лиценз за АМ2, следователно точно ние трябва да осигурим правилното му ползване.
— Разбирам — кимна съществото Манаби. И определено го мислеше.
— Е, да говорим направо. Има ли проблем с някоя от тези точки? — Ловет говореше колкото се може по-заплашително. Не искаше да остане и грам съмнение какво ще се случи, ако господин Еку има възражения. Затова продължи в същия дух. — Защото, ако има, значи всички имаме проблем. Моите колеги от Съвета искат да знаят със сигурност кой на чия страна е. Времената са тежки. Необходими са сурови мерки. Или сте с нас — или с Хонджо. Ясно?
Господин Еку не мислеше, че е ясно. Но не беше такъв глупак, че да го заяви. Вместо това обясни, че толкова е бързал за срещата, та не е успял да получи пълномощия от правителството си. Голямо недоглеждане от негова страна, за което се извиняваше. Но беше необходима формалност. Иначе не би могъл да говори от името на всички Манаби. А не беше ли точно това, което искаше Ловет?
— Настоявам въпросът да се реши. Не желая никакви неуредици, които някой изпечен адвокат по-късно би могъл да използва. Добре. Вземи каквито пълномощия ти трябват. Направи го добре. Направи го както трябва, и то бързо. Ясно ли се изразих?
Господин Еку отвърна, че Ловет се изразява с безупречна яснота.
Ултиматумът на Тайния съвет постави Махони в нещо, което Килгър наричаше гнездото на дрозда. Йън имаше съвсем смътна представа какво е дрозд, но изобщо не знаеше какво място би обитавало такова създание. Нещо нависоко сигурно. Махони разбра, че правилно е пресметнал развитието на ситуацията, след като дългият политически танц, който Стен беше изтърпял, му беше спестен при началните преговори с Манаби.
И ето че господин Еку сам повдигна въпроса. Без встъпителни думи, той описа невъзможния избор, пред който Ловет ги беше поставил. И двете възможности бяха неприемливи.
Йън не каза: „Предупредихме ви“. Нито се опита да губи времето на господин Еку с утешения. Вместо това подходи директно, също като него. Накратко обрисува основния план на Стен.
Младият адмирал си беше наумил провеждането на публично дело за убийство. Делото щеше да се гледа от независим трибунал, съставен от най-уважаваните същества в Империята. Не трябваше да има никакво съмнение в честността им. За да се осигури безупречността на заседанията, Стен предложи господин Еку да бъде неутрален арбитър. Само на него щяха да бъдат дадени правомощия да наблюдава дали всички улики и доказателства се разглеждат с пълна безпристрастност.
По време на заседанията на трибунала Стен и Махони щяха да направят всичко по силите си, за да осигурят безопасността на участниците.
— А възможно ли е това? — попита господин Еку.
— Не напълно. Затова казвам, че ще направим всичко по силите си. Нищо повече.
— Съвсем разбираемо — кимна господин Еку. — И честно.
Махони не беше изненадан от отговора. Беше далеч по-добро предложение от ултиматума на Тайния съвет. Продължи с уверението, че със Стен ще се постараят всеки миг от процеса да бъде излъчен колкото се може по-далеч. Имаха намерение всяко същество в Империята да получи възможността да научи безпристрастно изложените факти по време на процеса. Не се налагаше да обяснява, че Тайният съвет ще си послужи с всякакви средства, за да попречи на подобна публичност.
— Ще ги поканите ли да се защитят? — попита господин Еку.
— Разбира се.
— Те ще откажат.
— И какво от това?
Еку се замисли за момент.
— Наистина, какво от това.
Не беше нужно да обяснява, че ако трибуналът ги признае за виновни, това не означава, че членовете на Съвета доброволно ще се предадат на съдниците си. Стен търсеше моралната тежест на присъдата, за да наклони везните. Ако бъдеше обосновано както трябва, решението щеше да всее толкова много разногласия и страхове сред поддържниците на Тайния съвет, че всичките им съюзници щяха да се отдръпнат от тях. Какво друго можеха да предложат освен АМ2? А бяха доказали, че са неспособни да го доставят.
