Започна истинската битка. Бор се врязаха в мелето като множество пиратски шхуни сред армада. Това беше най-добрият начин на действие. Повечето от търговците имаха голям опит точно в такива корсарски и неравни битки. Щурмуваха — и печелеха, — като винаги правеха най-неочакваното — стрелкаха се във всички посоки, безумни и непредсказуеми като предците си.
Раздвоени между заповедите на Грегор да останат на едно място и бойния опит, натрупан през Таанските войни, повечето имперски командири очакваха да се сражават срещу обикновени, подредени в строй врагове.
Но тази битка притежаваше симетрията и логиката на абсолютния хаос. Стен насочи вниманието си към следващата стъпка. Бор не можеха да спечелят — рано или късно щяха да бъдат сразени, — но не се предвиждаше да с стигне дотам.
Двата му бойни отряда бяха: „Сарла“ — два крайцера, които набързо бяха пригодени за щурм над транспортните кораби; и „Джанчид“ — единайсет леки корвети и патрулни кораби. Точно толкова, колкото според Стен бяха и охраняващите транспортните кораби. Знаеше как Империята оборудва конвоите си — съпровождащите кораби бяха снабдени с електрониката и сензорите на влекачи от дълбокия космос.
Стен беше кръстил отрядите си на стари, почти забравени богове на Бор, за да повдигне бойния дух на воините си. Ако победата бе възможна, тези два отряда щяха да я извоюват.
Сега чакаше — ако това да се опитваш да запазиш самообладание на потъналия в хаос мостик, докато самият кораб се намира по средата на мелето, може да се определи като чакане.
Отряд „Сарла“: Двата щурмови кораба се приближиха към вече повреден боен кораб, на малко повече от минималното сигурно разстояние за изстрел. Ракетата на Бор отнесе по-голямата част от кърмата му и люковете на щурмовите кораби се разтвориха. Оттам бяха изстреляни абордажни въжета и трите кораба се свързаха.
Един Бор в космически костюм премина по тях и се качи на борда на имперския кораб.
— Първата вълна стигна — гласеше докладът.
— Ото!
Екранът примигна и образът на имперския адмирал беше сменен от поредица толкова ужасяващи кадри, че дори и най-великият режисьор на живина на ужасите щеше да онемее.
След ракетните попадения имперският боен кораб се бе превърнал в истинска кланица. Много имперски войници бяха загинали, когато след взрива атмосферата на кораба беше разрушена. Някои носеха костюми със затворени шлемове и тежки ръкавици. Не е лесно да изпълняваш корабните си задължения, когато си в скафандър.
Бор започнаха да разчистват кораба. Имаха ясни заповеди: никакви затворници. Трябваше да запишат всичко с камери.
Целият екипаж беше избит, до крак. Смъртта им беше заснета от Синд и останалите „оператори“. Образите бяха подбирани за максимално въздействащ ефект на смесващия панел в контролната зала на Стен и после препредавани по имперската командна връзка.
Бойният дух на младите бойци в никакъв случай не се повишаваше, когато виждаха на корабния екран как техни другари вдигат умолително ръце, но въпреки това ги колят като прасета. Някои кораби заглушиха тази честота — но пък загубиха връзка с командването за известно време, докато се създаде втора сигурна връзка. Други капитани оставиха екраните включени, та всяка част от касапницата да се запечата в съзнанието на екипажите им и да ги настърви.
Отряд „Джанчид“: Защитниците на транспортните кораби бяха леко въоръжени и слабо бронирани. Не успяха да окажат сериозна съпротива срещу оръжията на Бор. Шест от единайсетте бяха извадени от строя, след като получиха попадения. Два продължиха да се сражават с всички сили. Другите три избухнаха и се разлетяха на парчета. Бор загубиха един от корабите си.
От шестте контролни кораба бяха изпратени техници, които поеха управлението на навигационната система на транспортните кораби. Бор ги обградиха и плениха. Но това не беше достатъчно. Ако не успееха да завладеят повече транспортни кораби с АМ2, мисията на Стен щеше да се окаже провал. Но моряците от отряд „Джанчид“ имаха инициативата.
