рубигинозата все пак не предвещаваше нищо добро.
Далеч по-логично беше убийството на Императора да не е извършено от самотен луд. Много по- вероятна бе възможността да е плод на заговор. А кой би спечелил най-много от подобен заговор? Отговорът стана напълно очевиден, когато влезе в заседателната зала.
Всички бяха обзети от бяс. Близначките Краа бяха станали червени от гняв. Ловет тропаше с ръка по полираната маса и викаше, че трябва да се предприемат действия. Малперин бълваше потоци от псувни по адрес на ужасните лъжи, които се разпространявани по техен адрес.
Когато видя гневните им реакции, Пойндекс разбра, че инстинктите му не са го подвели и се вгледа в убийците на Вечния император.
Защо иначе ще избухват така? Ако обвиненията бяха измислени, щяха да ги оценят просто като политически ход на враговете си. Членовете на Съвета имаха опит в света на бизнеса и сигурно се бяха сблъсквали с подобни клевети през целия си професионален живот.
Забеляза и израза на лицата им, когато спираха да крещят, за да си поемат дъх. Не си въобразяваше вината и страхът в погледите, които си разменяха. Върхът на всичко бяха близначките Краа. В притеснението си те си размениха ролите. Докато продължаваха да поглъщат обичайните огромни количества храна, кльощавата спря безкрайните си посещения до тоалетната. Дебелата пък започна непрекъснато да ходи да повръща.
В този миг страхът го сграбчи. Тъкмо беше успял да постигне амбицията на живота си. Като член на Тайния съвет, Пойндекс беше осъществил мечтата си за огромна власт. Знаеше, че може бързо да я консолидира и заздрави още повече, като научава кои бутони за манипулация да натиска. Никога не беше имал желанието да бъде велик тиранин, единствен самодържец. Предпочиташе да стои в сянка, така беше и по-безопасно. Също като Кес, той не хранеше голяма любов към показните прояви на властта и без недоволство оставяше другите членове да блестят с изявите си. Пойндекс знаеше, че може да получи каквото поиска далеч по-лесно като същество, което прави услуги, а не моли за тях.
Преди обвиненията на трибунала да бъдат оповестени, той едва беше започнал да се възстановява от загубата на своя ментор. Когато Кес — по-скоро безпомощното същество, било преди Кес — беше върнат от мистериозното си пътешествие, той разбра, че е загубил главния си поддръжник във всеки сблъсък с останалите от Съвета.
Но от друга страна така беше засилил влиянието си сред тях. Те се вслушваха внимателно в съветите му по всички въпроси, не само военните и свързаните с разузнаването, но и по отношение на имперската политика. Никой не повдигна въпроса мястото на Кес да бъде заето от друг.
Сега, като се замислеше за това, реакцията им за случилото се с Кес беше също доста странна. Приеха го тихомълком, без особени емоции. Не зададоха истински въпроси и набързо уредиха настаняването на бедното същество в строго секретна военна лудница. Всъщност изглеждаха дори облекчени. Пойндекс реши, че така се освобождават от един съучастник, който би могъл да разкаже истината.
Докато Тайният съвет се мъчеше да измисли контраатака, Пойндекс реши, че първо трябва да се погрижи за себе си. Беше очевидно, независимо от изхода, че тези създания са обречени. Не беше важно дали ще унищожат трибунала. Самите обвинения щяха рано или късно да ги свалят от власт.
А той нямаше никакво намерение да се срива с тях. Така че докато колегите му се възмущаваха и се вайкаха, той започна да преглежда запасите си от трикове за оцеляване.
Близначките Краа искаха да изстрелят няколко флотилии във всички посоки. Системите, дори косвено свързани с трибунала, трябваше да бъдат пречупени и там да се настанят имперски гарнизони. Ловет и Малперин одобриха. Пойндекс ги изчака да се успокоят малко и заговори:
— Споделям възмущението ви — поде той — и макар че името ми не се споменава в тези ужасни лъжи, смятам, че нападението срещу който и да е член на Съвета е нападение срещу всички нас. Но нека бъдем реалисти. Нямаме и една десета от необходимото АМ2, за да осъществим такава широкомащабна операция.
