ден.
Обратно в Панама
След срещата си на 5-ти август с Търман Стайнър приключи задълженията си с 28-ма пехотна дивизия, но запази в тайна новата си роля в Панама. Бързото организиране на операция СИНЯ ПРИМАМКА бе с приоритет; засега той не се бе запознал с нея.
Но първо трябваше да стигне до Панама и САУТКОМ.
За последен път беше там преди две години като командир на ОВССО. Този път щеше да бъде много различно. Сега отговаряше изцяло за очертаващата се голяма операция.
Главната му грижа бяха трийсетте хиляди американци, около 5 000 от които семейства на военнослужещи, живеещи заедно с войниците от ПОС на общите военни инсталации. Това си беше готова рецепта за масово вземане на заложници — или дори тяхното клане.
Обратно във Форт Браг той събра заедно екипа, който щеше да вземе със себе си — началник-щаба си бригаден генерал Ед Скоулс, двамата си оперативни офицери полковниците Уолтърс и Нийдам и шест офицери от разузнавателната и оперативната дирекция, които бяха взели участие в първоначалното изготвяне на плана. Надяваше се да остави четирима от тях в Панама (със сателитна радиовръзка), за да може да получава ежедневни доклади.
На другата вечер Стайнър и екипът му, облечени като цивилни, напуснаха военновъздушната база „Поуп“ в самолет за специални мисии без отличителни знаци (един С–20 „Гълфстрийм“) и кацнаха около 21,00 ч. вечерта във военновъздушната база „Хауърд“ от другата страна на канала срещу Панама Сити. Посрещна го бригаден генерал Бил Харцог, който бе заменил Марк Сиснерос като оперативен офицер на САУТКОМ. Сиснерос беше преместен да замени генерал-майор Бърни Льофке като командир на Южната армия на Съединените щати. Прекараха по-голямата част от остатъка на нощта с Бил Харцог на Хълма на каменоломната в тунела, приютил оперативния център на САУТКОМ, като получиха инструктаж за промените в СИНЯ ПРИМАМКА. Въпреки че генерал Уорнър все още командваше САУТКОМ, Харцог знаеше за опасенията на генерал Търман и Вашингтон и бе започнал да ревизира заповедите за операциите в СИНЯ ПРИМАМКА.
Стайнър научи много необходими подробности.
От страната на минусите тактическите комуникации в Панама не бяха адекватни за голяма спешна операция. От страната на плюсовете тук имаше възможност за поддръжка на бойните действия — включително една голяма болница. Малко подсилена, тази възможност щеше да свърши работа през началните фази на бойните действия.
На другата сутрин Стайнър и групата му, все още в цивилни дрехи, изминаха краткото разстояние до Форт Клейтън, щаб на Южната армия на Съединените щати. Там той се свърза с бригаден генерал Сиснерос; полковник Майк Снел, командирът на 193-та бригада; и полковник Кийт Келог, бригадният командир, пристигнал с контингента на 7-ма пехотна дивизия по време на майското изпращане на войски от президента Буш и който сега оперираше в района на Колон.
През следващите два дни Стайнър научи всичко, което успя, за Нориега и ПОС, от една страна, и за обучението и готовността на американските сили в Панама, от друга.
Нориега неотдавна бе увеличил провокациите с цел проваляне на ученията „Пясъчна бълха“ — дейност, позволена от договора. След това използва съобщенията в медиите за тези конфронтации, за да разпространи сред народа враждебните си измислици. Въпреки че участващите в ученията американски войски показваха засега примерен професионализъм, такива неща бяха потенциални огнища за по-голям конфликт и трябваше да се наблюдават внимателно.
Преди Стайнър и екипът му да напуснат Панама, Сиснерос одобри разполагането на клетката на Стайнър от четирима умни майори плановици в оперативния център.
Последното му задължение беше да даде на Харцог своята преценка.
Стайнър знаеше, че ревизираната СИНЯ ПРИМАМКА ще се различава значително от оригиналния план на генерал Уорнър. Според Стайнър всяка успешна операция изискваше изненада, съкрушителна бойна мощ и прикритието на тъмнината, за да използва предимствата на ненадминатите способности за нощен бой на армията на Съединените щати. Това нямаше да бъде бавно натрупване на войски, а кратък, остър и поразяващ шок.