Двата все още съпротивляващи се контролни кораба бяха принудени да се предадат. След което се качиха на бордовете им и ги овладяха. Освен това електронните специалисти бяха успели да прехванат контролните честоти на два от унищожените кораби.
Командирът на отряда издаде заповед. Постепенно конвоят — пънчето на гъбата — се изви. Бор отклоняваха транспортните кораби така, както влекач би поел управлението на повреден кораб при кацане.
Тежките ескадри от крайцери реагираха късно на атаката, но реагираха и се подредиха за контраатака.
Стен видя контраатаката на екрана, сложи още един индикатор на формацията и го изпрати.
— До всички флотски единици — изкрещя той. — Индикирани са нови цели. Първостепенни цели. Самостоятелно командване. Тръгвайте!
Не дочака потвърждение и обяви:
— Ото, влизаме във втора фаза.
Ото натисна един превключвател. На прехванатата командна честота започнаха да се излъчват предварително заснетите кадри: мрачният и тежковъоръжен Ото се извисява над камерата, до него се виждаха Стен и още един страховит Бор. Наистина, представлението беше замислено от Стен, но той съзнаваше, че не изглежда дори и наполовина така зловещо, като Ото.
Гласът на вожда на Бор изгърмя:
— До всички имперски единици! Безсмислено е да продължавате съпротивата. Нареждаме ви да се предадете. Изстреляйте сигнали жълто-синьо-жълто, за да спасите живота си. Корабите, които се предадат, ще бъдат пощадени.
Стен не беше толкова глупав да се надява, че подобна евтина уловка ще му поднесе на тепсия целия флот. Но целеше да всее допълнително объркване.
Така и се получи. Няколко кораба се подчиниха. Някои от тях бях обстреляни от други имперски кораби. На трети пък изплашените моряци се вдигнаха на бунт и това създаде на офицерите по-належащи проблеми, отколкото ставащото навън.
Трийсет и девет кораба на Бор се врязаха в строя на крайцерите и внесоха допълнителен хаос. Откраднатите транспортни кораби бяха изведени от зоната на битката. Отдалечаваха се с максимална скорост.
Сега, помисли си Стен.
— До всички единици. Изтеглете се!
Това беше повратната точка. Бе откраднал скапаното им съкровище. Имперските войници имаха два възможни избора. Помоли се — как, по дяволите, бяха имената на онези богове на Бор, по дяволите, на който и да е бог — помоли се… да му донесат късмет. И дано проклетият адмирал останеше все така последователен.
А Грегор беше точно такъв. След като най-накрая беше успял да прокара втора сигурна командна връзка към флота си, той трябваше да нареди общо преследване на нападателите, под индивидуално или ескадрено командване. Но не го направи. Може би беше чувал за битката при Хатин, където Саладин подмамил армията на кръстоносците в пустинята и после ги избил малко по малко. Доколкото можеше да прецени, не беше невъзможно някакви части да чакат в засада.
Нареди флотът да се прегрупира — по части, ескадри и после в основната флотска формация. Прегрупирането най-малко изискваше визуален стандарт, към който войниците да се придържат. Но това бойно поле нямаше обозначения. Корабите търсеха своите водачи. Комуникационните връзки бяха потънали в хаос. А невъзможните команди на Грегор допълнително утежняваха положението.
Силите на Стен се отдръпнаха встрани.
Отряд „Сарла“, тъй като нямаше кого повече да убива, се изтегли обратно на щурмовите си кораби. Синд стоеше в единия край на сборната палуба, без да чува обикновените шумове, които се разнасят след края на сражението. Беше научила доста от Стен през този ден. Оттук нататък възнамеряваше да бъде близо до него. За да се учи и… Тя се усмихна.
Планът на Стен като че ли беше осъществен. Рискува малко от човечност и нареди десет кораба да
