следват собствени закони, ограничени само от милосърдието, което царят реши да прояви. Съдбата на Робер Франсоа Дамиен5, измъчван, завързан на четири коня и разкъсан, би могла да й подскаже какво я очаква. Самият Вечен император не се бе интересувал особено от участта на участниците в заговора „Хаконе“ след неговия провал и не бе проявил снизхождение. А тайните съветници бяха далеч не така благодушни, като Вечния император или упадъчния Луи XV.
Когато Симс взе решение да разкрие заговора на Махони, тя уведоми високопоставен офицер от разузнаването, неин познат, за плана за убийство и мястото и времето на изпълнението му. Нищо повече.
Какво щеше да се случи по-нататък… дори не й се мислеше.
Това, което наистина се случи, беше, че Симс бе арестувана, а съзнанието й беше щателно разровено от мозъчния скенер. Експертите следователи изобщо не се интересуваха дали Симс ще оцелее — като мислещо човешко същество или с увреден мозък.
„Да… има десет офицери на масата. Запишете лицата. Знае ли Симс имената им? Запишете ги. Следваща среща. Да. Точно тук. Амфитеатърът. Прояснете образа. Кой говори?“
Един от разпитващите знаеше:
— Проклетият Махони! Но той е мъртъв?!
„Продължете сканирането… това ще бъде докладвано. Сега. Ха, някакво празненство. По дяволите… Групата в ъгъла изобщо не поглежда към нея. Няма значение. Най-вероятно ще ги има и другаде.“
— Триста дяволи! Това отново е Махони.
— Кой е дребният в цивилни дрехи до него?
— Не знам. Виж, той говори, а Махони слуша.
— Имаме ли звук?
— Не. Симс тъкмо е минавала пред тази стая, когато някой е излязъл и е затворил вратата.
— Разберете кой е дребният. Щом може да накара вашия Махони да млъкне и да слуша внимателно, то със сигурност Съветът ще желае да узнае всичко за него.
Когато всичко приключи, близо осемстотин от почти хиляда конспиратори и техните помощници, присъстващи на военните игри, бяха разпознати със сигурност. Сред тях бяха Махони и Стен.
Когато приключиха, тялото на Симс беше кремирано. Фишът й изчезна от Имперските архиви. Пет поколения, отдали живота си в служба на Империята, потънаха в нощна мъгла.
Такова беше и кодовото име на операцията по задържането — „Нощна мъгла“. Списъците с набелязаните имена бяха разпратени. За тях щяха да се погрижат не само от корпус „Меркурий“ и „Богомолка“, но и от частните армии на Съвета.
Някои от заговорниците бяха арестувани и съдени публично. Други, подтикнати от заплахи за семействата им или просто обработени с медикаменти, признаха, че Хонджо наистина са организирали заговора с посредничеството на генерал отстъпник на име Махони. После им беше позволено да умрат.
Трети просто изчезнаха.
Поголовните арести разтърсиха Имперския офицерски корпус — помръкна престижът му, страх и параноя завладяха всички. Бяха наясно, че може да има нови „Нощни мъгли“.
В оригиналния списък фигурираха осемстотинте имена, изтръгнати от мозъчното сканиране на Симс.
В последствие оценките се разминаваха, но бяха избити поне седем хиляди същества.
Хората си имаха лични врагове. Всеки от членовете на Тайния съвет, с изключение на Кес, разреши част от личните си проблеми, докато списъкът се предаваше от ръка на ръка и постепенно нарастваше.
Когато списъкът с осъдените на смърт стигна до службите за сигурност, избрани да извършат задържането, за офицерите и местните командващи не беше проблем да добавят по още някое име. Или две. А защо не и шест.
Разбира се, ставаха и грешки.
Детски писател на име Уайт, много обичан и уважаван, имаше нещастието да живее в същото предградие като пенсионирания генерал-майор Уайт. Посред нощ вратата на писателя беше разбита. Той самият беше завлечен в хола и застрелян там. Съпругата му се опита да спре убийците. Застреляха и нея.
