6. Трябва да сме готови да се ангажираме с необходимите дейности по изграждане на нацията, за да помогнем на новото правителство да стъпи на крака и да започне да изпълнява очакванията на хората.
7. Трябва да сме готови за преструктуриране на панамските отбранителни сили и националната полиция, както реши правителството.
— Това е много трудна и сложна мисия — продължи той. — Трябва да планираме поражението на ПОС и националната полиция за една нощ, а на следващия ден да изградим нов имидж на тези, с които сме се сражавали — вече не потисници на народа, а уважавани от него защитници. Ще подадем ръка на ПОС и ще ги издигнем отново като граждани или национални полицаи — каквото реши новото правителство.
На практика всички сражения трябва да се водят в градски условия — градове и застроени райони. Трябва да ограничим колатералните поражения — което означава да сведем до минимум загубата на живот и от двете страни — и да ограничим всички поражения, освен крайно необходимите за изпълнението на мисията.
Затова ще бъдем принудени да установим за себе си специфични правила за водене на бой, които да ограничат общите ни бойни възможности. Тоест трябва да се ограничим само с използването на оръжия, възпроизвеждащи пряк огън — индивидуални пушки, картечници, 66-милиметрови оръдия и АТ–4 противотанкови оръдия, хеликоптери „Апачи“ с техните ракети, бойни самолети АС–130 и артилерия — като последните три се използват само с пряк огън за унищожаване на сгради. Няма да има оръжия за „огън по райони“, като минохвъргачки и бомбардиране от самолети.
Тези правила за водене на боя трябва да са много ясни, така че всеки участник в тази операция да разбира ясно какво може и какво не може да прави.
Колкото до планирането, щабът трябва да се концентрира върху конвенционалните аспекти на тази операция, оставяйки частта за специалните операции на щаба на генерал Лък — и особено пленяването на Нориега и неговите помощници. Бандата на Нориега трябва да бъде неутрализирана, за да осигурим среда, в която гражданското правителство да може да функционира без заплахи. Всички други изисквания за специалните мисии също ще бъдат отговорност на командването на Лък, но когато дойде времето за изпълнение, двата плана трябва да бъдат интегрирани. Лък ще контролира изпълнението на специалните операции и ще ми докладва като всички останали командири на подразделения.
Успехът на тази мисия зависи до голяма степен от ефективността на малките подразделения, изпълняващи своите мисии. Следователно искам да им дам максимална гъвкавост и свобода на действие при вземането на необходимите решения за изпълнение на мисиите им.
Той продължи:
— Аз лично ще започна работа по структуриране командно-контролния механизъм за тази операция. Той ще бъде прост и директен — без излишни междинни звена. В момента планирам да включа щаба на южната армия на Съединените щати в собствения си щаб (Обединени военни сили юг), като направя генерал Марк Сиснерос мой заместник.
Тъй като ще участват различни сили от различни родове войски, ние трябва да имаме ОКЕОИ (Обединени комуникации и електронно опериращи инструкции), за да можем да разговаряме едни с други. Искам тези разговори да са кратки и по същество, а не някакви празни приказки. Щом системата бъде готова, планирам да проведем учение, на което да стиковаме всичките си радиостанции и други средства за комуникация, за да сме сигурни, че ще можем да разговаряме — и щом започне операцията, няма да променяме честотите и позивните, докато всичко не приключи. Ще проведем тази операция с такава бързина, че няма да има значение дали ПОС са пленили някоя радиостанция, защото и без това няма да могат да я използват.
И накрая, до четири дни искам да видя план чернова, който да връча на подчинените си командири до пет дни, за да могат да го разучат преди следващата ни среща в Панама, на която планирам да присъстват и те.
Командна структура
До четири дни беше завършен планът чернова. Той включваше командната структура:
На върха беше генерал Търман, главнокомандващ САУТКОМ.
Веднага под него беше генерал-лейтенант Стайнър, командир на Обединените военни сили на юг. Когато щабът на Стайнър абсорбира щаба на южната армия на Съединените щати, генерал-майор Марк Сиснерос стана заместник-командир на Стайнър и основните офицери на Сиснерос станаха заместници на основните офицери от XVIII въздушнопреносим корпус.