— Кой ще избере членовете? — беше следващият въпрос на господин Еку.
Махони заяви, че подобно доверие може да се гласува само на някой Манаби. Същото се отнасяше и за провеждането на срещите с потенциалните кандидати. Господин Еку трябваше да поеме още един свръхсекретен проект, да снове от една система към друга, като през цялото време внимава да не оставя никакви следи. Щеше да има пълна свобода в това отношение, не само заради доверието и секретността, но и от практически съображения. Като се изключи Вечният император, кой друг притежаваше подобни умения?
Господин Еку имаше някои свои виждания относно Вечния император, но не ги сподели с Махони. Ако го беше направил, щеше да се изненада, че Йън мисли по почти същия начин. А Махони щеше да е още по- изненадан, ако узнаеше, че тъкмо това бе накарало съществото да вземе решение.
Докато Манаби все повече се убеждаваше, че трябва да приеме предложението, Махони се замисли за втората част на плана на Стен. Не беше дал никакво обяснение за отсъствието на Стен. Не липсата на доверие го караше да мълчи, а старото нерушимо правило на корпус „Меркурий“ за пазенето на информацията. Пък и ако беше казал за мисията, не беше сигурен дали няма да разколебае господин Еку. Ако Стен се провалеше и този път, всички усилия пропадаха. Независимият трибунал щеше да е едно напразно усилие.
— Един последен въпрос — каза господин Еку. — Каква е законовата основа за този трибунал? Какъв е смисълът да го провеждаме, ако нямаме зад гърба си силата на законите?
— Не знам — отвърна Махони. — Стен обаче беше сигурен, че ще попитате. И каза да предам, че няма никаква представа. Не разполагаме с полкове от адвокати под наше командване.
— Така е наистина — съгласи се господин Еку. — Боя се, че не мога да си представя обстоятелства, при които Императорът би позволил подобно нещо. Не би дал на никого подобна власт. Не и над него самия. А проблемът, пред който сме изправени сега, е, че Съветът управлява от негово име. Със същите прецеденти и същата сила на закона.
— О, не съм сигурен в това — възрази Махони. — Като се има предвид колко стара е Империята, нещо подобно трябва да се е случило поне веднъж.
— Навярно сте прав — каза господин Еку. — Един прецедент ще ни свърши работа… Много добре, ще го направя.
Флотски маршал Йън Махони почувства силно облекчение. Той и създанието Манаби доуточниха още някои подробности и стана време да си тръгват. На сбогуване господин Еку добави нещо, което доста учуди Махони.
— О… да… имам послание за нашия млад адмирал — бяха думите на господин Еку.
— Да?
— Кажете му, че с каквато и мисия да се е заел — ако тя се провали…
— Да? — гласът на Махони потрепна от напрежение.
— Кажете му, че все още очаквам да се видим отново. Независимо от изхода. И само се надявам, че ще е на място, където всички същества могат да летят.
— А той ще разбере ли посланието ви? — попита Махони.
— О, да… ще разбере.
Глава 17
Мъжът, който наричаше себе си Рашид, погледна към табелата: ТЪРСИ СЕ ОПИТЕН ГОТВАЧ, ДЪЛГИ ЧАСОВЕ, НИСКА ЗАПЛАТА, МАЛКО ПОЛЗИ, ТЕЖКА РАБОТА, БЕЗПЛАТНА ХРАНА. Мъжът се усмихна леко. Най-малкото беше честно.
Над нестабилната сграда блестеше многоцветна табела, заслепяваше погледа: ПОСЛЕДЕН ВЗРИВ, ЧАЙНА — СТАЯ И ВЕЧЕРЯ. Под него: СОБСТВЕНИК: ДИНГИСУАЙО ПАТИПОНГ.
Трима подпиращи се един на друг моряци излязоха от съседния бар и тръгнаха надолу по разбития
