— Тук.
— Добре. Няма да го очакват.
— Дори знам как ще го направим. Забравете оръжията. Забравете корабите. Забравете факта, че имат всичкото АМ2 гориво във вселената. Помислете за хората. Срещу кого се бием?
— Ти да не мръдна? — заяви Ото. — Бием се срещу Империята. Явно ти липсва стрегг. Пийни си малко.
Стен не му обърна внимание и продължи. Какви имперски войски имаха насреща си? Времената бяха тежки, но мирни. Екипажите най-вероятно бяха познатата сбирщина — опитни ветерани, бездарни кариеристи и нови попълнения от набързо обучени доброволци.
— Историческите факти те подкрепят — съгласи се Алекс.
— Второ. Техният адмирал, който и да е. Има на главата си правила и разпоредби.
— Оценка, направена на базата на недостатъчно данни. Само теория.
Стен се озъби на дребния си приятел, който явно беше намерил ново забавление в това да се изразява като говорещ боен компютър с шотландски акцент.
— Виж им формацията. А също и реакцията им на нашия кораб. Екраните на разрушителите се отместиха… това едно. Тежките кораби се приближиха към мястото на заплахата… това второ. Реакция — един кораб да приближи неизвестното, два излязоха пред екрана за подкрепление. Също както на фиш от военното училище.
— Само теория.
Така беше.
— Второ, Алекс, ако ти дам… четири кораба, можеш ли да организираш две лъжливи нападения?
Алекс се замисли.
— Мога. Но няма да се получи кой знае какво. Нямаме достатъчно време, не сме добре оборудвани за добра „илюзия“.
— Помисли още веднъж за войниците.
— Е, и?
— Няма ли това да раздвижи гъбата?
— Може би. — Килгър остави рога си и се изправи. — Но трябва да ги ударим силно и внезапно. Извинете ме, ама трябва да изляза по технически причини.
И излезе.
Ото потрепери силно. Това значеше с пълна мощност. А сетне щяха останат завинаги в космоса, ако не успееха да пленят товарните кораби.
Стен забеляза изражението му.
— Не се бой. Ако загубим — и все още сме живи, но нямаме гориво, — ще накараме Килгър да разбие люковете, да раздаде гребла и ще гребем до дома.
Ото се засмя гръмогласно. Битката обещаваше да е бърза и гадна. После се сетиха още нещо. Имаше ли този флот обща линия за връзка с адмирала? Много вероятно. Можеше ли тя да бъде засечена? Почти сигурно. Можеше ли да бъде анализирана, прехваната и заглушена? С комуникационно оборудване с достатъчна мощност… да.
— Най-малко четири от корабите ми имат достатъчно силни излъчватели, за да изкрещят оттук до Хадес шепнешком. Това не е проблем — каза Ото.
Изкрещят… шепнешком? Стен остави настрана сложните метафори на Ото и го попита какво има предвид. Той му обясни. Когато приключи, Стен седна, започна да пие стрегг и да премисля идеята. Беше брутална. Кървава. Практична. Такава, каквато можеше да се очаква от воин Бор — или възпитаник на „Богомолка“.
— Войниците на редовна служба — изказа мислите си на глас Стен — ще жадуват за отмъщение. Запасняците също… особено ако са имали неприятности с Хонджо, както се говори. Да. Напълни отново рога ми, приятелю. Умът ми започва да работи. Трябва обаче да внесем една лека промяна в идеята ти. Ще ни трябват шест, може би осем от най-добрите ти и кръвожадни…
Синд избухна една наносекунда след като получи заповедта от командващия си офицер. Беше разпределена в отряда за специални задачи и й беше наредено да предаде всичките си оръжия с изключение на пистолета и бойния нож. После й връчиха оръжието за тази битка — битка, която щеше да бъде предвождана от самия адмирал Стен. Битка, която щеше да донесе слава на всички.
Нейното оръжие се оказа малка камера с прикачен предавател. Шега? Не. Да не би, защото беше човек, а тези проклети Бор никога… Не. Другите седем същества бяха Бор — и бяха бесни не по-малко от нея.
Тя отказа да се подчини. Офицерът сви рамене и нареди да бъде поставена под стража. Тогава отстъпи, но изрази несъгласие със задачата.
— Няма да ти помогне, жено.
— Защо не? Имам права.
— Подай оплакване, ако желаеш. Наредено ми беше да избера осем от най-добрите си бойци. Които най-вероятно ще се озоват в сърцето на битката. И които имат шанс да оцелеят в сражението. Избрах ви съгласно нареждането.
— Зарежете комплиментите, искам да изразя несъгласие.
— Казах ти, протестирай колкото щеш. Заповедите идват направо от великия Ото и от адмирал Стен.
Синд повдигна оклюмалата си глава. Стен? Защо такъв позор?
Не, престани да се държиш като дете. Стен си беше Стен.
Сигурно имаше причина.
Ако можеш да разбереш мисленето на Стен, помисли си, тогава сигурно ще си тръгнал по Пътя на воина.
Глава 19
Двадесет и трети флот беше нападнат на по-малко от един корабен ден разстояние от безопасността.
След като се свърза с Ал-Суфи и чакащите подкрепления, Грегор си отдъхна. Даде почивка на екипажа. Промени бойната готовност — остави само една трета от екипажите на бойна позиция. На останалите беше заповядано да почистят кораба и да се приведат в ред.
Грегор се възприемаше като хуманен командир и беше наясно, че войниците му няма да искат да се появят на космодрумите като прошляци. Ако пък ги посрещнеха с камери, една тълпа от мърльовци нямаше да се отрази добре и на неговата репутация.
Първата атака дойде, докато Грегор беше в тоалетната.
— До всички… До бойните постове… Нападат ни!
Грегор изхвръкна на мостика в парадната бяла куртка, с която се беше издокарал — и по долни гащи. Бързо направи анализ на ситуацията, която мониторите показваха.
— Сър, вече наредих промяна на формацията спрямо ъгъла на атаката, според инструкциите ви.
Грегор наруга дежурния офицер и блъсна с юмрук пулта пред офицера, отговарящ за електронната защита.
— Обърнете екраните към нападателите.
Мъжът го изгледа учудено, после докосна бутоните бавно, сякаш не помнеше наизуст съответстващата команда. Нищо не се случи. Нападателите продължиха напред, идваха от горния десен квадрант. Пусна друга програма… нападателите изчезнаха! Само два кораба останаха на екрана.
Грегор тъкмо щеше да се развика на флагманския си офицер и да пребие отговорника за електронната защита, когато се задейства нова аларма. Друга формация идваше отдолу и към центъра — истинската атака. Грегор пое командването и нареди бойната формация да се обърне към врага.
„Шапката“ на гъбата се завъртя, докато бойните кораби променяха строя си и екраните на крайцерите и разрушителите ги следваха. Имаше два сблъсъка — един крайцер се „отърка“ в един от разрушителите, а два разрушителя се удариха един в друг. На крайцера оцеляха малко хора.