Когато грешката се разкри, водачът на наказателния отряд, служител на корпус „Меркурий“ на име Клайн, реши, че станалото е изключително забавно.
Глава 14
Алекс видя звяра да надига глава от разкъсаната плът и да вторачва кървясалите си очи в Стен. Огромните вежди потрепнаха и му придадоха убийствено изражение. Съществото избърса съсирената кръв от устата си с дългата си храстовидна брада и споходено от някаква зловеща мисъл, оголи едрите си жълти зъби.
Пристъпи тежко на тромавите си крака, бронята му проскърцваше под тежестта на многото оръжия. Направи три крачки напред, изтупа се, косматите му лапи за кратко обърсаха пода. Беше широко около метър от врата надолу и тежеше страховитите сто и трийсет килограма. Макар и високо само метър и половина, то притежаваше невероятна сила. Мускулните му клетки бяха с почти същата гъстота като тези на Килгър, макар че той произхождаше от свят с по-висока гравитация. Гръбнакът му беше извит, а масивното туловище завършваше с крака като дънери.
Създанието се изправи в цял ръст и размаха огромен рог, пълен със стрегг. В голямата зала виковете му прозвучаха като могъща и оглушителна експлозия.
— Кълна се в брадата на майка си. Това е непоносимо.
Съществото се заклатушка към масата и се извиси над Стен. Пиянски сълзи се изливаха от зеещите дупки, които Бор наричаха очи. Циврейки като разглезено дете, Ото се стовари до Стен. Дъхът му бе толкова пропит със стрегг, че можеше да свали обшивката на товарен космически кораб.
— Обичам те като брат — каза Ото през сълзи.
Вождът на Бор се обърна към пируващите си поданици, направи широк жест с пълния рог и разплиска цяла локва стрегг, в която спокойно можеше да се удави някой дребосък.
— Всички те обичаме като брат — изрева пак Ото. — Кажете му, братя и сестри. Не сме ли Бор? Крием ли искрените си чувства?
— Нееее — разнесе се вик от гърлата на повече от стотината събрани воини.
— Закълнете се, братя и сестри — заповяда Ото. — В името на замръзналите задници на дедите ни, ние те обичаме, Стен.
— В името на замръзналите задници… — дойде ответен вик, изтръгнат от повече от сто гърла. Ото прегърна Стен и захленчи.
Алекс потрепери. Изобщо не завиждаше на популярността на приятеля си сред тези същества.
В другия край на огромната зала, сред воините Бор имаше и неколцина човеци. Всички бяха вперили възхитени погледи в Стен — завърналия се герой, — но едни очи го гледаха с особен интерес. Името на притежателката им беше Синд. Много млада и много красива. С онази неустоима красота, която те сграбчва за сърцето през слабините. Освен хубавица, Синд беше и една от най-добрите снайперистки.
Личното й оръжие беше модификация на имперски снайпер. Стреляше с обичайните за Империята заредени с АМ2 и обвити в империум куршуми, но вместо лазер като изтласкващ механизъм използваше линеен ускорител. Самонагласящият се визьор задаваше разстоянието до целта. Визьорът можеше да се нагласи и на най-разнообразни честоти — в случай че набелязаната цел се е скрила зад нещо. Това беше оръжие, което буквално можеше да стреля иззад ъгъла. То никога не беше пускано на свободния пазар, не беше предоставяно на съюзници, получили имперско снаряжение. Синд се беше снабдила със своята от черния пазар, а след това беше направила допълнителни модификации според собствените си вкусове — приклад с дупки, конструиран специално за нея, увеличено тегло на дулото за по-добър баланс и по-малък откат, двоен спусък, двунога и още няколко нововъведения. Оригиналната пушка сама по себе си не беше лека, а модификациите на Синд я бяха направили още по-тежка. Но въпреки крехката си фигура тя я носеше с часове почти без усилие. Съвсем в разрез с предполагаемата неспособност на жените да упражняват сила с горната част на тялото си без употребата на хормонални импланти.
