Жертви от екипажа, всички категории: двайсет и седем процента.
Загуби на кораби, всички категории: трийсет и пет процента.
И като се добави всичко това към ниската бойна готовност още отпреди нахлуването…
Не му се пресмяташе даже.
И друг адмирал изпитваше не по-малко недоволство от състоянието на вселената.
Военното подразделение на флотски маршал Фрейзър беше заело позиции на три от четирите свята на Ал-Суфи. Заповедите бяха ясни. Да остане там, докато Двадесет и трети флот пристигне. Да зареди с АМ2 от транспортните кораби. Да обедини сили с Двадесет и трети флот и да поеме командването. Да продължи мисията към сектора на Първичен свят. Там щяха да я очакват по-нататъшни инструкции.
Тя имаше доста добра представа в каква форма се намира Двадесет и трети флот. В докладите си Грегор се беше опитал да представи положението във възможно най-благоприятната светлина, но въпреки всичко нямаше как да излъже. Затова сега тя очакваше една разбита и осакатена армия.
Фрейзър, доста агресивна по природа, споделяше убеждението на Нелсън, че човек не може да се забърка в твърде голяма неприятност, ако бързо откликне на шума от стражението. На драго сърце би променила заповедите си и би издигнала корабите си в опит да подкрепи ранения флот на Грегор.
Но не можеше да го стори. Наличното АМ2, с което разполагаше, щеше да стигне за не повече от половин И-ден летене.
Фрейзър не беше щастлив адмирал.
Двадесет и трети флот се прибираше у дома. Навигационният отдел беше предложил обиколен път от сектора Хонджо към Ал-Суфи, но Грегор го отхвърли.
Имаше няколко причини за това: състоянието на корабите му, неспособността на повечето от служителите на навигационната палуба да следват предложения многостъпков маршрут и най-накрая — страхът му от неопитността на офицерите, които трябваше да поддържат формацията на конвоя. Не, реши той, няма нужда от допълнителни неприятности — като сблъскали се крайцери например.
А и вече беше започнал да си възвръща присъщото поведение. Наричаше го самоувереност; подчинените му предпочитаха да го определят като арогантност.
Кой в тези времена би дръзнал да предизвика Имперския флот? Дори в сегашното му състояние на понижена бойна готовност? Почти никой. Кой разполагаше с гориво, за да рискува подобна битка? Нужна беше власт, за да заграбиш власт. Курсът им си остана праволинеен — доколкото навигационните траектории можеха да бъдат праволинейни при двигатели, задвижвани с АМ2.
Вахтите се сменяха. Грегор се почувства по-уверен.
Никакви срещи, с две изключения.
Докладваха му за малка лековъоръжена ескадра от бойни кораби. Патрул от системата? Грабители? Грегор не знаеше, но и не му пукаше. Двадесет и трети флот беше твърде силен, за да се осмелят да го атакуват.
Втората среща беше направо смешна.
Търговски кораб по погрешка се бе озовал на пътя на Двадесет и трети флот. Един разрушител се оказа на същата орбита. Но нищо тревожно — просто търговец от някаква неизвестна култура, наречена Бор. Корабният шеф на разузнаването — който отговаряше също така и за пощата, цензурата, спорта и забавленията — отдели малко време, за да прегледа един фиш. Бор? Подсвирна от изненада. Търговците доста се бяха отдалечили от родния си дом.
Стен се вгледа в образа на гъбата. Завъртя го няколко пъти на 360 градуса, измърмори нещо, после насочи фокуса по-навътре, доколкото „търговският“ му шпионски кораб му позволяваше. Не погледна повторно към оценката за категорията на силите на другия екран. Вече я беше запомнил.
Трети екран просветна:
БОЙНИЯТ АНАЛИЗ ЗАВЪРШЕН.
Стен отново не му обърна внимание.
Изправи се и започна да крачи напред-назад. Имаше на разположение четири дни, ако скоростта на имперския флот останеше постоянна, за да измисли план, да разположи войските си и да атакува.
Килгър и Ото стояха наблизо. Алекс се беше навел над своя компютър. Ото поглаждаше брадата си и гледаше „гъбата“.
— Врязваме се в тях и ги атакуваме. Няма да го очакват — предложи вождът на Бор.
— Така е — съгласи се Стен. — И аз не бих го очаквал. Но съм сигурен, че мога да измисля нещо по- добро, преди да се приближим достатъчно.
— Беше само предложение.
— Разгледано и отхвърлено.
Хвърли поглед към екрана на Килгър. Там се изписваше последната информация за флота на Стен.
Флот. Осемдесет и три кораба. Повечето от тях бойни, но никой по-лек от имперски крайцер. Повечето бяха създадени специално за опазващи сигурността мисии из купа. Други бяха въоръжени търговски и продоволствени кораби. Оръжията, електрониката и бойните костюми бяха изостанали поне с пет поколения от имперските. Лоша работа.
Но имаше и нещо още по-лошо: СЪСТОЯНИЕ НА ГОРИВОТО. Максимален запас при пълна скорост: единайсет И-дена. Събирането на гориво за набега беше оставило купа Лупус почти без запаси. Понастоящем флотът беше „паркиран“, а всички системи, които не бяха от жизнена необходимост, бяха изключени. Бяха невидими за придвижващия се имперски флот, скрити зад колапсираща звезда.
Екранът избеля, после добави допълнителни тревоги:
МАКСИМАЛНО ВРЕМЕ ПРИ СЕГАШНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА… което значеше, че ако останат „паркирани“, имат еквивалента на два И-века. ПРИ НОРМАЛНА СКОРОСТ… Единайсет корабни часа… ПРИ БОЙНА СКОРОСТ…
Стен не погледна числото. Концентрира се върху „гъбата“. Не би избрал подобна конвоираща формация — тежките кораби бяха концентрирани най-отпред. По-разумно би било да се разположат близо до центъра, за да имат възможност за действие във всяка посока, ако атакуващият използва лъжлива маневра. Лъжлива маневра. Хмм. Да, адмирале. Каква ще бъде уловката ти? Не забравяй — осемдесет и три кораба. Срещу… твърде много.
На екрана „шапката“ на гъбата започна да се плъзга напред-назад по „пънчето“, като побъркал се жироскоп. Килгър му се ухили.
— По дяволите, Алекс! Стига си си играл!
— Играта, както я нарече, е друго предложение, шефе. Или нямам право да давам предложения?
Ото се изправи.
— В името на въшливата брада на майка ми, трябва да излекуваме това заяждане. — Хвърли поглед към близкия екран. — Най-скорошен контакт… О, имаме време. Време за стрегг, дори и за махмурлук. Ще донеса роговете.
Сложи длан върху един от скенерите, вратата на отсека се плъзна настрани и той излезе.
— Съжалявам, Алекс — извини се Стен.
— Не се коси. Искаш ли да чуеш какво съм намислил? Само една малка идея, шефе. Нямам цялостен план.
Раздвижването на гъбата, продължи Алекс, се беше получило, след като беше „насочил“ почти едновременни атаки от различни посоки срещу имперските сили.
— Удряй отстрани, удряй отстрани и рано или късно ще загубят съгласуваност. За осъществяването на този план обаче ми трябват още двеста-триста кораба.
Ото се завърна със стрегга. В главата на Стен се въртеше идея. Той отмести рога, без да отпие, и каза:
— Мой ред е. Първо, знам къде да ги ударим.
Докосна една точка върху изображението на имперския флот.
