или да обявят началото на войната.
След атаката Грегор излъчи съобщение до Хонджо с искане да се предадат. Първа грешка: беше изпарил водачите им, които имаха пълномощията да преговарят с Империята. Втора грешка: беше уплашил здравата Хонджо, поне така си мислеше, и ги беше парализирал от страх.
Понякога чудовищната ярост, поне в началната й фаза, можеше да бъде сбъркана с уплаха.
Флотът на Грегор се настани на стационарна орбита и изпрати патрули около планетите с АМ2. После докараха пленените транспортни кораби, които щяха да образуват „космическия влак“.
Съветът беше подценил големината на запасите. Конвоят щеше да е дълъг поне двадесет километра.
А после кошмарът започна — Хонджо се вдигнаха на борба.
Нямаха водачи, нямаха ръководство. Просто — съпротива. Работниците, докарани, за да натоварят АМ2, вместо да работят, пребиваха някой от пазачите до смърт и се усмихваха, докато той береше душа. Саботираха всеки кран или подемна машина, до която имаха достъп. Разбиваха роботизираните системи и компютри.
Грегор се опита да вземе заложници, да налага наказания.
Но това не направи никакво впечатление на Хонджо.
Ако беше жив, Императорът щеше да предупреди Тайния съвет, че нещата ще се развият точно така. Хонджо бяха търговци до мозъка на костите си и макар да вярваха, че договорът е по-остър от меч, не пренебрегваха нито острите предмети, нито частните разрешавания на споровете.
Поробените работници Хонджо — тези, които бяха оцелели — бяха върнати на родните им светове. Моряци от флота бяха спуснати на планетите и използвани като работна ръка.
Положението се влошаваше все повече.
Долитаха и се приземяваха малки групи от съпротивата — отряди, взводове, роти и нередовни доброволчески части, които подеха партизанска война. Имперските войници и моряци не смееха да открият огън в градския лабиринт, където всяка сграда представляваше чудовищна бомба. Хонджо не изпитваха подобни угризения.
Флотът беше атакуван от патрулните кораби на Хонджо — леки, правоъгълни корабчета с трима смели мъже или жени на пулта за управление и бомба в товарния отсек. Камикадзе — божественият вятър — връхлиташе.
Сякаш цялата раса Хонджо беше затаила дъх за миг, за да чуе през вековете шепнещия глас на един пълководец: „Винаги можете да повлечете още някого със себе си…“
Това беше и не беше обсада. Имперските сили се втурваха в атака и загиваха. Беше битка и не беше битка. Несекваща поредица от убийства из тесните улички. Като че ли нямаше начин да ги спрат. Да изключат защитните екрани на разрушителите, за да предпазят себе си? Добре, но Хонджо пък щяха да атакуват разрушителите. Дори космическа яхта с кабина, натъпкана с експлозив, беше достатъчна, за да изкара разрушителя от строя. Три… или шест… или десет подобни малки корабчета… и ето, че оцелелите продължаваха към тежковъоръжените кораби.
Грегор се примоли за подкрепления.
Но нямаше кого да му пратят.
Всъщност имаше и кораби, и хора, но те чакаха на единия от складовите светове Ал-Суфи. Не можеха да помръднат без гориво. След като го получеха, можеха да подкрепят Грегор. А горивото беше у Грегор…
И мъжете, и корабите загиваха.
Грегор беше наясно, че не бива да се предава. Флотът трябваше да се завърне с АМ2.
И тогава офицерите му и старите космически вълци започнаха да дочуват разни слухове. Слухове от самата Империя. Някои добре познати им командири били освободени от длъжност и изправени пред съд. Понесоха се мълви за екзекуции. Моряците по палубите на Двадесет и трети флот не можеха да сторят нищо друго, освен да работят трескаво и да се молят, че и последният товар ще бъде качен, преди всички да измрат. Избор, така или иначе, нямаше.
Мейвис Симс не очакваше награда за предаването на участващите в заговора офицери — смяташе го за свой дълг към Империята.
В най-добрия случай с кариерата й щеше да е свършено и приятелите й щяха да я пратят в Ковънтри.
Но се случи нещо далеч по-лошо.
Трябваше да го предположи. Разкриването, разследването и наказанието за заговор за цареубийство
