командир на рейнджърите и Гари Лък, както и техните оперативни и разузнавателни офицери — включително още един от най-добрите му плановици за подсилване на екипа от четирима, който вече бе оставил там. Те отново пътуваха през нощта с цивилни дрехи в същия С–20, използван за първото пътуване. Във военновъздушната база „Хауърд“ ги посрещнаха Харцог и Сиснерос и направо ги заведоха във Форт Клейтън за запознаване с обстановката.
На следващия ден групата се раздели на по-малки екипи, които отидоха на тайни разузнавателни мисии, за да опознаят по-добре избраните мишени в случай на започване спешна операция. Бяха избрани двайсет и седем главни мишени. Някои ключови инсталации и съоръжения трябваше да бъдат защитени. Други цели щяха да бъдат „превзети“ или „неутрализирани“.
Мишените, които трябваше да бъдат защитени, включваха моста на река Пакора, трите шлюза на Панамския канал, язовира Маден, Моста на Америките (пресичащ канала в Панама Сити), военновъздушната база „Хауърд“, американското посолство и всички членове на семейства на американски военнослужещи, живеещи във военните инсталации, споделяни с ПОС.
Мишените, които трябваше да бъдат превзети, включваха Командансия и всички военни инсталации на ПОС.
Разузнаването даде на командирите представа срещу какво точно щяха да се изправят — въпреки че още никой не знаеше кои мишени на кой командир щяха да бъдат разпределени. Стайнър взе по-късно тези решения въз основа на знанията си за възможностите на подразделенията. Някои мишени можеха да бъдат превзети само от силите за специални операции, докато други бяха по-подходящи за традиционни подразделения.
Междувременно Сенатът потвърди назначението на Търман като главнокомандващ и в събота, 30-ти септември 1989 г., той пое командването от генерал Уорнър в щаба на СОКОМ в Панама. След един ден в полунощ Колин Пауъл пое председателството на СНЩ; церемонията по назначаването му се проведе на другия ден.
Опитът за военен преврат на 3-ти октомври
В неделя вечерта на 1-ви октомври една жена телефонира на шефа на централата на ЦРУ в Панама Сити:
— Можем ли да се срещнем в центъра на града, за да поговорим? Има нещо, което трябва да знаете. — Въпреки отказа й да се представи срещата беше уговорена.
Тя се оказа съпругата на майор Мойсес Хиролди, командирът на силите за сигурност на Нориега в Командансия.
— Съпругът ми се тревожи много за това, което режимът на Нориега причинява на нашата страна — каза тя на шефа на централата, — и реши да предприеме решителни действия. Утре сутринта в девет часа, когато Нориега пристигне в Командансия, съпругът ми и други, които са против президента, ще извършат военен преврат. Може да ни потрябва помощ от Съединените щати за блокиране силите на ПОС, които ще тръгнат срещу организаторите на преврата. Ще поддържаме връзка.
Същата нощ, когато срещата бе докладвана на генерал Търман, той незабавно отиде в командния си пункт в тунела в Хълма на каменоломната, където се надяваше да получи допълнителни новини.
По някое време след полунощ двама агенти на ЦРУ отидоха от срещата си с майор Хиролди направо на Хълма на каменоломната, където потвърдиха пред Търман, че заговорниците планират да арестуват Нориега около девет часа сутринта и да установят контрол над Командансия, прекъсвайки по такъв начин комуникациите му с неговите войскови подразделения. Но можеха да поискат американска помощ за блокиране на главните пътища от запад в случай на реакция на подразделения на ПОС срещу преврата.
Веднъж установил контрол, Хиролди планираше да убеди Нориега да се оттегли в провинция Чирикуи в западна Панама, където той притежаваше къща — един от многото му луксозни домове.
Агентите на ЦРУ обясниха, че Хиролди, който бе изиграл голяма роля в смазването на опита за преврат преди осемнайсет месеца (той беше заловил конспираторите, които след това бяха затворени и изтезавани), не беше особено почтен човек и сега не можеше да му се има пълно доверие.
