— Вчера си счупих една костица на стъпалото — отговори тя — и сега ужасно ме боли.
— Ще можеш ли да вървиш по време на сватбата?
— Криво-ляво. Това е сватбата на най-голямата ми дъщеря и със сигурност ще изпълня задълженията си. Но от теб искам да излезеш, да ми донесеш един еластичен бинт и да превържеш крака ми наистина здраво. Ще трябва да отидем на репетицията.
— Това и направих — спомня си Стайнър. — Тя винаги можеше да понесе силна болка, но това, което изтърпя онази вечер по време на репетициите и на другата вечер по време на сватбата, беше неописуемо. Нямах представа как издържа цялата церемония, без да куца и с прекрасна усмивка на лицето.
Става дума за смелостта й.
По време на приема около десет часа вечерта ми се обадиха по телефона: председателят на СНЩ искаше да ни види с Гари Лък на другия ден, за да го осведомим за ревизиите на оперативния план за СИНЯ ПРИМАМКА.
Бяхме дошли с две коли в Ноксвил. Това означаваше, че Сю трябва да откара едната обратно в Браг; другата ми дъщеря Лори караше втората.
В шест часа на другата сутрин Сю ме закара до летището в Ноксвил, където ме чакаше самолет за полета до Вашингтон. После тя се върна обратно в Северна Каролина с цялата си болка. На другия ден шинираха крака й, но това не свърши работа и след месец трябваше да й сложат винтове.
Свързах се с Гари Лък в Пентагона и отидохме двамата в кабинета на председателя, където информирах генерал Пауъл за конвенционалната страна на плана (изтъквайки усилията ни да направим операцията по- отговорна и решителна), докато Гари Лък го информира за специалната част. След като и двамата обяснихме ревизираната командна структура и плановете ни да интегрираме усилията си, генерал Пауъл похвали работата на всички, взели участие в изработването на плана, и след това ме освободи да се върна във Форт Браг. Гари Лък остана да пренощува и придружи Пауъл до Овалния кабинет, за да информира президента за мисията на специалните си сили в Панама.
Финализиране на плана
На 19-ти октомври Стайнър, ключовите му офицери и командирите на основните му подразделения направиха още едно посещение с цивилни дрехи в Панама, но този път в два самолета за специални мисии. Бойните командири обсъждаха плана в продължение на два дни и уточниха последните му подробности. Към тях се присъединиха генерал Търман и щабът на САУТКОМ, генерал-лейтенант Пийт Кемп, бригаден генерал Робин Търноу, командир на военновъздушната база „Хауърд“, и вицеадмирал Джери С. Гнекноу, представител на Атлантическото командване в операцията.
Срещата започна с оценка на разузнаването.
Панамските отбранителни сили наброяваха почти 13 000 войници, включително националната гвардия, полицията и други отделни подразделения, но само 4 000 до 5 000 от тях можеха да се броят като истински бойни войски. Сухопътните сили бяха разположени в тринайсет военни зони и се състояха от два пехотни батальона, десет самостоятелни роти, моторизиран батальон, рота за потушаване на размирици и команда специални сили, наброяваща около 400 специално обучени и екипирани войници. Екипировката на ПОС включваше двайсет и осем бронирани коли V–150 и V–300. Във флота имаше около 400 моряци, екипирани с двайсет бързоходни катери, всичките въоръжени с оръдия. Във военновъздушните сили служеха около 500 души, екипирани с 38 самолета с неподвижни криле, 17 хеликоптера и многобройни зенитни системи. И накрая, там имаше до 18 полувоенни подразделения — „батальони на достойнството“, — но разузнавателната информация за тях и техните мисии беше оскъдна.
Междувременно разузнавателните агенции започнаха да съставят един много необходим списък — хора, които трябваше да бъдат свалени от постовете си или неутрализирани, за да може да вирее демократичната среда в Панама. Освен Нориега, очакваше се в списъка да попаднат до сто души: учениците и привържениците на Нориега, заемащите ключови правителствени постове и други, търсени за престъпления срещу хората или просто за рекетьорство — цялата банда бе затънала до ушите в престъпления.
След това Стайнър представи концепцията си за операциите. След анализ целта на мисията, своя „командирски възглед“, структурата на оперативното командване и разпределението на силите той изложи мислите си за фазите на операцията:
Фаза I
1. Тайно разполагане щаба на ОВССО, армейския отряд за специални мисии и специалните авиационни активи в предната междинна база на страната (ПМБ).
2. Вкарване на други конвенционални оръжейни системи за началния час в ПМБ на страната.
3. Подготовка на други КОНСЩ (Континентални сили на Съединените щати) за разгръщане.
Фаза II
4. Започване на разузнаване и наблюдение (Р и Н).
5. Разгръщане на рейнджъри в средните междинни бази на КОНСЩ.
6. Разгръщане на избрани сили от КОНСЩ в предната междинна база на страната.
Фаза III
7. Извършване на дейности преди началния час — тоест осигуряване на критично важни съоръжения.
8. Дейности в началния час.
Фаза IV
9. Извършване на последващи/стабилизиращи операции.
10. Предаване на пленниците и разгръщане наново.
11. Преход към изграждане на нацията (Операция ПОМОЩ ЗА СВОБОДАТА).
Стайнър приключи с обобщаване дейностите в началния час на операцията:
Огнева поддръжка: Точно преди началния час самолети АС–130 ще летят с пълен товар муниции и готови да окажат огнева поддръжка на всички сили на земята. Хеликоптери „Апачи“ също ще бъдат готови да окажат прецизна огнева поддръжка срещу всички основни цели.
Започвайки в началния час, следното ще се случи едновременно:
Заедно със започването на бойните действия Обединените военни сили юг ще използват самолети EF– 111 за заглушаване на всички тактически комуникации на ПОС и ще използват самолети ЕС–130 „Компас Кол“ и „Волант Соло“ за заглушаване на всички панамски медии и излъчване на следното съобщение към народа: „Ние сме американци, ваши приятели. Тук сме, за да ви върнем свободата. Ще атакуваме само необходимите за тази цел мишени. Останете по домовете си и никой няма да пострада.“
Червена сила със специално предназначение: 75-ти рейнджърски полк ще извърши едновременни парашутни атаки за овладяване на международното летище „Торихос-Токумен“ и неутрализиране на 2-ра пехотна рота и в Рио Хато за неутрализиране на 4-та и 6-та рота на ПОС, Академията за главни сержанти и Кадетската академия.
Обединените военни сили за специални операции ще извършат операции за спасяване на Кърт Мюс от затвора „Модело“; ще превърнат в неизползваемо летището в Пайтия (в Панама Сити), както и личния самолет на Нориега, кацнал там; ще обезвредят президентската яхта на Нориега; ще осигурят водите на канала южно от шлюзовете Мирафлорес (т.е. между шлюзовете и Панама Сити и Тихия океан — около 8–10 километра); ще извършат необходимите действия за пленяването на Нориега и други главни мишени в списъка на най-търсените хора; ще проведат операции за спасяване на заложници и други специални мисии, за които получат заповед.
Силите със специално предназначение „Байонет“ (193-та бригада): ще извършат операции за неутрализиране на Командансия; ще обезопасят Форт Амадор и ще неутрализират 5-та самостоятелна рота, централите в Анкон (разузнаването на ПОС), инженерния комплекс на ПОС, пристанището Балбоа (пристанището на Панама Сити) и комплекса за кучета на ПОС.