Непосредствено под Стайнър имаше шест рода военни сили, както следва:
1. Обединената военна сила за специални операции (ОВССО) се оглавяваше от генерал-майор Гари Лък. Всички сили за специални мисии в Панама щяха да бъдат командвани и контролирани от него.
2. Военновъздушният компонент се командваше от генерал-лейтенант Пийт Кемп, командир на 12-та военновъздушна дивизия. Цялото планиране на тактическата въздушна поддръжка щеше първоначално да се командва от бригаден генерал Брус Фистър, заместник на Гари Лък. След първоначалната атака контролът над цялата авиация преминаваше към Пийт Кемп.
3. Силите със специално предназначение „Байонет“, оглавявани от полковник Майк Снел, трябваше да бъдат създадени от 193-та бригада, вече разположена в Панама.
4. Силите със специално предназначение „Пасифик“ трябваше да бъдат оглавявани от генерал-майор Джим Джонсън, командир на 82-ра въздушнопреносима дивизия, и неговата дивизионна дежурна бригада (ДДБ) — около 4 000 парашутисти с всички оръжия и екипировка, включително 12 допълнителни танка „Шеридан“.
5. Силите със специално предназначение „Атлантик“ първоначално щяха да се командват от полковник Кийт Келог, командир на 7-ма пехотна дивизия от 3-та бригада, вече разположена в Панама.
6. Силите със специално предназначение „Винаги готов“ се оглавяваха от полковник Чарлс Ричардсън, командир на експедиционния батальон морски пехотинци, разположен в страната при струпването на войски през май 1989 година.
Тези офицери отговаряха за завършването на тяхната част от плана и след това за провеждането на учения в съответствие с него.
Намиращите се вече в Панама подразделения (около 12 000 души), заедно с пристигащите от Съединените щати в часа X и през първия ден, щяха да увеличат общия брой войници на повече от 26 000 души. За сравнение по-ранната версия на СИНЯ ПРИМАМКА осигуряваше само 10 000 допълнителни бойци (всичко: 22 000) за период от 22 дни. В началния час X на операцията щеше да има достатъчно сили за завземането на двайсет и четири от двайсет и седемте планирани мишени. Оставащите три — Панама Фиехо (от източната страна на Панама Сити), Тинахитас и Форт Симарон — щяха да бъдат завзети с батальонни въздушни атаки, проведени от ДДБ на 82-ра въздушнопреносима дивизия, чиито парашутисти щяха да скочат на международното летище „Токумен“ 45 минути след началния час. Самото летище щеше да бъде превзето от рейнджъри, които щяха да скочат в началния час X. След приземяването 82-ра дивизия трябваше да поеме оперативния контрол на рейнджърите и да поеме отговорност за осигуряване ни летището.
Ако всичко преминеше по план, тежките сражения щяха да приключат до разсъмване и всички мишени щяха да бъдат или неутрализирани, или защитени в зависимост от случая.
По-късно през деня оставащите две бригади на 7-а пехотна дивизия, командвани от генерал-майор Кармен Кавеса, щяха да пристигнат от Форт Орд, Калифорния, докато остатъкът от 16-а военнополицейска бригада до лети от Форт Браг. Тези подразделения щяха да осигурят необходимите сили за установяване на стабилност и сигурност в Панама Сити и Колон, а с течение на времето и в останалата част от страната.
На 13-ти октомври, петък, Карл Стайнър шофира от Форт Браг до Ноксвил, Тенеси, за да присъства на сватбата на дъщеря си Карла на следващия ден в Баптистката църква в Бол Кемп. В случай, че не успееше да пристигне, бе уредил предварително брат му Том да го замести; но това не се наложи и всичко премина добре — с едно изключение. Когато се присъедини към жена си Сю в хотел „Холидей Ин“, той я завари да седи там със събута обувка и изписана по лицето болка.
— Какво има?