Въпреки че имаше лошо предчувствие за цялото съобщение на ЦРУ, генерал Търман реши за всеки случай да го предаде в Пентагона и около 2,30 ч. сутринта се свърза с дома на генерал Кели по сигурния му телефон. След като Търман описа случващото се, Кели го попита за мнението му.
— Съветът ми е да изчакаме и да видим какво ще се случи — отговори Търман.
Скоро след това генерал Кели и Пауъл се срещнаха в Пентагона с вицеадмирал Тед Шафър, заместник- директор на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, чиито анализатори вече се опитваха да проверят информацията за преврата. Всички се съгласиха, че е вероятно цялата работа да се окаже номер или измама; а ако не, планът бе зле изработен и с малки шансове за успех.
По това време министър Чейни се намираше в кабинета си на съвещание с Колин Пауъл, последвано от допълнителен преглед на ситуацията с Кели и Шафър. След това четиримата отидоха в Овалния кабинет, за да уведомят президента, където Пауъл препоръча да се изчака с вземането на решение до постъпването на допълнителна информация.
— Ако има военен преврат — каза Пауъл на президента, — трябва да видим как ще се развият нещата, преди да действаме.
Президентът се съгласи.
В този ден нямаше преврат. Но госпожа Хиролди съобщи, че е определен за другата сутрин — на 3-ти октомври.
На сутринта Нориега пристигна по-рано от обикновено в Командансия; гвардейци го посрещнаха с почетна церемония както винаги, но след това арестуваха диктатора — причинявайки моменталното избухване на спор между Нориега и Хиролди. Раздадоха се изстрели, които генерал Търман чуваше от щаба си на Хълма на каменоломната, разположен на около два километра от Командансия.
Търман незабавно се обади на Пауъл, за да докладва.
До 9,00 ч. стана ясно, че е в ход военен преврат, но изходът му все още не бе сигурен. По обяд панамското радио съобщи, че се извършва военен преврат.
Под претекст за рутинно учение американските сили блокираха пътя към Форт Амадор, въпреки че базираната там панамска 5-та пехотна рота не се опита да реагира. Горе-долу по същото време двама лейтенанти от ПОС, идентифицирани като упълномощени за преговори от страна на превратаджиите, пристигнаха пред портала на Форт Клейтън и помолиха да се срещнат със Сиснерос (сега генерал-майор), който говореше гладък испански. Търман нареди на Сиснерос да разговаря с тях.
Според лейтенантите лидерите на преврата контролираха Нориега и щаба му и сега търсеха начин диктаторът с достойнство да отстъпи властта, но да остане в Панама; но когато Сиснерос предложи да го задържи във Форт Клейтън, лейтенантите отказаха. Нямаха намерение да го предават на Съединените щати. Все още настояваха за американска блокада на пътя при Моста на Америките за възпрепятстване настъпление на панамските войски от Рио Хато.
Уговарянето на Нориега да отстъпи властта се оказа много по-трудна работа, отколкото си представяше Хиролди. Никога няма да узнаем какво са си казали те двамата, но знаем, че Нориега се е оказал по- красноречив. Вместо да продължи разговора, Хиролди остави Нориега заключен в една стая за няколко минути и след това отиде да прегрупира силите си. Това се оказа фатална грешка: в стаята имаше телефон. Нориега (както по-късно се разбра) накрая успял да се свърже с Вики Амадо — любовницата си номер едно, и я помолил да се свърже с командирите на 6-та и 7-ма рота в Рио Хато и на механизирания Батальон 2000 от ПОС във Форт Симарон на около трийсет километра североизточно от града.
Скоро един самолет „Боинг“–727 излетя от международното летище „Токумен“ на 16 километра от Панама Сити, кацна в Рио Хато и започна да прехвърля обратно в Токумен 6-та и 7-ма рота. Междувременно Батальон 2000, разположен на още 16 километра на изток във Форт Симарон, се насочи към „Токумен“ с конвой от камиони и бронетранспортьори V–150 и V–300. Там те натовариха 6-та и 7-ма рота и продължиха към Командансия.
Силите, за които лидерите на преврата се опасяваха, че просто са прелетели над Командансия, се
