Едуин X. Бърба, командващ армейските сили на Съединените щати, и генерал Джим Линдзи, командващ специалните операции на Съединените щати.
В края на ноември и началото на декември конвенционалните сили и силите за специални операции проведоха подробни учения във Форт Браг, във военновъздушната база „Еглин“ и в Панама. Тъй като оперативната сигурност беше важна, ученията бяха маскирани като рутинни. Само старшите командири и щабове знаеха за връзката с истинския план за непредвидени случаи.
С продължаващото влошаване на ситуацията в Панама Стайнър се убеждаваше все повече и повече, че е само въпрос на време, преди да се наложи прилагането на плана. Всички подразделения бяха обучени и готови, но обучението продължаваше, за да се поддържа готовността на подразделенията. Сега започна чакането.
Националното командване никога не е желало изпреварващ удар, тъй като това щеше да се приеме по света като „инвазия на най-силната нация в света срещу малък и неподготвен противник“ — използване на ковашки чук срещу бълха. Вместо това те искаха да се възползват от някой инцидент, който да оправдае операцията в очите на света.
На 15-ти декември Националното събрание, назначено от Нориега, гласува за превръщането му в правителствен глава и „главен лидер на борбата за национално освобождение“. Друга резолюция заявяваше:
Република Панама се намира във фактическо състояние на война със Съединените щати, откакто продължава американската агресия под формата на икономически санкции, наложени през 1988 година.
Поводът
Около 21,30 ч. вечерта на 16-ти декември, събота, четирима млади офицери, току-що приключили дежурството си в щаба на САУТКОМ, шофираха към центъра на града, за да търсят пицария, когато бяха спрени от пътна блокада на ПОС близо до Командансия. Войниците на ПОС започнаха да блъскат колата, опитвайки се да измъкнат американците от нея. Шофьорът даде газ и бързо потегли. Войниците откриха огън. След по-малко от минута, когато всичко приключи, един офицер бе ранен в глезена, а старши лейтенант от морските пехотинци Паз беше смъртоносно ранен.
Малко по-късно ПОС спря на същата блокада флотския лейтенант Адам Къртис и съпругата му Бони, които бяха свидетели на инцидента със стрелбата. Те бяха отведени в Командансия и разпитани в присъствието на офицер от ПОС. Там Къртис бе ритан в главата и слабините, а жена му заплашена със сексуално насилие и принудена да стои права, облегната на стена. Накрая тя колабира. Когато лейтенантът протестира, разпитващите го от ПОС запушиха устата му с парчета хартия, допряха пистолет до главата му и отново го ритнаха няколко пъти в слабините.
— Съпругът ти никога вече няма да го бива в леглото — заяви на Бони един от разпитващите.
След четири часа подобни мъчения ПОС внезапно ги освободи.
Генерал Търман научи за тези инциденти в 23,00 ч. вечерта във Вашингтон, където се бе върнал за срещи. Той моментално отлетя обратно за Панама.
Горе-долу по същото време свързочният екип в Панама съобщи на Стайнър във Форт Браг.
Нориега бе издал комюнике, в което обвиняваше четиримата американски офицери за инцидента със стрелбата, твърдейки, че не са спрели на пункт за проверка на ПОС, стреляли са по посока на Командансия и са ранили трима панамци — един войник, един цивилен и едногодишно момиченце.
На другата сутрин в неделя, 17-ти декември, Стайнър се свърза по осигурената телефонна връзка с генерал-лейтенант Кели:
— Генерал Търман препоръчва прилагането на оперативния план — съобщи му Кели. — Председателят на СНЩ, министърът на отбраната и аз ще информираме президента. Има ли нещо, което искаш да предадеш?
— Да, има — отговори Стайнър. — Случилото се е достойно за съжаление; не можем да сторим нищо, за да върнем лейтенант Паз или да облекчим болката и страданието на флотския офицер и неговата съпруга. Но можем веднъж завинаги да почистим тази каша с прилагането на пълния оперативен план и това е моята препоръка. Готови сме да го направим веднага.