Думите му бяха посрещнати с отрезвено мълчание. Всичко казано беше вярно. Започнаха да стесняват обхвата на операциите, направлявани внимателно от Пойндекс. Накрая решиха, че ще има само една цел: Нютон. Елитен флот щеше да бъде изпратен там и оцелелите — ако имаше такива — щяха да бъдат докарани на Първичен свят, за да бъдат наказани. Малперин предупреди, че войските може да не са чак толкова лоялни, предвид скорошните военни чистки. Пойндекс разбираше тревогата й, че самите обвинения могат да предизвикат бунт. Трябваше да се постарят в екипажите да попаднат само най-лоялните.
Преди споразумението да бъде постигнато и флотът изпратен, Пойндекс отправи последно предупреждение за протокола.
— Сигурен съм, разбира се, че това трябва да бъде направено — каза той. — Всички говорихте много убедително. Но би било непрофесионално от моя страна, ако не изтъкна опасностите от подобно действие. Струва ми се, че е по-добре да не обръщаме внимание на ставащото. Вече сте наредили заглушаване излъчванията на заседанията из цялата Империя. Спрете дотук. Не давайте никакъв отговор. После оставете всичко да отшуми. Можем да ги арестуваме, когато пожелаем. Освен това самата атака може да даде обратен резултат. Собствените ни съюзници могат да се уплашат от нас. Но вярвам, че сте наясно с всичко това. Просто излагам съображенията си, така че никоя подробност да не остане неразгледана.
— Да вървят по дяволите съюзниците — изръмжа едната Краа.
— Ако не предприемем действия, някой глупак може да реши, че тези възмутителни обвинения са истина — допълни Малперин.
— Изпратете флота — извика Ловет.
Пойндекс изпрати флота. Но когато даваше заповедите, повика най-доверените си помощници. Много следи трябваше да бъдат заличени.
Искаше да изпревари събитията.
Глава 28
Имперски гвардейски капитан Хосфорд в оставка изкачи хълма, подпря се на тояжката си и изчака пет дълги минути, в които да успокои дишането си, преди да се отправи надолу към следващата долина и нагоре към следващия хребет. Хълмове, помисли си той. Хълмовете на проклетите Хималаи!
Не само че се чувстваше твърде дебел и твърде стар за тази задача, но и тя беше напълно безполезна и неблагодарна.
Имаше две вечни неща в Империята. Пистолетът и бомбата бяха доказали, че едното е смъртно. Другото бяха гурките.
Гурките бяха най-добрите воини, които който и да е свят можеше да роди, бил той човешки или не. Повечето хора се надяваха, че вид от по-смъртоносни убийци няма да се появи — или ако съществува такъв, ще застане така твърдо на страната на Империята, както гурките. Гурките и Империята бяха едно и също за милионите хора, които гледаха „живите“ предавания.
Тайният съвет искаше те да се върнат. По две причини: искаха телохранителите им да бъдат абсолютно верни и неподатливи на корупция, а същевременно така щяха и да легализират управлението си.
Това беше задачата на капитан Хосфорд.
Хосфорд беше — преди години, преди цял един живот — командир на гвардейците гурки в императорския дворец Аръндел. Беше многообещаващ офицер, с изгледи да получи висок пост — както всеки, избран за капитан на гвардията.
Службата изискваше всеотдайност, даваше твърде малко време за личен живот, както Стен се беше убедил, след като беше заменил Хосфорд на този пост.
Всичко се беше развивало добре до мига, в който Хосфорд се влюби. Безумно и безвъзвратно. До такава степен, че беше покрил стените на квартирата си със снимки на Маев. Маев никога не каза нищо, но Хосфорд разбра, че трябва да избира — службата или нея.
Използва всички възможности, за да се освободи. Военните не се отнасяха благосклонно към свой избраник, който променяше плановете, вече предначертани за него. Така че единственото назначение, което му бе предложено, беше изгнанически пост в пограничен свят.
Очевидно с кариерата му в Гвардията беше свършено. Той се оттегли от поста си, избра да не се записва отново в армията, когато Таанските войни започнаха, и тръгна да скита с Маев. Мислеше си, че