Въпреки че командирите, с които се срещна, демонстрираха безценно познание за ПОС и местните условия, Стайнър откри пропуски, които трябваше да бъдат запълнени. Подразделенията в Панама не бяха толкова подготвени и умели в градските бойни операции през нощта, както пристигащите от Съединените щати сили. Това налагаше интензивна програма за обучение. Освен това в авиационното подразделение не достигаха пилоти и повечето екипажи не бяха достатъчно вещи във въздушните нощни нападения на подразделения с размерите на батальон — макар Стайнър да знаеше, че при необходимост можеше да компенсира този недостатък с обучените и готови екипажи от батальоните на XVIII въздушнопреносим корпус.
Когато се върна във Форт Браг, Стайнър направи разбор на посещението си в Панама с генерал Търман — при което остана особено недоволен от главната характерна черта на СИНЯ ПРИМАМКА, постепенното струпване на войски. Неотдавнашното изпращане на допълнителни войски през май не беше възпряло ни най-малко Нориега и нямаше гаранция, че СИНЯ ПРИМАМКА щеше да има по-голям шанс за успех от 50 на сто.
— Хората ми в Браг — съобщи Стайнър на шефа си — ще започнат да работят върху план за неутрализиране базата на силата на Нориега. Планираме да извадим от строя ПОС и националната полиция с един удар и за една нощ.
— С ваше разрешение, сър — продължи той, — надявам се да посетя Панама отново след две седмици заедно с командирите на подразделения, които най-вероятно ще избера за тази операция, и планирам да продължа да посещавам често Панама, докато всичко това приключи.
— Действай — одобри Търман. — И ме дръж в течение.
На 10-ти август 1989 година президентът избра генерал Колин Пауъл за нов председател на Съвета на началник-щабовете, който трябваше да заеме поста си на 1-ви октомври. По-рано Пауъл бе поел от генерал Паластра командването на армейските сили на Съединените щати, което го направи непосредствен началник на Стайнър, но той вече познаваше добре генерал Пауъл от дните си в ОВССО, когато Пауъл беше помощник на министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър.
Докато генерал Пауъл беше все още във ФОРСКОМ, той вмъкна в програмата си еднодневно пътуване до Браг, за да се запознае лично с готовността на XVIII корпус и планираните инициативи за Панама. Въпреки че визитата му бе планирана като еднодневна, лошото време го задържа в Браг и Стайнър използва възможността да изтъкне пред него ревизиите, които смяташе необходими за СИНЯ ПРИМАМКА.
Пауъл се съгласи със Стайнър — и с Търман, — че предвижданото първоначално струпване на войски за СИНЯ ПРИМАМКА отнема прекалено много време (двайсет и два дни), особено при евентуална криза. Бърза операция за една нощ, използваща възможностите на XVIII въздушнопреносим корпус и командата за специални операции бе подходящият метод. Стайнър, разбира се, познаваше по-добре от всеки друг възможностите на двете подразделения, както и как да ги сплоти заедно като един боен екип.
— Продължавай да ревизираш плана — нареди Пауъл на Стайнър.
По-късно същия месец Търман, Стайнър, Харцог и Гари Лък, командирът на ОВССО, се срещнаха, за да получат последна информация. Те заключиха, че от започване на разработката на СИНЯ ПРИМАМКА през април 1988 г. Нориега ставаше все по-предизвикателен, а войските му — по-добре екипирани и обучени. Струпването на войски в продължение на двайсет и два дни можеше да доведе до продължителни сражения, повече жертви и повече възможности за Нориега да вземе заложници или да избяга в планините, за да води партизанска война. Стайнър искаше бърз удар, който да доведе до решителна победа.
През септември, докато щабовете на XVIII въздушнопреносим корпус, САУТКОМ и СОКОМ продължаваха да ревизират плана в тази посока, Стайнър отново посети Панама, този път заедно с командира на 82-ра въздушнопреносима дивизия, с помощник дивизионния командир на 7-ма пехотна дивизия, с полковия