Стайнър продължи:
— Трябва ни решение за началния час; аз бих предпочел той да бъде 01,00 часа. Имам три причини за това: първо, тогава приливът в Панама е най-висок (разликата му там е 13 метра). „Тюлените“ ще трябва да плуват до някои от мишените си, за да поставят експлозиви. Ако определим неподходящ час, те ще трябва да вървят по калното дъно на морето, компрометирайки операциите си и силно увеличавайки риска от неизпълнение на критичните си мисии в началния час. Второ, искаме да сведем до минимум вероятността за ситуации със заложници. За тази цел ни трябва начален час, в който ще е малко вероятно кацането на голям граждански самолет с неколкостотин пътници на международното летище „Торихос-Токумен“. Ние наблюдаваме летището от два месеца и там рядко каца голям самолет след полунощ. Трето, имаме три главни цели, които не можем да осигурим в началния час. След като се включи в операцията 45 минути след началния час, на 82-ра въздушнопреносима дивизия й трябват четири часа за извършването на три въздушни нападения с размерите на батальон преди разсъмване. Ако началният час е в 01,00 ч., ние вярваме, че повечето от сраженията ще са приключили до разсъмване.
Кели обеща да предаде това на президента и да се свърже отново със Стайнър след срещата. Той се обади в 17,15 ч. същия следобед.
— Президентът реши операцията да се проведе — съобщи той. — И ти получи, каквото искаше. Началният час ще бъде 01,00 часа. Президентът иска да предадеш на командирите и войниците пълната му вяра и сигурност в тяхната способност да изпълнят мисията и че ще се моли за тях.
Стайнър незабавно се обади на командирите си в САЩ, за да им съобщи новината. След два часа той събра щаба си в щаба на XVIII въздушнопреносим корпус, за да прегледат последователността на операциите след решението на президента.
Малко след това бе издадена официалната „изпълнителна заповед“ от секретаря Чейни. Тя установяваше началния час в 01,00 ч. на 20-ти декември 1989 година.
През тази нощ бригаден генерал Ед Скоулс, началник-щаб на XVIII въздушнопреносим корпус, замина за Форт Клейтън с група щабни офицери за установяване на малък команден пункт за справяне с подробности в Панама преди началния час.
В 9,00 ч. сутринта в понеделник, 18-ти декември, XVIII въздушнопреносим корпус започна учение за готовност за спешно разгръщане (УГСР), което да послужи за прикритие и неофициална заповед за изпълнение план 90–2 на корпуса. Това постави началото на осемнайсетчасовата процедура по планиране и бойна готовност — рутинна процедура, която щеше да прикрие разгръщането, макар за него да знаеха само най-важните офицери.
По-късно същия следобед Стайнър, ключови членове от щаба на корпуса му и едно предно подразделение от 82-ра въздушнопреносима дивизия, командвано от бригаден генерал Джо Кинцър, отлетя за военновъздушната база „Хауърд“ в два самолета С–20 без отличителни знаци. Всички отново пътуваха цивилни; не се преоблякоха в бойни униформи до вторник вечерта.
В командването се извърши голяма промяна. Гари Лък беше повишен в чин генерал-лейтенант и сега щеше да командва специалните сили в армията на Съединените щати; генерал-майор Уейн Даунинг поемаше командването на ОВССО. Тъй като миналото на генерал Даунинг бе пълно с назначения в парашутните войски, рейнджърите и специалните операции, включително воюване във Виетнам, тази промяна не се отрази на приемствеността в командването. Той беше напълно запознат с плана и бе участвал във всички репетиции.
По времето, когато беше издадена изпълнителната заповед, голяма част от силите за специални операции вече бяха проникнали тайно в Панама; останалите щяха да пристигнат преди определения
